"Мащабът и дълбочината на санкциите на Европейския съюз спрямо Русия този път предполагат по-различна интерпретация. Това е желание на Запада да осъществи разкачване от руската икономика. Става дума за един по-мащабен и дългосрочен процес".
Това каза пред БНР анализаторът Владимир Шопов.
Той посочи, че вече 15 години в Русия политическият риск нараства, а през последното десетилетие руската икономика е все по-малко пазарна.
"Западните компании имат и друга перспектива, от която започват да планират дългосрочните си стратегии - максимално свиване и съкращаване на производствени вериги по силата на различни рискове. Най-много се коментира риска с Covid, политическия риск в Китай, сега добавяме и този с Русия, с различни видове инфлационен натиск. Поведението на компаниите е и реакция спрямо стимулите, които създават различни международни организации като ЕС... Става въпрос по-скоро за регионализация, отколкото за деглобализация".
В предаването "Събота 150" анализаторът припомни, че през последните години ЕС е върнал идеята за индустриална политика:
"Намираме се на прага на потенциален индустриален ренесанс в Европа, стига правителствата да знаят как да се възползват от тези възможности".
И изрази съмнение, че Европа иска тотално да изтласка Русия:
"Трудно е да се очертаят реалистичните параметри и интензитет на взаимоотношенията... Възстановяване на търговски отношения ще има, но инвестиционните трудно ще бъдат възстановени. Може отсега да предвидим пълно разкачване в областта на енергетиката".
Шопов подчерта, че Западът, Русия и Китай трябва да оформят полетата, в които ще може да се работи заедно:
"Отношенията ще бъдат трайно променени. По отношение на Китай - в областта на високите технологии, критичната инфраструктура, телекомуникациите. Там конкуренцията ще доминира над сътрудничеството. А при Русия стоят въпросите, свързани със сигурността".
Интервюто с Владимир Шопов можете да чуете в звуковия файл.

Най-важното след 10 ноември 1989 г. е, че се озовахме в Европа . Това каза пред БНР Александър Каракачанов, един от основателите на Клуб "Екогласност", основател на Зелената партия, основател и член на ръководството на СДС, първият кмет на София след 10 ноември 1989 г., участвал е в Кръглата маса, депутат от Великото народно събрание...
Фотоизложба със снимки на млади хора с епилепсия , които те са направили, за да се научат да разпознават емоциите си, се открива на 10 ноември в Рослин Сентръл Парк Хотел София. Изложбата е по проект "Емоции на фокус“, финансиран от Столична община по програма "Социални иновации“. Входът е свободен. Лилав ден в подкрепа на хора с епилепсия..
"Зареждането на банкоматите с евро ще стане в нощта на 1 януари. На сутринта всеки ще може да изтегли евро банкноти" , увери в интервю за "Преди всички" Никола Бакалов , главен изпълнителен директор на една от водещите банки у нас и член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България. Той припомни и призива на банковите институции..
Едно от най-старите светски училища у нас - СУ "Христо Ботев" във Враца - организира мащабна кампания за събиране на средства за паметник на своя патрон в двора на втория учебен корпус. Намерението е паметникът да бъде открит в деня на рождението на гениалния поет и революционер на 6 януари догодина. През 2026 година се навършват и 150 години от..
Представители на Българския лекарски съюз, Министерството на здравеопазването и пациентски организации започват национална информационна кампания за безопасни естетични операции и козметични процедури. Организаторите съветват, първо, да се проверява дали салоните за красота са лицензирани и какви специалисти правят процедурите. Над 20 000..
Нов неинвазивен метод за диагностика на кожни тумори се тества в България. Оптичната „виртуална биопсия“ позволява анализ на кожата в реално време, без болка и без риск от белези Нов оптичен метод за диагностика на кожни тумори, известен като „виртуална биопсия“, вече се прилага към университетската болница „Царица Йоанна - ИСУЛ“ в София. Това съобщи..
Терапия с роботика и виртуална действителност подпомага възстановяването след инсулт Терапия с роботизирани устройства и виртуална действителност се използва у нас като съвременен метод за възстановяване на пациенти след инсулт. Това обясни физиотерапевтът Людмила Зафирова. Последиците от инсулта често включват затруднено движение, пареза на крайници,..