Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пятрас Аущрявичюс: Българските политици трябва да разберат, че Украйна се бие и за ценностите на ЕС

| обновено на 04.05.22 в 08:48
Пятрас Аущрявичюс - депутат в Европейския парламент от "Обнови Европа"
Снимка: ФБ на Пятрас Аущрявичюс

Евродепутатът от "Обнови Европа" Пятрас Аущрявичюс призовава българските депутати да осъзнаят,  че ако изпратят въоръжена помощ за Украйна, те помагат и за европейската сигурност.

Във връзка с днешния вот в нашия парламент, той подчерта:

"Моето послание е "По-добре късно, отколкото никога" и би било чудесно, ако решението бъде взето. Защото Украйна се нуждае от много помощ и подкрепа. Българските политици трябва да разберат, че Украйна не се бие само за себе си, а за ценности, върху които  е основан нашият Европейски съюз. Една част от нея се бори и за по-ясно и безопасно бъдеще на България".

Днес българските депутати ще гласуват дали да се окаже военна помощ на Украйна. Какво е вашето послание към тях?

"Моето послание е "По-добре късно, отколкото никога" и би било чудесно, ако решението бъде взето. Защото Украйна се нуждае от много помощ и подкрепа. Българските политици трябва да разберат, че Украйна не се бие само за себе си, а за ценности, върху които  е основан нашият Европейски съюз.  Една част от нея се бори и за по-ясно и безопасно бъдеще на България. Като бъде гласувано решението за изпращането на оръжейна помощ за Украйна, българските политици ще помогнат за оцеляването на Украйна, но също и за европейската сигурност." 

Зачестиха ли заплахите към Литва от страна на Русия, след като взе това решение?

"Чуха се някои доста провокативни изявления, които руски политици и наблюдатели са правили и преди. Тоест, нищо ново. Просто продължиха с тази изключително шовинистична, империалистическа и провокативна реторика. Имаше и кибератаки и по-скоро опити за нанасяне на кибер щети - бяха атакувани някои публични сайтове. Ние предполагаме откъде биха могли да идват те. Е, категорично не от България, а от руски и беларуски хакери. Това е всичко до този момент."

В България част от политиците, в т.ч. и на много високо равнище, усилено говорят, че ако страната ни реши да изпраща военна помощ за Украйна, ставаме част от войната.

"Може би тези, които говорят по този начин, трябва да си спомнят, че в германската база "Рамщайн" бяха представени 40 страни. А ако погледнете ситуацията от гледна точка на потенциалната сила на възпиране, то тя е много по-голяма от самата Русия. Ако нещо се случи, ние винаги действаме солидарно. Не трябва да се страхувате да помогнете на Украйна. Точно обратното - ако не го направите, просто предизвиквате Русия да отива все по-далеч и да нанесе много повече щети на Украйна и на европейската сигурност. Затова аз виждам тази логика точно по обратен начин."

Има опасения, че следващата мишена може да е Молдова. Възможно ли е балтийските страни да дойдат след нея?

"Ние наблюдаваме и приемаме много сериозно всички събития. Знаете какво е географското ни положение, кои са съседите ни, особено на изток. Но не виждаме непосредствен риск за нашата сигурност. Така че сме готови и изпращаме послание всеки ден, че всеки, който дойде при нас с такива намерения, ще бъде посрещнат подобаващо. И няма да предприемаме никакъв тип погрешни решения към всеки, който прекоси границата ни." 

Преди 10 дни обаче много хора казваха, че няма опасения за Молдова, а сега има...

"В случая с Молдова имаме Приднестровието, където конфликтът е замразен. Той беше създаден от ранната Русия през 90-те години, но вероятно те са имали стратегия. Вижте колко такива точки има около нейната граница.  И ги създават, за да ги използват по-късно за различни цели. При нас няма замразен конфликт, ние сме част от западното общество, т.е. от ЕС и НАТО, затова ситуацията не може да се сравнява с тази в Молдова. Но случаят с Приднестровието е общ риск, защото той може да се използва за създаването на някаква несигурност, още повече в Молдова и около нея." 

Макар в Литва руското малцинство да е малко, в Латвия и Естония то е голямо. Не се ли боите от конфликт на тази основа?

"Не може да има такова нещо като конфликт на национална основа. Има мирно съвместно съществуване и това, което малцинствата знаят със сигурност е, че са им дадени достатъчно гаранции. Биха могли да се очакват някакви опити от руска страна за наливане на масло в огъня, Москва е много добра в това. Те използват културни, религиозни, дори фалшиви аргументи в повечето случаи, но не мисля, че някакво агресивно руско решение ще бъде взето без разбиране на последствията, които може да има." 

Литва вече не купува руски газ. В резултат поскъпна ли синьото гориво за потребителите?

"Не, точно обратното. Знаете ли защо сега се чувстваме по-сигурни и имаме пълна независимост? Ние плащахме 3 или 4 пъти по-скъп газ на "Газпром" от Германия в началото на миналото десетилетие в продължение на години. И това защото те разбраха, че нямаме алтернатива, а освен това бяхме много гласовити срещу режима на Путин още тогава. Ако погледнете картата, Литва е някъде между Германия и Русия. Така че, логично погледнато, газът трябваше да е по-евтин за нас, отколкото за Германия. Но Германия имаше привилегировано третиране от "Газпром", а ние плащахме политическа цена, защото критикувахме режима на Путин. Тогава осъзнахме, че се нуждаем от алтернатива. Построихме терминал за втечнен газ, който е достатъчен за снабдяването ни с това гориво. И когато го направихме, "Газпром" ни свали цените до тези на синьото гориво, което купувахме на западните пазари. Това е политическото обяснение за този проект. Сега се наслаждаваме на нашата независимост. Тази седмица свързахме газопреносната ни мрежа с полската, така че доставяме газ дори на Полша. И нямаме нищо общо с "Газпром", който не е икономически агент, а политически инфлуенсър на Кремъл. Затова не плащаме по-висока цена от тази на "Газпром" и сме много щастливи, че не финансираме войната с Украйна." 

Чуйте интервюто и в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Дан Дрискол

Дан Дрискол е в Абу Даби, където обсъжда детайлите по мирното споразумение с руската делегация

Украйна се е съгласила на американското предложение за мирно споразумение с Русия, съобщават американските медии, цитирайки правителствени представители. Украйна е постигнала споразумение със САЩ по условията на евентуално мирно споразумение с Русия NBC цитира двама неназовани служители на американската администрация, според които има "някои..

публикувано на 25.11.25 в 20:34
Френският президент Еманюел Макрон говори пред медиите в кулоарите на срещата на Г-20 в Йоханесбург

Предпоследно: Украйна ще може да има 800-хилядна армия

Украйна ще може да поддържа 800-хилядна армия в мирно време съгласно мирния план, преработен в преговори между украински, американски и европейски представители, съобщава "Франс прес". Говорителят на Белия дом: Постигнат е "грамаден напредък към мирно споразумение" за войната в Украйна Агенцията цитира високопоставен украински служител да твърди,..

публикувано на 25.11.25 в 20:26
Радан Кънев

Радан Кънев: Президентът заема позиция, която противостои на европейската

Според евродепутата от ЕНП Радан Кънев, позицията на президента за конфликта в Украйна не е нова и съдържа една и съща линия, която предпоставя победа за агресора. Според него е особено притеснителен фактът, че Радев заема позиция, която противостои на европейската.  Пред БНР той заяви: "Това, което особено ме притеснява в днешния ден,..

публикувано на 25.11.25 в 19:56
Държавният глава Румен Радев проведе среща с председателя на Федералния конституционен съд на Федерална република Германия проф. д-р Щефан Харбарт.

Президентът: Нарушаването на върховенството на правото и баланса между институциите подкопава демокрацията

Върховенството на правото и балансът между институциите са закрепени в Конституцията и тяхното нарушаване неизбежно води до подкопаване на устоите на демокрацията - това заяви президентът Румен Радев на среща на "Дондуков" 2 с председателя на Федералния конституционен съд на Федерална република Германия проф. д-р Щефан Харбарт. В официалната делегация..

публикувано на 25.11.25 в 19:21

Делото за хулигански действия пред сградата на ЕК в София бе прекратено

Софийският районен съд прекрати и върна на прокуратурата делото срещу шестима обвиняеми за хулигански действия пред сградата на Европейския парламент и Европейската комисия  през февруари в София.  Днес се състоя разпоредително заседание по делото. Съдебният състав се съгласи с адвокатите на обвиняемите, че са допуснати отстраними съществени нарушения в..

публикувано на 25.11.25 в 19:10
Евгени Петров

Евгени Петров, пенсионер: Не искам коледни надбавки, всеки мрънка и е недоволен

Не искам коледни надбавки, едва ли съм единственият, но се опитах да го изясня кратко. Защото наистина всеки мрънка, каквото и да стане, или е малко или подаяние и т. нат., призна в интервю пред БНР журналистът пенсионер Евгени Петров. "Освен това си мисля, че е крайно време, когато се дават помощи, така да са структурирани, специално в..

публикувано на 25.11.25 в 18:59
Говорителят на Белия дом Каролайн Левит по време на брифинг за пресата в Белия дом във Вашингтон, САЩ.

Говорителят на Белия дом: Постигнат е "грамаден напредък към мирно споразумение" за войната в Украйна

Говорителката на Белия дом Керълайн Левит  заяви, че е постигнат "грамаден напредък към мирно споразумение" за войната в Украйна. Украйна е постигнала споразумение със САЩ по условията на евентуално мирно споразумение с Русия Остават "няколко деликатни, но не непреодолими детайли", които изискват допълнителни преговори между Украйна,..

публикувано на 25.11.25 в 18:43