Трудовата експлоатация обрича на страдание цели държави

В употреба в света са над 6 милиарда смартфона. Тяхната изчислителна мощ се осигурява от редки и благородни елементи и метали. Малцина от нас обаче се замислят за произхода на материалите в нашите „умни“ устройства. Значително количество от най-важните минерали и метали за смартфоните и други електронни устройства, като волфрам, калаена руда, кобалт и злато, се добиват в мини в Демократична република Конго, която има залежи от тях в изобилие. Около 70 процента от световните нужди от кобалт се произвеждат в южната и източната част на тази африканска държава, казва Сидхарт Кара – доцент в университета в Нотингам, и допълва:

„Този кобалт се добива при възмутителни условия. Няколко месеца бях на място в Конго и видях стотици хиляди хора от простолюдието, включително десетки хиляди деца, покрити с отровна мръсотия в ями и тунели, оцеляващи в почти нечовешки условия, за долар или два на ден, за да копаят кобалт от земята, с който да захранват снабдителните вериги на най-богатите технологични компании и компаниите за производство на електрически автомобили. Трябва да се направи още много, за да се привлече вниманието към тази катастрофа на човешките права и да се облекчат колониалните условия, при които се добива кобалтът, който задвижва животите ни всеки ден.“

Освен от миннодобивни дружества с международно участие, значителна част идва от неиндустриална минна дейност или иначе казано групи миньори, работещи в опасни условия, като често в тях участват и деца. Жени също се включват в подготовката на добитите материали. А медицински проучвания откриват връзка между излагането на токсични микроелементи и вродените аномалии при децата.

Според някои изчисления неразработените минерални залежи в Конго са на стойност 24 трилиона долара. Четвърт милион души работят само в сектора за добив на злато в Конго, казва Бососи Нкуба – професор в католическия университет в град Букаву в източната част на Конго, който се интересува от областите природни ресурси и околна среда. Той изтъква следния проблем:

„За всеки златен пръстен се извличат 20 тона руда от земята, която миньорите да обработят при висока запрашеност. А този прах отива в реките. Там страдат рибите и другите водни организми. Към това се добавят отровните елементи като живак и киселини, които са част от процеса по обработката.“

Миньори в златна мина, управлявана от китайци, споделят как работят:

„Наистина е тежко. Налага се да влизаме като животни – на четири крака. Ако се изморим трябва да пълзим по седалище, за да се преместим.“

„Не ни дават храна. Нямаме и сапун, с който да се измием. Ако нямаме мотивация, ако не открием злато, трудно ще се нахраним.“

Кой обаче в крайна сметка печели от миннодобивната индустрия в Конго? Със сигурност не са местните общности.

През ноември миналата година беше направен опит в САЩ да се заведе дело заради детския труд, но съдията го прекрати, тъй като заради дългия процес на препродаване на метала не може категорично да бъде проследена вредата и така се създават възможности за спекулация. Терънс Колинсуърт – изпълнителен директор на международната организация на защитниците на човешките права, който е един от адвокатите, помогнал в представянето на делото, коментира:

„Ние сме групата, която заведе дело срещу „Епъл“, „Тесла“, „Гугъл“, „Майкрософт“ и „Дел“, заради това, че използват кобалт от Конго, добит с детски труд. Представляваме 16 семейства, които имат осакатени или загинали деца по време на работа в кариерите за кобалт за някоя от тези компании. Всички тези компании твърдят, че имат политики, забраняващи детския труд във веригата им за доставки и отричат отговорност. Но те разполагат с ресурсите и властта да поправят положението. Един консервативен съдия прекрати делото, но обжалвахме и ще продължим да се борим, докато не получим възмездие за тези и други деца.“

Компаниите, използващи ресурси от Конго, многократно са заявявали, че са ангажирани с човешките права на работниците и създават работни групи и участват в различни инициативи, за да се минимизират рисковете при експлоатация на мините и да са гарантирани сигурността и правата на миньорите.

Приложението „Седем грама“ с помощта на добавена реалност показва как световното търсене на все по-мощни смартфони вреди на общности в Конго. Създател на приложението е Карим бин Халифа, който през 2015 г. е посетил мини за добив на злато в източната част на Конго и се е огорчил от ужасните условия на работа на миньорите:

„Хората там страдат и трябва да има начини тези компании, които са от най-богатите в света, да работят с миньорите, за да намерят правилните решения. Вярвам, че това е възможно.“

„Седем грама“ разказва и истории на деца, отвлечени, за да бъдат войници, а след това поробени в мините.

Не трябва обаче да бойкотираме търговията с природните ресурси на Конго, защото това ще влоши ситуацията, категорична е Сара Генен – доцент по глобализация в университета в Антверпен:

„Например заради американския закон за полезните изкопаеми от зони на конфликт, в който бяха посочени минералите от Конго, купувачите спряха да доставят от този регион. Това имаше пряк, опустошителен ефект върху поминъка на миньорите, техните семейства и цялото население. Така че решението със сигурност не е да се спрат доставките.“

Професор Бососи Нкуба подкрепя това мнение и дава предложение за решение:

„Смятам, че е много важно да разберем какъв е бил животът на тези хора преди да влязат в мините. Повечето от тях са били в толкова лоши условия, че мините са били единственият им начин да оцелеят. Условията там са кошмарни, но преди това за тях е било дори по-лошо. Да спре да се купува от тях няма да помогне изобщо. Първият въпрос е на каква цена се купува. Богатите компании имат възможност да купуват тези редки минерали на справедлива цена и въпреки това да са на печалба. Виждам, че се хвърля огромна енергия да бъдат разработвани акумулатори без кобалт, само заради лошата слава на мините. Но проблемът е колко още ще обеднеят миньорите, ако спре търговията с кобалт? Те ще трябва отново сами да отглеждат храната си, да бъдат изолирани в гората и е възможно да умрат от глад заради лоша реколта.“

А какво правят политиците? Президентът на Демократична Република Конго Феликс Тсхисекеди:

„Забелязваме от известен брой години, че разни хора идват в нашата страна с празни ръце, преструват се на предприемачи и след това си тръгват с милиарди в джобовете, но ние си оставаме бедни. С партньорите ни трябва да се разберем по редица въпроси. Но няма да приемаме никакво друго партньорство, освен ако не е изгодно и за двете страни.“

Доколко правителството на Конго носи отговорност за случващото се? Професор Бососи Нкуба:

„За съжаление е лесно да се напише много добра политическа реч, с която да привлечеш масите, но Конго има един от най-малките държавни бюджети. А компании като „Тесла“ и „Епъл“ разполагат с пари няколко хиляди пъти повече от бюджета на Конго. Колкото до властта, президентът може да е лидер на народа, но няма да има думата пред Тим Кук или Илон Мъск, когато става дума за кобалт.“

Ние, като потребители, имаме какво да сторим в тази ситуация, обяснява Карим бин Халифа:

„Мисля, че с осъзнаването на проблема ще започнем да поправяме и рециклираме телефоните си. Само 20 процента от електрониката се рециклира, така че тук има и екологичен проблем. А можем да си възвърнем много ресурси. Също така покажете на тези компании, че искате устройствата да се произвеждат без насилие и несправедливост.“

Пътят към нормални, човешки условия на труд не е бил и няма да бъде и в бъдеще лесен. Но щом хората имат инженерната мисъл да създадат нещо така сложно като смартфона и компютъра, то трябва да може да се намери начин да се осигури достойно съществуване на хората с най-изтощителната физически работа.

Снимки: Ройтерс