Доброволци почистиха граден от Колю Фичето храм във Велико Търново

Велико Търново е градът с най-много сгради, построени от майстор Колю Фичето през 19 век. Сред тях са и пет църкви. Десетки доброволци се включиха в инициативата на клуба за култура "ТАМ" и почистиха в почивните дни гората от саморасли дървета и храсти и сметището, в което от години са превърнати останките на Фичевата черква "Свети Спас" в старопрестолния ни град. 

Православният храм "Св. Спас" или както е бил известен "Свето Възнесение" е строен от майстор Колю Фичето в периода 1859 – 1862 г. Сградата е трикорабна базилика, като под нея имало гробница с вход откъм южната фасада. Зидана е с ломен камък, отвън е била измазана с оранжево-червена варова мазилка, а на източната и западната стена са дъговите корнизи – двойната Фичева кобилица, представляващи запазената марка на строителя. При катастрофалното земетресение през 1913 г. горната част на храма е била разрушена и той все още е в руини.  

Останките от градежа на майстор Колю Фичето във Велико Търново са превърнати в сметище, което за последно беше почистено от доброволци на Ивановден през 2018 година. Хората от квартала и доброволци отново се събраха на Томина неделя, за да направят видима тази емблема на културно-историческото наследство на Велико Търново. За инициативата разказват организаторите от клуб "ТАМ" Галин Попов и Мирослава Попова: 

"Имаме муза, от година и половина правим срещи с хората от квартала. Казаха, че им е много мъчно за това как изглежда тази църква, имат желание да я почистят и ние съдействахме", посочи Галин Попов. 

"Да разчистим, за да го направим по-видимо. Ясно е, че решенията за бъдещето на църквата не зависят толкова от гражданите, а по-скоро институциите трябва да се задействат", заяви Мирослава Попова.  

Докато институциите се наумуват, гражданите се събраха, за да изчистят сътвореното от природата и човешката вандалщина и безхаберие върху останките на историческата църква "Св. Спас": 

"Аз се казвам Симеон Станчев. Включвал съм се и на предишното чистене. Трябва да е чисто, а никой друг няма да се погрижи за това, ако не ние, хората в обществото, затова съм тук. Доста по-чисто е от преди, но е обрасло, природата си превзема нейното, така че, ако не се поддържа, няма как". 

"Цвети Максимова съм, живея в квартал "Варуша Юг". Част от ежедневието ми е, да се чувствам добре, минавайки покрай тези руини, а не пред очите ми да виждам как "Свети Спас" се поругава ежедневно". 

"Николай Маринов се казвам, живущ съм отскоро в квартала. Все пак е национална ценност. Тя е много стара, може да се видят релефи, когато се изчисти. Днес сме тук, за да може да се забелязва". 

"Аз съм Стоян Рачков. Да направим това място малко по-хубаво. Градът и тази част е изоставена сякаш от Общината по много параметри. Сметнах, че е добра инициатива поне малко да го поизчистим и да отведем вниманието на хората към това място.  

И великотърновци се организираха и обединиха около добрата кауза и с триони, резачки, ножици и на ръка изчистиха останките на православната светиня, намираща се до Регионалната библиотека "Петко Славейков" и музей "Възраждане и Учредително събрание". Сред отзовалите се доброволци бяха студентката Тамара от Грузия и италианският фотограф Фабио Табацини: 

"Видях, че клуб "Там" е един от инициаторите, които създават добри идеи и работят здраво за Велико Търново. Присъединявам се се към грижата за града и особено за старата част на този великолепен град. Тази църква е съкровище, което трябва да се съхрани за хората, за да го видят. Харесва ми идеята да се грижим за всяко място от града, затова съм щастлива да съм тук и да помогна", каза грузинката Тамара. 

"Просто искаме да се грижим за града и това е едно пространство, което е останало и има огромен потенциал. Стига малко желание да има и може да се оправи. Виждат се хора тук, има действащи. Става въпрос за местните хора и обществото. Аз не го виждам като българско или италианско, аз го виждам като изкуство, като архитектура. Като е добре направено, като има някаква история зад него, защо пак да не го оправим и да го пазим също", заяви италианецът Фабио.  

Седма година за общинско финансиране чака проект, направен от млада великотърновска архитектка, за възстановяване и адаптация на културния паметник. От Община Велико Търново обявиха през 2018 година, че той е подходящ, за да се социализира църквата „Св. Спас“ и обектът да се отвори за туристи. Проектът тогава беше за 20 000 лева, но си остана само на хартия. 

Реализация няма и идеята на Великотърновския митрополит Григорий Фичевата църква да бъде реставрирана и превърната в музей на иконата. 

Състоянието на този храм не е изключение, коментира Симеон Станчев, който се включи в почистването на руините на "Св. Спас": 

"Това си е държавна политика. Държавата търси, където има пари, да се включи, от където може да изкара някой лев, ако няма интерес, просто не прави нищо. Доста паметници, стари къщи, църкви и не само тази, а наоколо около Дряновския балкан и къде ли не се събарят, рушат се и държавата не прави нищо за това, а парите за туризъм отиват в хотели в защитени зони. Ние, обществото, може да направим това – да посеем семето и от там нататък да очакваме да расте".  

За да не се забравя тази национална светиня от клуб "ТАМ" имат още една инициатива, посочи Галин Попов: 

"През август месец по време на фестивала "48 часа Варуша Юг" ще обърнем специално внимание на архитектурата в квартала и със съдействието на Съюза на българските архитекти ще организираме дискусия, в която ще поканим всички заинтересовани страни, всички хора, които по някакъв начин са отговорни за архитектурата в старата част". 

Кога ще има развитие и ще се случи ли възстановяването на църквата "Св. Спас" във Велико Търново, са въпроси без отговори днес. 

Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.