Спомен за пианистката Елена Миндизова

На 15 юни се навършиха 100 години от рождението на изтъкнатата българска пианистката Елена Миндизова. 

Въпреки че имаше възможноста да направи солистична кариера, тя се посвети на дейността на пианист акомпанятор - една много отговорна работа, но далеч от блясъка на сценичната слава. Когато се възхищаваме на соловите концерти на певци и инструменталисти, даваме ли си сметката какъв е приносът на пианиста акомпанятор, как е допринесъл за успеха на тази изява? Всеки тон, всяка фраза, смисълът на цялата творба е изграден съвместно от тези двама музиканти, но аплодисментите и вниманието често остават само за солиста. 

Дълги години Елена Миндизова е корепетитор в Софийската опера и акомпанира на изявите на най-големите ни оперни певци на концерти. През 50-ти години тя е редовен участник в камерните концерти в столичната зала „Славейков“. Особено впечатляващи са изявите й със сопрана Мати Пинкас – еталон за вдъхновена интерпретация. Когато през 1977 г. в Музикалната академия се създава специалността "Клавирен съпровод", Миндизова е поканена да преподава - възможност да предаде богатия си опит като пианист акомпанятор. И там остава до края на кариерата си.

Много от певците, учили при нея, споделят благодарността и уважението си. В интервю Ина Кънчева казва: “Две от звездите на "златната епоха" на българските страхотни жени - Елена Миндизова и Бойка Косева - ме готвеха ежедневно. Грижеха се за мен като мои баби. Непрекъснато бях с тях, учех репертоар и техника, развивах се стилово." 

Елена Миндизова умира на 13 декември 2011 г. В Златния фонд на БНР е запазено нейно интервю, в което разказва за това как е станала музикант и за кариерата си - чуйте в звуковия файл.