Причина за възмущението на Украйна са думите на австрийския външен министър Александър Шаленберг, че на страната трябва да се отправи конкретно и конструктивно предложение за "възможно най-тясно обвързване" с ЕС, но не и за пълноправно членство. И освен това, покрай изострената емоционалност заради войната, "нека не забравяме Западните Балкани", призова Шаленберг.
"Моделът "или всичко, или нищо" е изчерпан", смята Ведран Джихич от Австрийския институт за международна политика.
"Очевидно нито Шаленберг, нито Австрия са готови да подкрепят бързо приемане на Украйна в ЕС. Зад това изказване се крие и убеждението, че процесът на преговори за присъединяване е муден, дълъг, мъчителен и трябва да се промени. Едновременно с това Шаленберг изрично подчерта, че не бива да забравяме онези държави, които от години водят преговори за членство в ЕС, или очакват започването им. В резултат от тези две важни за Австрия теми - реформа на преговорния процес и Западни Балкани - се появи идеята, която формулира Александър Шаленберг за "скроено" според нуждите на Украйна предложение за интеграция в ЕС. На практика става дума за поетапното приемане на Украйна в Евросъюза", допълни Джихич.
Поетапното приемане на нови страни членки в ЕС е залегнало в предложение, което мозъчният тръст "Европейска инициатива за сигурност" неотдавна разработи и представи в Брюксел. Неговият автор Гералд Кнаус обясни в интервю за "Събота 150" идеята: достъп до общия пазар на държавите от Западните Балкани, Украйна и Молдова при свободно движение на хора, услуги, стоки и капитал, докато паралелно с това продължават преговорите за пълноправно членство в ЕС.
"При едно политически мотивирано решение за интеграцията на Украйна Брюксел не бива да забравя Западните Балкани. Тук австрийският външен министър Александър Шаленберг е напълно прав. Преживяваме вододелен момент в европейската история, сравним с промените от 1989 година. В такива времена не може просто да продължим процеса на разширяване, както досега. В такива времена Брюксел трябва да си зададе въпроса - дали не трябва да превърне приемането на Украйна, Молдова и Грузия, но и на страните от Западните Балкани, в свой най-важен политически приоритет? Да загърби технократското мислене и да помисли повече за общоевропейското бъдеще. За мен това е единственият правилен път. Ако се придържаме към обичайния технократски процес, Украйна ще влезе в ЕС най-рано след 10 години. Нямаме това време. Украйна води война и за Европа, затова мисля, че Брюксел трябва да отправи политически мотивирано предложение на Киев".
На практика става въпрос за така наречения "норвежки модел", но също така и за пътя, който извървя и Австрия, която години наред беше част от общия пазар, преди да се присъедини към ЕС едва през 1995 година. Но в страните от Западните Балкани се гледа на този модел на поетапна интеграция скептично, наричат го "членство второ качество".
"Ако говорим само за икономическа интеграция без пълноправно членство в ЕС по примера на Норвегия, тогава хората в страните от Западните Балкани сигурно ще го възприемат като членство второ качество. Противно на очакванията, преговорният процес със страните от Западните Балкани не донесе повече демокрация. Освен това в различни етапи редица страни членки блокираха този процес - сега е България, преди това бяха Франция и Нидерландия. От години разширяването на ЕС се намира в криза, а по отношение на Западните Балкани дори бих казал в задънена улица. Членството вече не излъчва онази примамлива светлина - според социологически проучвания от тази седмица преобладаващото мнозинство от сърбите е срещу членство на страната в ЕС".
Джихич дава поглед и върху по-голямата картина:
"Големият въпрос е, дали ЕС е в състояние да вземе важно политическо решение за цялостното обновяване на процеса на разширяване. В момента държави като Франция и Нидерландия, но дори и Австрия и Германия, не са в състояние да подкрепят такова обновление. В такъв случай си мисля, че единственият изход от задънената улица е поетапното членство. Не съм сигурен обаче, че поетапното членство ще преодолее големите дефицити в страните кандидатки. Имам предвид нестабилната демокрация, дори нещо по-тревожно - хората в тези държави губят вярата си в демокрацията и свикват с полудемократичните форми на управление, с фасадната демокрация. Достъпът до вътрешния пазар е важен, но не решава проблема с липсата на устойчиво демократично управление".
Но условието за достъп до общия пазар са копенхагенските критерии за върховенство на закона.
"Върховенството на закона е основна предпоставка за членство в ЕС. Но върховенството на закона позволява много различни тълкувания. Според мен, когато става дума за достъп "само" до общия пазар, на спазването на принципите на правовата държава, би се гледало не толкова строго, колкото, ако говорим за условие за пълноправно членство в ЕС. Основният въпрос сега е интеграцията на Украйна и реформата на процеса на разширяване на ЕС, която да гарантира спазването на принципите на правовата държава и демокрацията".
Австрия далеч не е сама в мнението, че Украйна не може бързо да бъде приета в ЕС. Така мислят и в Париж, и в Берлин, и в Хага, но не го изричат на глас, което не е непременно добре за Киев. Защо тогава думите на австрийски външен министър Александър Шаленберг предизвикаха такава вълна от възмущение - не само в Украйна, но и в европейски столици?
"В момента чувствителността ни към Украйна е изострена. Шаленберг наистина изрече на глас това, което много други външни министри от ЕС мислят. Директното сравнение на Украйна със Западните Балкани е израз на австрийския национален интерес за членство на Балканската шесторка в ЕС. И аз съм съгласен с Шаленберг - не бива да загърбваме Западните Балкани. В момента наистина е много съмнително, че Украйна би могла бързо да се присъедини към ЕС, независимо от топлите думи на председателя на ЕК Фон дер Лайен, която каза "Искаме ви в съюза", но не каза кога".
А възможно ли е острата реакция да е предизвикана от подозираната прекалена близост на Австрия с Русия? Медиите не пропускат да припомнят посрещането с почести на Владимир Путин във Виена броени месеци след анексирането на Крим през 2014 година, както и валсът с булката Катрин Кнайсл през 2018 година, тогавашната австрийска външна министърка. Пък и неутрална Австрия обича да влиза в ролята на посредник, този път между Русия и Украйна, както стана ясно от посещението на канцлера Карл Нехамер в Москва и Киев.
"Австрия натрупа през последните години не един и два проблема, свързани с Русия. Допуснахме политическа близост и енергийна зависимост от Русия и това сега се връща като бумеранг към нас. 80 процента от природния газ, който потребява Австрия, идват от Русия. Мисля, че по-голямата част от австрийския политически елит си дава сметка, че в момента не може да влезе в ролята на посредник. Конфликтът е по-голяма лъжица от австрийската уста. Посещението на Карл Нехамер беше опит да се покаже на световната сцена, но визитата не беше добре подготвена, състоя се прибързано. Тази война е прекалено голяма, за да може малка Австрия да влезе в ролята на посредник".
В интервю за "Скай нюз" украинският президент Володимир Зеленски предположи, че може да бъде сключено споразумение за прекратяване на огъня, ако украинската територия, която той контролира, може да бъде взета "под чадъра на НАТО", което му позволява да преговаря за връщането на останалата част по-късно "по дипломатически път". Зеленски..
Руската авиация е нанесла въздушни удари по противници на сирийския президент Башар ал-Асад. Това съобщи заместник-началникът на руския център за примирение на враждуващите страни в Сирия Олег Игнасюк. По думите му, в Сирия се наблюдава изостряне на обстановката, след като терористичната групировка "Джабхат ан-Нусра" и други радикални..
40 палестинци са били убити при израелски удари в Ивицата Газа през последното денонощие, съобщи Ройтерс, позовавайки се на информация от медици. 19 души са загинали в бежанския лагер Нусейрат в централната част на Газа. Още 10 души са убити при въздушен удар по къща в палестинския град Бейт Лахия в северната част на анклава. Според медици,..
Френският президент Еманюел Макрон потвърди в телефонен разговор с украинския президент Володимир Зеленски подкрепата си за Украйна и повтори осъждането на ескалацията на атаките на Русия срещу нейната съседка, заявиха двамата лидери, цитирани от Ройтерс. В изявление от офиса на френския президент беше посочено, че Макрон е провел телефонния..
Тази вечер световноизвестната българска оперна певица Александрина Милчева беше удостоена с най-високото отличие на Министерството на културата "Златен век - огърлие", с най-високото отличие на Съюза на българските музикални и танцови дейци - "Кристално огърлие", с почетна диплома на Софийската опера и с поздравителен адрес от Президента Румен..
На коледния базар във Велико Търново започваха благотворителните инициативи на социалните центрове за деца и възрастни. За 18-а година те са обединени в инициативата "Ние можем" и предлагат изделията си в две от къщичките. 44 социални услуги, центрове за работа с деца и партньорски неправителствени организации представят своите..
Министерството на земеделието и храните стартира прием на заявления за подпомагане на нови фермери по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони с бюджет в размер на 39 млн. лв. Стопаните ще могат да кандидатстват за подпомагане в размер на 58,6 хиляди лева. Допустими кандидати са фермери на възраст от 41 до 65..
В Плевен откриват Празника на пчелните продукти. Пчелари от областта ще предложат в специалните шатри пред зала "Катя Попова" мед, пчелни продукти,..
В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България"...
Да се предприемат стъпки в повишаване на знанията в киберсигурността, защото много хора в света се опитват да хакнат система. Това са необходими..