Тя гостува в България и заедно със Софийската Филхармония, под диригентската палка на Найден Тодоров звучеше Волфган Амадеус Моцарт, концерт за пиано и оркестър N27 и Симфония N25.
По какъв начин музиката влиза в контакт с пианистката Мария Жоао Пиреш и по-специално в тези дни на толкова много противоречия, предизвикателства, пред които се намираме и се опитваме да се справим. Как българската публика да достигне чрез Вашата музиката, която изпълнявате до португалската душевност.
"Музиката, когато е възвишена, винаги носи универсално послание. И по този начин и чрез него, сякаш ни помага да се свържем с Вселената и да достигнем до едно равновесие, а това е много важно днес! Наистина живеем в свят на големи конфликти и големи недоразумения в нашата реалност, повлияни от дълбоките чувства на нашата човешка природа. Сякаш леко сме се отклонили от истинската ни природа и чувстваме, че сме извън Вселената, където действаме само на индивидуално ниво. Смятам, че това са едни от големите проблеми на Човечествотo - този стремеж човекът да се откроява сам по себе си, вглъбен в индивидуалното. Ние сме в момент, в който за съжаление индивидуализмът ни отделя от Вселенска истина и вярвам, че именно тя - музиката може да ни помогне много".
"А центърът в Белгаиш беше център като много други, който беше отворен, но за съжаление не успях да го запазя. Имаше за цел да се обръща повече внимание на образованието и да е място за размисъл за образованието. И така и сега си задавам въпроси, какво е образованието, как да подготвим новите поколения да мислят по правилен начин и да не живеят в малки диктатури, малки войни, в големи конфликти, или войни, сред големи различия в мненията. Дълбоко в себе си различията в мненията могат да бъдат прекрасни, но когато хора са осъзнати за това как да се включват в обществото и да мислят заедно. През различните епохи на човечеството са създавани велики произведения и ползвайки големите авторитети, но без да са обаче диктаторски, егоцентрични. Днес за съжаление егоцентризмът е едно зло и започва да се превръща в закон. А целта е да служим на всички, не само на един и на едно нещо".
Как тогава според Вас да водим хармоничен живот в тези мрачни времена?
"На първо място е личностното осъзнаване, а после и отношенията ни с другите. Но в момента, когато няма дълбоко осъзнаване, то тогава не можем да се свържем с никой друг. Така че, ако нямаме съзнанието за дълбоката ни природа, за това кои сме ние, то ние влизаме в конфликт с другите или общуването не отговаря на реалността. А общуването е за да подпомогне и да разшири съзнанието, но за това трябва да се усети, да се помисли, и да бъде истинно! Трудно е и знам, че не е лесно да се измъкнем, но в други времена сме го постигали. В този момент обаче си мисля, че Човечеството е в открит конфликт, в конфликт със себе си, то сякаш не знае какво е, кое е, на къде да тръгне".
Постигнали сте всичко, което един пианист търси цял живот!Вие сте била дете-чудо за музиката, какво е било обаче за Вас това? Тежък ли е бил кръста и то да бъдете дете-чудо през 90-те. Само да споменем, че на 3 години вече свирите на пиано, а на 29-годишна възраст светът на музиката е в краката ви и въпреки това Вие не се възгордявате и продължавате да запазвате красивата хуманност на битието.
"Детето чудо е дете, което насила трябва да изстрада последствията от това да е дете чудо и то по време на развитието си. Следователно аз не се определям като такава, защото имах майка и семейство, които ме възпряха да бъда дете чудо. В действителност аз смятам, че бях едно нормално дете - някои неща, разбира се оказаха въздействие върху мен или се случиха в живота ми и в последствие се отвориха невероятни възможности. Но, да някой от нещата, които са оказали силно влияние върху мен това е – смъртта на баща ми, който е починал три седмици пред преди аз да се родя. Така, че това да се родиш по време на дълбок семеен траур и в тъга, неминуемо е оказало голямо въздействие! Освен това аз бях най-малката от моите братя и сестри и това е причина да остана някак по-изолирана като дете и да, правех опити да намеря нещо, което да компенсира тези неща. И за това, не може да се говори, че съм дете чудо, но да, че се отваряха възможности за мен е различно. И ето на това искам да обърна внимание - има хиляди деца, които губят именно възможността, защото им липсват добри училища, с добро образование, и точно там те изгубват възможността да се развиват. Всички имаме невероятни таланти, за да бъдем деца гении, но не всички имаме равен достъп и подходящи условия! И да, не съм била това дете чудо! Ето например, днес момичетата и момчетата започват да свирят на 3-годишна възраст и дори по-рано и имат шанс за кариера! А аз по-скоро имах шанса да открия себе си чрез музиката и пианото".
А какъв е вътрешният свят на Мария Жоао Пиреш днес?
"Аз съм човек като всички други. Харесвам и съм много силно свързана с природата. Обичам много да чета, може би дори повече от това да свиря на пиано. Обичам да чета, да живея в света на книгите, те ме пренасят в други реалности, истории, в различни преживявания и това е друг начин на общуване. Само по себе си четенето е един автентичен начин на общуване! Мога да общувам с други хора, с други светове и други реалности. Всички ние в нашия вътрешен свят си имаме някакъв проблем, въпросът обаче не е какъв е моят проблемът, а дали имаме или нямаме достъп до нашия вътрешен свят- заради обществото и външния свят, често пъти ние сме се отдалечили или сме се отклонили от нас самите. Много е важно да разберем, че когато създаваме гении, звезди, необикновени хора, то реално никога не сме се замисляли или не сме се питали дали сме успели да достигнем до вътрешния ни свят! Аз като личност имам ли достъп до моя вътрешен свят! Често пъти тези хора, които смятаме за велики гении в науката, в изкуствата в различните области, е хубаво да се запитаме дали тези хора са имали възможност да се срещнат със своя вътрешен Аз, с този вътрешен свят! И в процеса на израстване и развитие то се забелязва".
Вие работите с деца, майка сте на 6 деца, 2 от тях са осиновени, коя е причината душата ви да пожелае да направи осиновяване и как се е отразило това на живота ви?
"Честно казано, аз обожавам децата! Работя с много от тях в сферата на образованието. И да, осинових две деца, но това се случи по много естествен начин в живота ми. Не съм била водена от някаква интелектуална кауза, за да осиновя деца или защото съм искала да бъда щедра... Просто се случи. Факт е и наистина е прекрасно събитие в живота ми, което остава в мен завинаги".
Какво е посланието, което предават очите и усмивката на Мария Жоао Пиреш на българската публика.
"Аз харесвам публиката, харесвам хората като цяло. Така че, когато излизам на сцената, е нормално да ги дарявам с усмивка, защото тя усмивката е един от най-естествените начини на общуване".
Кое е нещото, което Вие никога не бихте простили в живота?
"Не бих простила съзнателната несправедливост в живота!
Какви са впечатленията ви от вашето първо гостуване в България
"Много се радвам от престоя ми в София, от парковете, които открих тук. Усещането е много приятно, въпреки че бях само в столицата. А природата е другото мое много голямо вдъхновение".
И така предлагам да утихнем, да усетим за пореден път самата Мария Жоао Пиреш, една от най-талантливите пианистки на нашето съвремие. Докато човек я наблюдава, сякаш изчезва и се слива с цялото, с оркестъра, вглъбена в музиката и във всяко нейно движение преди, по време на изпълненията и след това струят финес и всепрегръщата хуманност.
Преводът направи Славена Илиева
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
В Плевен на 15 септември в залите на ХГ „Илия Бешков” се открива втората обща изложба на Сдружение "Фото Художници". Със свои работи в нея участват 14 фотографи - редовни и асоциирани членове от страната и чужбина. „В кадър“ са нарекли изложбата си авторите. Фотографът изрязва от обкръжаващия го свят нещо, което е интересно по..
Празниците на изкуствата "Аполония" са в разгара си и както винаги в Созопол се усеща концентрация на артистизъм, талант и почитателски интерес. Класическите концерти не правят изключение и всяка вечер Археологическият музей се изпълва с хора, жадни за срещи с музиката и елитните изпълнители - преобладаващо български имена. Класическата..
С бурни аплодисменти лондончани показаха високата си оценка за дебюта на българската диригентка Деляна Лазарова на най-големия и престижен европейски музикален фестивал - Би Би Си Промс. Концертът в Роял Албърт Хол на 10 септември беше част от ежегодните участия на Шотландския симфоничен оркестър на Би Би Си. С него, по особено тържествен и специален..
Народният театър "Иван Вазов" представи новия си сезон. Той започва със заявката за "театър на три континента". Официално започва в събота, 13 септември, с 62-рото представление на "Великденско вино" с участието на Владо Пенев. Дни по-късно предстоят три премиери. Едната ще е следващият вторник и за първите пет поредни представления..
С премиера на книга за актрисата Емилия Радева започва днес есенният литературен сезон на Столичната библиотека. "Животът ми - едно добро представление" е заглавието на изданието, което ще бъде представено от съставителя на книгата и дъщеря на известните актьори Емилия Радева и Любомир Димитров Катерина Димитрова. Посетителите ще видят..
Книгата "Музеят на моето време" на Слава Янакиева представя колекция от фрагменти, в които личното свидетелство се превръща в общо послание за памет, род, загуби и надежда. Янакиева е културолог, преводач и университетски преподавател. Започва своето търсене в тишината на Covid пандемията. "Цялото бреме на времето, което мъкнем, трябва..
Международният театрален фестивал "Сцена на кръстопът", чийто основоположник е Стефан Данаилов, се открива за 29-а поредна година. Домакин е Пловдивският драматичен театър. Първото представление в афиша е спектакълът „Без кръв“ на Пловдивската трупа по едноимения роман на Алесандро Барико. Режисьор е Диана Добрева, а сценичната адаптация..
" Този свят е потенциално мирен. Няма безнадеждна идейна агресия и ние свикваме на това ново общество, то си има своите конфликти. То е много..
“История на българите в кратце" е новата книга на акад. Георги Марков . "Написах тази кратка история преди години, но в един малък вариант, когато..
"Много хора предполагам не знаят, че България до 1999 година не е отпечатвала сама банкнотите си, което не говори добре за репутацията на една държава ,..