Австрийският външен министър Александър Шаленберг беше днес в София за разговори с българските власти - с президента Румен Радев, с външния министър Теодора Генчовска и с вицепремиера и финансов министър Асен Василев. Утре Шаленберг ще бъде в Скопие.
Българското вето срещу началото на преговори за членство на Република Северна Македония с ЕС беше една от основните теми. Македонският външен министър Буяр Османи заяви преди дни, че ако българската страна не отмени ветото си на срещата на върха на ЕС през юни, връзките между двете държави няма да бъдат замразени, но правителството в Скопие вече няма да се фокусира върху този въпрос.
Австрия се възприема като адвокат на разширяването на Евросъюза на Западните Балкани, както и България. Това беше и фокусът на европредседателството на двете страни през 2018 година. Сега Австрия, по думите на външния министър Шаленберг, влиза в ролята на посредник между София и Скопие.
Две седмици преди да пристигне в София, Александър Шаленберг предизвика вълнение по друг въпрос на разширяването на Евросъюза - дали Украйна трябва да бъде приета. Изненадващо, призивът на Александър Шаленберг да не се прибързва с приемането на Украйна в ЕС предизвика изненада - резервираното отношение на Австрия е известно отдавна. Канцлерът Карл Нехамер, както и Шаленберг смятат, че въпросът е прекалено комплексен, а и има и други начини да се изрази солидарност с Украйна:
"Разбираме напълно желанието на Украйна да се присъедини към ЕС. От наш интерес е да я интегрираме в европейското семейство и да я приобщим към нашия начин на живот. Това е наш геостратегически интерес. Но смятаме, че ЕС не бива да се фокусира само върху Украйна. Не трябва да забравяме Западните Балкани. Европа е задължена не само на Украйна и Молдова, но и на шестте страни от Западните Балкани, някои от които от години чакат членството си".
Когато неотдавна изговорихте на глас това, което негласно се говори и в Берлин, и в Париж, и в Хага, бяхте критикувани и от Киев, и от Брюксел. Обвиниха Ви в „стратегическо късогледство”. Трябва ли и как да се реформира процесът на разширяване на ЕС, г-н Шаленберг?
"Трябва да оставим настрана шаблонното мислене. Такъв шаблон е „пълноправното членство“, предшествано от дълги и мъчителни преговори. Имаме обаче алтернативи: например европейската икономическа зона, част от която са Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Имаме и двустранни договори с партньори извън ЕС. Но тези алтернативи не са достатъчни.
Ако искаме да интегрираме държави в ЕС, но не разполагаме с времето, за да водим години наред преговори, трябва да измислим друг подход, друга формула. Затова идеята ми е да интегрираме кандидатките за членство първо в общия пазар, а по-късно и в други европейски политики. Такива примери са програмите за обмен на научни изследвания или на студенти. По този начин бихме привлекли младите хора, а това е особено важно, за да им кажем: Вие сте част от Европа и това е вашето бъдеще".
В бивша Югославия ще Ви отговорят, че това е членство "второ качество".
"Случаят със Западните Балкани е по-различен. Още на срещата на върха в Солун през 2003 година ясно заявихме, че всички шест държави ще се присъединят към ЕС. Австрия напълно подкрепя това решение. Въпросът обаче е, какво правим, докато шестте страни влязат в ЕС?"
Вие твърдите, че това е стратегически важно. Защо, г-н Шаленберг?
"На Западните Балкани вече се забелязва униние и разочарование. Освен това знаем, че имаме конкуренция - Русия масирано се опитва да наложи своя мироглед. По време на пандемията видяхме на какво е способен Китай. А сега, когато Русия нападна Украйна, виждаме, че на Западните Балкани гледната точка на Москва се възприема с разтворени обятия.
В политиката няма вакуум. Въпросът е, искаме ли да „изнесем“ в страните от Западните Балкани нашия модел на живот и да гарантираме сигурност и благоденствие, или ще се примирим, че там ще се наложи друг мироглед? Мисля, че това не е в наш интерес".
Българските политици, с които разговаряхте днес, споделят ли това виждане?
"По принцип, да. Но има чувствителни въпроси със съседите за историята. Отчитаме това, но въпросът е, как може да преодолеем тези проблеми? Според мен членството в ЕС не е пречка за разрешаването им, а точно обратното - инструмент. Австрия има в историята си точно такъв пример - Южен Тирол. Именно членството на Австрия и Италия в ЕС отне напрежението в този регион, който днес е модел за подражание, как да се отнасяме към малцинствата. Това е посланието, с което дойдох тук.
Нека не изпускаме този геостратегически момент. Защото трябва да ни е ясно - Москва ни следи, Пекин също ни наблюдава. Трябва да изпратим съвсем ясен сигнал: Искаме Западните Балкани да бъдат част от ЕС. В този смисъл следващата стъпка е започването на преговори със Северна Македония и Албания. Северна Македония дори промени името си и въпреки това продължава да чака пред портите на съюза. Ключът е в София. Затова моето послание тук, в София, е: трябва да действаме сега и да започнем преговорите през следващите месеци и да кажем с това, че бъдещето на Северна Македония е в ЕС".
Австрия се възприема като адвокат на Западните Балкани по пътя им към ЕС. България също. Но хората в България имат усещането, че партньорите ни в съюза упражняват натиск върху България да се откаже от ветото срещу започването на преговори. Защо не разбирате българските съображения?
"Не, не мисля, че няма разбиране за съображенията на България. Аз самият се занимавам с тази тематика от години, проблемите не са нови. Има сключен договор за добросъседство. Но въпросът сега е, какво да правим? Да разглеждаме тези проблеми като пречка между двете съседни държави или като преодолими пречки? Мисля, че членството в ЕС е част от решението. И че не бива да искаме всички пречки да бъдат отстранени преди началото на преговорите.
Нека бъда откровен - ако бяхме подходили по същия начин в миналото, предишните разширявания на ЕС на изток нямаше да ги има, защото още щяхме да се занимаваме с разрешаването на съседски спорове".
Често се цитират социологически проучвания, според които заради мудния процес на разширяване на Западните Балкани недоверието към Евросъюза расте. Не се ли опасявате, че натискът върху България, която е традиционно проевропейски настроена, може да предизвика същото, но в страна-членка на ЕС?
"Не става дума за натиск отвън. Не съм тук, за да упражнявам натиск. Тук съм в опит да спечеля България за наша обща цел. За Австрия Западните Балкани са съседи. За България - също. А в непосредствена близост до нас се води война. Затова трябва да ни „светне лампичката“, когато виждаме, че подкрепата за евроинтеграцията в страните от Западните Балкани намалява. И Австрия, и България, имаме интерес от това, тези държави да споделят нашия мироглед, да са част от нашия общ пазар.
Не бих го определил като натиск. Ние отчитаме проблемите. Аз съм представител на държава, която с всяка от съседките си е имала трудна история. Но в рамките на европейското семейство успяхме да ги преодолеем. Точно това е моето предложение и сега. Естествено, това е дълъг процес, трябва да минат години, трябва търпение. Но сега е важно да изпратим правилния геостратегически сигнал".
Очаквате ли ветото на България да падне през юни?
"Надявам се. Дали ще е през юни или по-късно - не знам, но трябва да е час по-скоро. В такива случаи трябва и двете страни да дадат своя принос. Скопие също трябва да сигнализира готовност. Със сигурност обаче говорим за взаимно доверие".
За пета поредна вечер в центъра на Тбилиси хиляди хора протестират срещу решението на управляващите да замразят преговорите за присъединяване към Европейския съюз до 2028 година. Антиправителствени демонстранти блокираха ключов път в Грузия При досегашните такива демонстрации се стигна до сблъсъци с полицията, която използва сълзотворен газ и..
Евродепутати от всички политически групи от комисията по външни работи атакуваха министъра на външните работи на Северна Македония Тимчо Муцунски затова, че страната му не спазва споразуменията със съседите си. Сред тях е и договорът за добросъседство с България, според който страната му трябва да впише българите като държавнотворна нация в..
Испанското правителство ще създаде държавна компания за строителство на жилища. Това обяви премиерът Педро Санчес в края на двудневния конгрес на водената от него Испанската социалистическа работническа партия. Освен намерението за създаването на публична компания Санчес не обяви подробности за бъдещата ѝ дейност. Съпартийците му приеха редица мерки,..
Конституционният съд в Румъния потвърди резултатите от провелия се на 24 ноември първи тур на президентските избори. След това решение остава насрочения за 8 декември балотаж, на който ще се явяват националистът Калин Джорджеску и лидерката на десноцентристкия "Съюз за спасение на Румъния“ Елена Ласкони. КС на Румъния решава на 2-ри..
Във Франция крайната левица и крайната десница обявиха, че ще внесат в парламента искане за вот на недоверие на правителството на малцинството, начело с Мишел Барние. Партиите "Непокорна Франция" на Жан-Люк Меланшон, плюс останалите 3 в лявата коалиция Нов Народен фронт и "Национален сбор" на Марин льо Пен не можаха да накарат премиера Барние да отмени..
От БСП - Обединена левица канят на обща среща утре всички парламентарни групи, без ДПС - Ново начало, съобщиха от пресцентъра на социалистите. От левицата изразяват готовност да организират тази обща среща във вторник, в удобно за шестте формации време. "Очакваме Вашия отговор, както и състава на Вашите преговорни екипи", гласи съобщението...
Работници в девет завода в Германия на автомобилната група "Фолксваген" (Volkswagen) проведоха днес двучасови стачки в девет завода в Германия, за да подчертаят несъгласието си с планираните съкращенията на заплатите и затварянето на фабрики, които според компанията са необходими, предаде "Асошиейтед прес". Работа спря и основният завод на..
Необходима е спешна реформа в районите за планиране в България . Сегашното райониране очертава все по-големи икономически дисбаланси в тях по..
Искаме оставките на цялото ръководство на БАБХ за несправяне с проблемите, неовладяване на обстановката и конкретно за казуса с Велинград. Това..