Депутатите, и те са се учили да пишат

Няма народен представител, който да не си спомня своя пръв учител. Когато не обяснява какви антикризисни мерки трябва да бъдат взети и какви са стъпките по прилагането им, Борислав Гуцанов - депутат от БСП, председател на Комисията по транспорт и съобщения, си спомня:

"Моята първа учителка беше другарката Тодорова, страхотен човек. Тя ме запали по историята, въпреки че после завърших Военно-морското училище. Отношението ми към историята и събитията е благодарение на нея".

За Виктория Василева, зам.-председател на ПГ на ИТН, член на комисиите по външна политика и по вътрешна сигурност, този пръв незабравим учител е другарката Николова:

"Помня я с добри чувства. По онова време учителите живееха с мисълта, че изпълняват мисия, а ние за тях бяхме повече от собствените им деца. Те се раздаваха с много обич и професионализъм, че няма как да не ги помниш".

Макар и опоненти на политическия терен, по този въпрос председателят на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова е на същото мнение:

"Винаги на 24 май с особен респект към българските учители си спомням не толкова похвалите, а кой е държал ръката ми по стръмното".

Настоящият председател на Комисията по здравеопазване Антон Тонев от "Продължаваме промяната" е бил в началното училище около промяната през 89-а и има по-противоречиви спомени:

"Тогава имаше учители, които използваха децата като защита срещу това, което настъпваше. В далечината на времето всички сме простили тези стъпки".

Не толкова приятни са спомените и на зам.-председателя на ДПС и зам.-председател на Комисията по транспорт и съобщения Халил Летифов:

"Аз съм леворък, имаше изискване да се пише с дясната, сега пиша и с двете ръце".

Макар да го разказва безгрижно - постижението да използва дясната ръка при писане е постигнато с цената на удари с пръчка. Далеч по-приятно изживяване е имал днешният опозиционен лидер на "Възраждане" Костадин Костадинов. Той е дете на експеримента - обучаван е по нашумялата тогава Сендова система.

"Беше направено така, че на практика там си живеехме – събувахме си обувките на входа, слагахме чехли, имаше килими и мокети, бяхме си като вкъщи. Няма да забравя първото нещо, което ни казаха, е да си донесем играчки".

Едни са били прилежни ученици. Като социалиста Гуцанов:

"Няма да забравя открит урок по история. Падна ми се темата за Симеон, представих се великолепно, получих огромно одобрение – ръкопляскане от родителите. Няма да забравя това нещо. Нека всяко дете има такива спомени. Всеки човек очаква похвали, за да се почувства оценен".

Други като настоящия съпредседател на Демократична България и зам.-председател на НС Атанас Атанасов с гордост признават:

"Винаги отличник. Не бях от най-послушните".

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.