Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Защо Варна трудно ще се превърне в център за реекспорт на украинско зърно

България няма изградена инфраструктура за реекспорт на зърно, твърдят експерти

Пристанище Варна
Снимка: БГНЕС

Няма изградена инфраструктура за реекспорт на зърно от Украйна през пристанището във Варна. Това заяви пред БНР председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов.

Той определи като "много трудна задача" износа на украинско зърно през Варна. По думите му жп линията през Молдова стига до Констанца и е в окаяно състояние, тоест от Констанца до Варна "всичко трябва да е на камиони".

"Няма изградена инфраструктура първо за превоза на зърното по суша от Украйна до Варна. Преди Варна е Констанца – десет пъти по-голямо пристанище с инфраструктура, която отговаря на изискванията. Ние нямаме изградена инфраструктура за реекспорт. Това зърно трябва да се съхрани за известно време тук, да се сложи в бази, след това да се товари.  Пристанище Констанца има такава инфраструктура за около 3 милиона тона. Пристанище Варна е за около 200 хиляди тона, което не достига и при износа на нашата произведена продукция", поясни Костадинов в предаването "Преди всички".

Опашките на пристанището през лятото са километрични, наредени с камиони, описа ситуацията той, като я нарече "трудна борба".

Снимка: БГНЕС

Ако пристанището се натовари допълнително с реекпорт, това ще е пагубно за нашия износ, подчерта Костадин Костадинов.

"Отделно може да срази и нашата цена, българската, която няма да отговаря на тези изисквания, понеже оттам ще дойде евентуално по-евтина пшеница."

Нашето пристанище е изградено за износ, а не за реекспорт, уточни той.

"Представете си 1000 камиона да пътуват от Украйна до Варна и да се наредят на опашка пред пристанището."

Няма технически препятствия зърното, което идва от Украйна, да се товари на Пристанище Варна. Въпросът е дали е рентабилно, коментира пред БНР инж. Дойчин Ников, Клъстер "Черноморска икономическа зона".

Като основен проблем той открои наземната логистика до БългарияЖелезопътният транспорт би преминавал през 13 гранични пункта, европейската инфраструктура не е подготвена за такива мащабни превози, допълни Ников.

За количество от 1 милион тона например ще бъдат необходими около 19-20 хиляди жп вагона. Откъде ще дойдат тези вагони, попита Ников и уточни, че европейските пристанища използват основно контейнери. 

По думите му преди войната Украйна е изнасяла 6 милиона тона зърно през пристанища, а сега всичко е блокирано.

"Опитите за интервенция, превоз към Варна, за мен са малко абстрактни", отбеляза Дойчив Ников.

В Констанца има изградени оперативни и високоефективни мощности, ние нямаме модерни такива, подчерта Дойчин Ников.

"За мен възможностите за реален експорт на жито са държави, които имат пряка граница с Украйна – Полша и Румъния, които имат високоефективни жп логистични коридори, имат изградени пристанищни мощности за бързо товарене и силози по пристанищата."

Повече по темата слушайте в звуковия файл. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Какво произвежда нереформираното образование?

Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..

публикувано на 22.11.24 в 10:55

"За нашите деца" отново призовава: Тази Коледа чудесата правите Вие

Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти.  От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..

публикувано на 22.11.24 в 10:49

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..

обновено на 21.11.24 в 15:00

Политическата нестабилност пречи на приемането на Националната програма за антимикробна резистентност

Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести.  При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..

обновено на 20.11.24 в 21:51

Скъсана ли е връзка между цивилизационния и технологичния напредък?

" Съществуването е винаги някакъв парадокс, който трудно можем да си обясним . Появяваме се от нищото и целият ни жовот е пътуване към нищото...За хората, които са "подпрени" на вярата светът може би да изглежда по-различен, но безспорно е, че има една територия на непознаваемото , която каквато и наука да го заобикаля, каквито и открития да..

публикувано на 20.11.24 в 17:34

Столичен ресторантьор: Има протекции и чадър за част от бранша

" Има странна симбиоза между част от регулаторните и контролиращите органи и част от ресторантьорския бранш ", изказа мнение пред БНР Дарин Стойков, който е собственик на заведение в София. Той допуска, че има данъчни протекции и политически чадър за част от бранша . Според него обаче протекциите не свършват в контролния орган, а..

публикувано на 20.11.24 в 15:32

Все още всяко трето дете у нас живее в риск от бедност и социално изключване

" България е поела в една не много добра посока. Все още всяко трето дете в България живее в риск от бедност и от социално изключване , което автоматично го лишава от всички възможности, които биха му позволили да развие пълния си потенциал". Това заяви пред БНР Боряна Гидикова – директор "Комуникации" в УНИЦЕФ-България. На днешния..

публикувано на 20.11.24 в 11:51