Д-р Щефан Майстер: По-добре е да запазим сегашния обхват на санкциите

Интервю на Весела Владкова с д-р Щефан Майстер в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Повече от десет години Иран е подложен на тежки западни санкции. Това обаче не води до желания резултат - Техеран не само не се е отказал от ядрената си програма, но и за тези години режимът успя да укрепи позициите си, революционната гвардия разшири политическото си влияние и играе основна роля в търговията на черно с петрол и забранени стоки, а най-пострадали от санкциите са обикновените хора.

Подобен сценарий не е изключен и в Русия. Западът наложи санкции още през 2014 година, след анексирането на Крим, което увеличи зависимостта на руския бизнес от държавни инвестиции, а армията и службите разполагат с увеличаващ се държавен ресурс. Разбираемо - Русия се опитва да превъзмогне икономическите и политически щети от забранения достъп до западни технологии и финансиране.

Санкциите се превърнаха в един от основните инструменти във външната политика на Съединените щати и Европейския съюз. Опитът от Иран обаче показва, че наказателните мерки не водят автоматично до дългосрочна политическа промяна. А в случая с Русия, най-големият съсед на Евросъюза, след повече от три месеца война се забелязват и първите признаци на умора сред европейците, които също понасят тегобите на западните санкции.

За трудния баланс между твърда санкционна политика спрямо Москва и опасността от растящо недоволство в Европа заради икономическите трудности събеседник в предаването "Събота 150" е д-р Щефан Майстер, директор на програмата за Русия на Германското дружество за външна политика.

"Достигнахме кулминацията на санкциите, що се отнася до инфлацията, цените на енергоносителите, световната икономика, продоволствената криза. В този смисъл наистина е трудно да се постигне баланс между цената, която плащаме заради санкциите, и тяхната необходимост. Аз не съм привърженик на максимата: Колкото повече, толкова повече. По-важно е да можем да удържим на санкциите, които вече са в сила, и да ги комбинираме с други инструменти, като например повече оръжейни доставки за Украйна. За някои европейски държави забраната на вноса на газ и нефт от Русия е голям проблем. И съществува голяма опасност да раздели европейците. Затова смятам, че е по-добре да запазим сегашния обхват на санкциите и да се опитаме в средносрочен план да осигурим алтернативни енергийни доставки. А с допълнителна военна помощ за Украйна можем да надградим действието на санкциите".

Тъй като санкциите действат и в двете посоки - към санкционираната държава и към санкциониращите - каква трябва да бъде според Вас дългосрочната стратегия на Запада, за да имат тежките ограничителни мерки ефект?

В крайна сметка говорим основно за руските енергийни доставки. Така че заместването им трябва да е приоритет. Освен това мисля, че можем да намерим някакъв смесен модел, при който Европа не се отказва напълно от руските енергийни доставки, но въвежда например по-висок акциз, така че да ги оскъпи. Така приходите на Русия, с които финансира войната, ще спаднат. Освен това част от приходите от по-високия акциз може да отива за възстановяването на Украйна.

Мисля, че ЕС трябва да помисли за някакъв вид компенсация на високите цени на енергоносителите. И със сигурност трябва да организира общо закупуване на нефт и газ за всички страни членки, което ще свали цената им. Но в крайна сметка нека да ни е ясно, че в тази война ние също трябва да платим своята цена.

Да, но целта на санкциите е отслабването на Русия, респективно на президента Владимир Путин. Не е ли обаче наивно да се вярва, че те ще предизвикат недоволство сред руснаците и евентуални социални протести ще доведат до смяна на режима в Москва? Още повече, че след първоначалния шок руската икономика успя до известна степен да се възстанови.

Санкциите ще дадат резултат през есента. Тогава руснаците ще усетят действието им. Липсата на западни технологии ще отслаби руската индустрия. Очаквам някои производства да спрат, просто защото много процеси зависят напълно от западните технологии. Китай няма да може да ги замести. Това още веднъж показва, че Западът трябва да удържи санкционния режим.

Но Вие сте права, че голяма част от руснаците не усещат санкциите по джоба си, особено тези, които живеят в малките населени места, далеч от мегаполисите. В този смисъл има известна доза наивно вярване, че санкциите ще доведат до недоволство сред руснаците.

Въпреки това мисля, че рано или късно руската икономика ще се задъха, в това число и военните заводи, а доходите на хората ще паднат и държавата ще трябва да ги компенсира. Това не означава, че по този път ще се стигне до смяна на режима, защото Кремъл си прави съвсем други сметки и е готов да жертва стандарта на живот на руснаците в името на запазването на властта.

Срещу Русия санкции са в сила още от 2014 година, след анексирането на Крим. Какво постигнаха те?

Тогавашните санкции бяха съвсем различни. Те бяха значително по-скромни, така че да не нанесат прекалено големи икономически вреди, а да изпратят по-скоро политически сигнал. Сега целта им са хората, да се предизвика вътрешно напрежение. Толкова всеобхватни и строги санкции не са налагани от края на Втората световна война.

Вие сте изследвали връзката между налагането на санкции и въздействието им върху авторитарните режими. Как се отразява наказателната политика на този модел на управление и каква връзка има налагането на санкции с увеличаващите се репресии в Русия?

Режим като този в Русия е репресивен и без да е подложен на санкции. Или иначе казано - репресиите в Русия не се дължат на западните санкции. Но санкциите ограничават и гражданското общество и по този начин подпомагат изолационистките щения на руския политически елит. Апаратчиците и без това всячески се опитват да ограничат западното влияние в Русия. А в резултат на санкциите контактите на гражданския елит със света са силно ограничени.

Затова мисля, че Западът трябва да намери начин да контактува с руските граждани и да не допусне скъсването на всички изградени връзки с гражданското общество в Русия.

Говорите за протегната ръка към гражданското общество в Русия. Какво може да предложи Западът, при това без да разгневи Украйна? Питам Ви, защото тази седмица в телевизионно интервю украинският президент Володимир Зеленски предупреди Запада да се откаже от шпагата между Киев и Москва.

Илюзорно е да се мисли, че в момента е възможно да се поддържа някакъв интензивен контакт с представители на руското гражданско общество. Контролът там е повсеместен. За руските ми колеги е опасно да общуват с нас. Но в същото време много интелигентни, прогресивно мислещи и образовани хора напуснаха Русия и с тях трябва да изградим връзки.

Не виждам в момента някой да мисли върху тези неща, камо ли да има визия за бъдещите отношения. В този смисъл не виждам "опасност" за някакъв шпагат между Киев и Москва, както се изрази Зеленски.

В Украйна Русия води война срещу Запада. И Кремъл очевидно е готов да преглътне икономическите санкции с всички техни последици в името на запазването на властта. Кога може да стане трудно за Путин да запази властта си?

Трудно е да се каже, защото службите в Русия на практика контролират всичко. Не виждам кой в Русия може да се изправи срещу Путин. Не виждам и назряването на исторически момент за неговото падане от власт. От друга страна, Путин също е човек, той също остарява и може би е биологичен въпрос кога ще се оттегли от властта. Съществена промяна може да настъпи при евентуалното използване на някакъв вид ядрено оръжие.

Режимът в Кремъл по-скоро се надява, че Западът няма да удържи на косвения икономически натиск от наложените санкции. Че цената за нас ще стане прекалено висока и ще сме готови на компромиси за Донбас и Херсон в бъдещи мирни преговори с Украйна. Всъщност това е най-голямата опасност за Запада, защото компромисите от наша страна ще затвърдят позициите на Путин.

Не смятам, че в следващата една година можем да очакваме толкова тежък икономически натиск, който да доведе до свалянето на Путин от власт. А и никой не знае кой ще дойде след Путин и дали това няма да е по-лошо.