Срещата на върха на НАТО в Мадрид - крайъгълен камък в историята на алианса

Това е първата редовна среща на лидерите на западния отбранителен пакт от началото на войната в Украйна. Очаква се те да приемат нова стратегическа концепция, по която ще функционира НАТО.

Първата среща в Мадрид - преди 25 години - беше кулминацията на дългогодишен дебат сред страните членки за разширяването на НАТО на изток. Единият лагер, в редиците на който беше и администрацията на американския президент Бил Клинтън, предупреждаваше, че руснаците ще приемат като заплаха присъединяването на бивши съветски сателити към алианса. Други пък смятаха тъкмо обратното - че Съединените щати трябва да привлекат към Запада възможно най-скоро и възможно най-много държави от разпадналия се Варшавски договор.

Именно през 1997 г. НАТО отправя първи официални покани за присъединяване към страни от бившия съветски блок - Унгария, Полша и Чехия.

Така и на предстоящата идната седмица среща в Мадрид НАТО ще направи качествен скок в своята концепция за съществуване, мисия и функция.

На заседанието на министрите на отбраната, която подготви позициите за мадридския форум, генералният секретар Йенс Столтенберг заяви:

"Руската агресия промени правилата на играта и НАТО трябва да запази своите способности за надеждно възпиране и силна отбрана. Днес министрите обсъдиха мащаба и дизайна на бъдещата на позиция, как да засилим съществено присъствието си, военния капацитет и бойната си готовност. Това ще означава разполагане на повече жива сила, за да бъдат засилени бойните подразделения на източния фланг, по-масирана военновъздушна и военноморска отбрана и защита в киберпространството."

Последната стратегическа концепция на НАТО е от 2010 година. Тогава Русия е спомената в духа на партньорските отношения. Няма и дума за Китай.

Новата концепция, която ще предопредели посоките на действие на Алианса за следващите 10 години, е подготвена на фона на руското нахлуване в Украйна, а заплахите идват от всички посоки и във всякаква форма.

Как изглежда играта сега, както казва Столтенберг: Русия вече няма как да е партньор, НАТО не участва пряко във войната в Украйна, но изпраща оръжия, всички страни членки търпят икономически загуби заради санкциите, а предупрежденията на тези от източния фланг по отношение на Русия се оказаха оправдани.

Ето защо и американският министър на отбраната Лойд Остин заяви следното на среща с контактната група на алианса за Украйна на 15 юни:

"Тук сме заради непоклатимата ни решимост да предоставим на Украйна способностите, от които спешно се нуждае, за да се отбранява. Благодарен съм за значителната помощ, която тази контактна група осигурява, но не можем да си позволим да намалим темпото. Залогът е прекалено висок."

На извънредната среща на върха на НАТО в Брюксел в началото на април беше решено броят на батальонните бойни групи на източния фланг да бъде увеличен от 4 на 8. Очаква се и сега да има конкретни решения за засилване на готовността и военното присъствие на изток.

Ето какво заявиха испанските министри на отбраната и на външните работи Маргарита Роблес и Хосе Мануел Албарес:

"Срещата на върха в Мадрид ще покаже единството на евроатлантическото пространство като най-добрият инструмент за отговор на неоправданата и незаконна агресия на Русия срещу Украйна. На срещата ще има специална сесия за Украйна и президентът Зеленски ще участва чрез видеоконферентна връзка."

"Днес защитаваме териториалната цялост на Украйна, но утре може да се наложи да браним териториалната цялост на друга държава. Така че - храним големи надежди за тази среща на върха и се надяваме хората да разберат, че НАТО е военен съюз, но и съюз на ценности, присъщи на демокрацията, на съвместното мирно съществуване, на солидарността между държавите, и най-вече - съюз, който работи за мир."

Заради войната в Украйна на дневен ред са и отношенията между Европейския съюз и НАТО. Съединените щати са склонни да насърчат европейските съюзници да поемат по-голяма отговорност за сигурността на Европа, но не и до степен, в която да отговарят самостоятелно за това. В този смисъл визиите на французи и на американци могат да се сблъскат.

Агресивното поведение на Русия накара балтийските държави да поискат още по-засилено военно присъствие на НАТО на тяхна територия. Новата ситуация изисква и препотвърждаване на принципа, заложен в Член 5 от Вашингтонския договор - нападение срещу една членка би означавало нападение срещу всички.

Войната в Украйна предизвика и опасения от глобална продоволствена криза, което налага НАТО да обсъди и военното си присъствие в Черно море.

Срещата в Мадрид със сигурност ще адресира и новата вълна на разширяване - този път на север - с Швеция и Финландия. Но тук се намесва Турция и нейните възражения и искания.

През 2010 година в стратегическата концепция на НАТО е записано, че тероризмът е пряка заплаха за международната сигурност и конкретно за страните членки на алианса. Но и до ден днешен той няма общ списък с терористични организации, а противодействието срещу тях се опира на списъка на ООН и на списъците на всяка отделна държава. А Турция изтъква именно проблема с тероризма в обяснението си за блокадата на молбите за членство от Швеция и Финландия. Ибрахим Калън - говорителят на турския президент Ердоган - заяви тази седмица:

"Изказахме опасенията си за терористичните групи, свързани с ПКК, с кюрдите в Ирак и Сирия в тези държави. Повторихме призивите към Швеция и Финландия да предотвратят финансирането на ПКК и вербуването на нови членове към тези терористични групи, както и действията и пропагандата им срещу Турция. Изразихме очаквания за вдигане на директно или индиректно оръжейно ембарго, наложено срещу Турция. Както сме казвали и преди, срещата на върха на НАТО в Мадрид не е крайна точка за преговорите и те ще продължат."

А от изказване вчера на Джон Кърби - координатор за стратегическите комуникации на Съвета за национална сигурност в Белия дом - не стана ясно дали е възможно съгласие с Турция за Швеция и Финландия до срещата в Мадрид:

“Уверени сме, че ще могат да изгладят различията. Кога - не мога да кажа. Преговорите продължават. Уверени сме обаче, че те в края на краищата ще доведат до 32 страни членки на пакта.”

Но най-значимата в дългосрочен план промяна в стратегическата концепция на НАТО е включването на Китай в голямата игра. Преди 3 години, когато се срещнаха в Лондон, лидерите на страните членки заключиха, че влиянието на Пекин расте, което за Запада е едновременно предизвикателство и възможност. Сега вече усещането е по-скоро за заплаха.

“Общите опасения от ефекта на китайските икономически практики, принудителния труд, интелектуалните кражби и разбира се агресивното поведение не само в региона, а и в света, кара съюзниците да вярват, че е важно да включим Китай като фактор в новата стратегическа концепция. Тя ще надгради това, което беше заложено в комюникето на министрите на отбраната за Китай преди по-малко от година. Стратегическата концепция ще отразява месеци на дискусии между съюзниците за заплахата, която Китай представлява за международната сигурност - заплаха, която излиза далеч извън пределите на Индопасифика", коментира Джон Кърби.

Срещата в Мадрид ще остане в историята и като първият форум на НАТО, в който вземат участие лидерите на Австралия, Нова Зеландия, Южна Корея и Япония. Пекин реагира остро и осъди "опитите за създаване на военен съюз" в Азиатско-тихоокеанския регион и за консолидация на водените от Съединените щати междудържавни партньорства в една глобална мрежа срещу Китай и Русия.

В договора от Вашингтон, с който преди 73 години е създадена НАТО, е записано, че организацията действа на територията на всяка от страните членки в Европа и Северна Америка, в тогавашните алжирски департаменти на Франция, на територията на острови, които са под юрисдикцията на страните членки северно от Тропика на рака.

Но след Мадрид НАТО ще има вече глобална роля. Ерата на разоръжаването свърши. Основните врагове са Русия и Китай.