Алан Беърнър: Забрана за Уимбълдън не е най-лошото нещо за руските и белоруските тенисисти

От Асоциацията на професионалните тенисисти порицаха това решение като дискриминационно, като се има предвид характера на този индивидуален спорт.

Алан Беърнър, професор по Теория на спорта и обществото в университета в Лафбъро, е събеседник по темата в предаването "Събота 150".

Как се мотивира Уимбълдън за налагането на тази забрана?

В основата си това действие е в линия с подхода на британското правителство към нахлуването в Украйна, заради което, разбира се, много руски граждани бяха санкционирани най-вече със замразяването на авоарите им. Мисля, че във Великобритания би изглеждало странно, ако няма подобни санкции и срещу спортистите, които, разбира се, са руски граждани.

Да, разбираемо е, че Уимбълдън е бил поставен в трудна позиция. От една страна, ако приемат руски тенисисти, тенис властите могат да бъдат обвинени, че са против официалната линия на правителството. От друга - ако наложат забрана на руснаците, това може да се тълкува като дискриминация и в разрез с принципите на световното ръководство на спорта. Така че каква е реакцията на световните тенис асоциации?

Реакцията им изглежда е, че Уимбълдън трябва да бъде наказан като турнир. Някои предлагат на тенисистите да не бъдат давани точки за ранглистата от постигнатите резултати на турнира. Аз мисля, че е справедливо да се каже за Уимбълдън и организаторите, че те виждат по-голямата картина, която е, че има военно нашествие, говори се за военни престъпления. При това положение винаги има "косвени щети", когато някои страни вземат решителни мерки срещу действията на други страни.

Мисля си за бойкота на южноафриканския спорт навремето. Няма съмнение, че имаше британски ръгбисти, на които беше отказана възможност да пътуват и да играят в Южна Африка, да играят срещу "Спрингбокс" - антилопите, но от друга стана техните страдания бяха много по-малки в сравнение с начина, по който беше третирано цветнокожото население на Южна Африка. Мисля, че нещо подобно се случва и сега.

Да, руските и белоруските тенисисти са наказани по някакъв начин за нещо, което е извън техен контрол, но точно това е "косвената щета", за която споменах. Има хора, които казват, че тенисистите могат просто да заявят, че критикуват руското нашествие в Украйна, но това е трудно да бъде поискано от спортист, особено като се има предвид характера на режима на Путин. В края на краищата мисля, че повечето от британците ще одобрят действията на британските тенис власти по въпроса.

Може ли обаче такова решение да бъде взето едностранно от Уимбълдън, това не е ли в нарушение с правилата на световния тенис?

Мисля, че има елементи на ограничаване на правата им, в смисъл, че се пречи на хората да си изкарват прехраната и да си вършат нормално работата. От друга страна Уимбълдън е частен клуб. Организаторите вероятно смятат, че могат да вземат каквото си поискат решение за техния турнир. Неотдавна говорихме за ситуацията с Джокович в Австралия, когато местните тенис власти първо го допуснаха да играе на откритото първенство в Мелбърн, но накрая се намеси правителството и каза, че той не е ваксиниран и не може да влезе в страната.

Очевидно трябва да се спазват тези правила. Но има правила и за много други неща, като, например, да не се нахлува в друга държава и да не се нападат цивилни граждани. Аз не съм особено притеснен от забраната и бих казал, че тя далеч не е най-лошото нещо, което може да се случи на руските и белоруските тенисисти.

Всички добре знаем, че тенисът е много особен, много специален спорт. Сигурен съм, че като цяло симпатиите на хората са насочени към народа на Украйна, а не към тенисистите милионери. Повечето от тях дори не прекарват много време в страните си. Може да се каже, че тенисистите не играят за държави, а по-скоро за независими предприемачи. Разбира се, те носят тяхната национална гордост, но въпросът е в крайна сметка какъв е смисълът от тази забрана? Ще бъде ли тя ефективна? Какво ще постигне?

Трудно ми е да кажа, но ние вече видяхме забрани на други руски отбори в други спортове. Прав сте, че отборите представляват нацията повече, отколкото отделна личност. Забрани обаче има. Дали работят? Аз мисля, че те вероятно вредят в някаква степен на пропагандната машина на Владимир Путин за "величието на Русия". Разбира се, винаги може да има и обратен ефект и това да се използва за сплотяването на руския народ зад нахлуването в Украйна, като се каже: "Вижте как се отнасят с нашите хора".

Вярно е, че много от тези тенисисти не живеят в Русия. Те са финансово независими. Не е известно къде плащат данъци. Каква част от парите им отиват в Русия в резултат на техните успехи. Но аз бих се притеснил за семействата им, ако някой от тях излезе и ясно заяви, че е потресен от руското нахлуване в Украйна.

Нека да поговорим още малко за последното, което казахте. Украинската звезда Елина Свитолина каза, че ако руски или белоруски тенисист или тенисистка осъди нашествието в Украйна и порицае режима на Путин, той или тя могат да бъдат допуснати в Уимбълдън. Но това не е ли наистина твърде прекалено като изискване, защото те просто могат да се страхуват за себе си или своите близки?

Разбира се, напълно съм съгласен. Точно затова тази идея не се приема добре, доколкото съм запознат. Това ще бъде много трудно. Освен ако няма някаква специална договорка с руското правителство да кажат, че го осъждат просто за да ги допуснат да се състезават. Ние не знаем какви отношения имат с руското правителство и изобщо какви са отношенията на повечето руснаци с правителството им.

Пак да кажа, сигурно има хора в други сфери на живота, които не са доволни от това, че са санкционирани, и които са против действията на руските власти, но санкциите ги достигат. Не мисля, че трябва да се правят изключения за тенисистите или други спортисти.

Не искам да бъда разбран погрешно, но задавам всички тези въпроси, просто защото ми се струва, че идеята да поискаш от някой спортист да осъди или одобри нещо или някого, само за да може да се състезава, ми изглежда много погрешна.

Напълно съм съгласен, че това не е начинът. Но алтернативата е всички да бъдат изключение. Виждаме, че международни спортни организации като ФИФА и УЕФА, например, забраниха на руски отбори и индивидуални спортисти да участват в турнири. Така че британското решение не е съвсем неочаквано.

Разбира се, възможно е в други страни да вземат други решения. Според мен британското правителство се опитва много активно да се представи като световен лидер в осъждането на руското нашествие - отчасти поради лични причини, разбира се - не толкова от голяма симпатия към украинския народ, а по-скоро в опит за подобряване на имиджа на консервативното правителство в момент, в който не е особено добре приемано от повечето хора в Обединеното кралство.

Руската тенис звезда Андрей Рубльов, който смята решението на Уимбълдън за дискриминационно, предложи наградният фонд от турнира да бъде дарен на Украйна за хуманитарни цели. Как ще коментирате това предложение?

При положение че наградният фонд е собственост на тенис властите в Уимбълдън, даряването на цялата сума би било нещо като наказание за самите тях. Не съм съвсем сигурен дали самите тенисисти, които печелят пари от наградния фонд, могат да решат какво да правят с тези суми. Мисля, че те не могат да бъдат карани насила да участват във фонд в подкрепа на Украйна.

Големи имена в тениса като Новак Джокович и Мартина Навратилова се изказаха против забраната. Вярно е, че има доста време преди началото на турнира в Уимбълдън в края на юни, но дали ще има такива спортисти, които ще бойкотират турнира?

Възможно е. Интересно е да се види какво ще направи Джокович. Не съм изненадан, че той не е доволен от отношението към руските и беларуските тенисисти, като се има предвид политиката на неговата собствена страна Сърбия по отношение на войната. Всъщност, не мисля, че много тенисисти ще бойкотират турнира. Не бих си представил полски или украински тенисисти да бойкотират Уимбълдън.

Пак ще се върна към "косвените щети". Много е жалко, че отделни тенисисти се наказват заради действията на техните правителства, които те може и да не подкрепят, но просто така се случват нещата. И това е нищо в сравнение със случващото се на самата Украйна.