Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо плащането на битови сметки с ваучери си остава само обещание?

Намерението да се улеснят работещите се натъква на редица административни препятствия

Снимка: БГНЕС

Плащането на битови сметки с ваучери за храна се оказва невъзможно и след актуализацията на държавния бюджет от 1 юли. Целта беше хората, които получават такива ваучери, да могат да плащат с тях и комуналните си разходи. Това обаче не се случва. Причината: административни пречки и необходимост от законово доуточняване на регламента.

От 1 април таванът на ваучерите за храна беше повишен от 80 на 200 лева месечно. Купоните вече могат да се използват освен за покупка на хранителни продукти в магазини и в ресторанти, още и за плащане на битови сметки за ток, парно, природен газ и вода и за културни мероприятия. От 1 юли с актуализацията на бюджета беше дадена и допълнителна възможност ваучерите да се ползват и за туристически услуги.  

Потребителите биха се възползвали от предоставената им възможност, но все още нормативната уредба не работи достатъчно добре, показва анкета на "Хоризонт".

"Ако това стане, ще бъде супер. Аз толкова не мога да изхарча за храна, колкото ми дават."

За да се приемат ваучери при плащане на сметките за електроенергия, би трябвало да има договор между издателя на купоните и всяко комунално дружество, което да има възможност да приема ваучерите в собствени касови салони. "ЧЕЗ - Електрохолд" - Продажби не разполага със собствени касови салони и поради тази причина няма сключени директни договори с издателите на ваучери. Това отговориха на запитване на "Хоризонт" от пресцентъра на дружеството. Подобен беше и отговорът при наша проверка в EVN -България, с уточнението, че се водят разговори да се намери начин ваучери да се използват и за плащането на сметките за ток.  

EVNняма собствени касови салони и това в случая е въпрос на договорка между "Български пощи" и другите доставчици, уточнява Петър Костадинов от дружеството, което обслужва Югоизточна България.

Предмет на разговори са и възможностите за дигитализация на ваучерите, така че да се покриват и онлайн плащания.  

Снимка: БГНЕС

Проверката на БНР продължи със запитване до „Софийска вода“ – дружеството разполага с касови салони за плащане, но на този етап хората не могат да си плащат сметките към тях с купоните, тъй като дружеството няма сключен договор с оператор на ваучерите.

"Не виждаме смисъл да имаме такива. При нас плащането в брой по  нашите каси е изключително малко и намалява все повече и повече. От началото на годината сме пуснали два онлайн канала за плащане и виждаме, че клиентите доста добре ги приемат, увеличават се плащанията по тях", коментира търговският директор Борислав Георгиев. Според него ваучерите имат съвсем друга функция, "а именно социална". Той посочва още, че ваучерът като ценна книга за разплащане не е достатъчно осигурена срещу фалшификации.

Столичната "Топлофикация" проверява всички правни възможности за заплащане с ваучери. В тази връзка се работи до началото на отоплителния сезон да предложи на своите клиенти удобен механизъм за плащане, който да удовлетворява всички заинтересовани страни.  

За да стане възможно плащането на битовите сметки с купоните за храна, операторите на ваучерите трябва да имат сключен договор с доставчиците на съответните услуги, потвърди секретарят на Асоциацията на операторите на ваучери за храна Таня Обущарова.

"Това зависи от всеки един индивидуален оператор. В момента има 13 лицензирани на пазара. Зависи от доставчиците на тези услуги – дали те имат желание да приемат ваучери за храна."

Снимка: БГНЕС

Обущарова акцентира върху сключването на договори с посредниците, които улесняват плащането на сметките.

"Но от Министерството на финансите ни казаха, че това законово не е възможно."

Пречката идва от споменаването само на доставчиците на комунални услуги в Закона за бюджета от април.

Водени са разговори с различни доставчици в цялата страна: 

"Част от тях нямат желание да приемат ваучери, тъй като това би затруднило много техния вътрешен процес на обработване на плащанията."

Операторите на ваучери за храна все още търсят решение на проблема, но за целта е нужна законодателна или регулаторна промяна.

Предстои уточняването и на механизма за сключване на договори с доставчиците на туристическите услуги.

Междувременно стана ясно, че в Асоциацията на операторите на ваучерите постъпват многобройни сигнали и жалби от работещи, разочаровани, че не получават от работодателите си ваучери за храна в размер на 200 лева. Президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира, че тази сума е посочен в закона таван, но че това не са средства, които работодателите са задължени да предоставят, нито пък че става въпрос за пари на държавата. Всеки работодател, според възможностите си, преценява дали и каква сума за ваучери за храна може да даде на служителите си.

"Това няма задължителна сила, никой не обещава и не гарантира през закона 200 лева ваучери на всеки работник."

Обещанията на политиците останаха обещания, изтъква Димитров за плащането на комунални сметки с ваучери.

Над половин милион българи получават ваучери за храна. 

Още детайли по темата чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Семерджиев

Окончателно: 20 г. затвор за Георги Семерджиев за тежката катастрофа, отнела два живота

Върховният касационен съд сложи точка на делото за тежката катастрофа от лятото на 2022 година, в която на столичния булевард "Черни връх" загинаха две млади жени. Магистратите потвърдиха 20-те години затвор, на които футболистът Георги Семерджиев беше осъден първо от Софийския градски, а след това и от Софийския апелативен съд.  Върховните съдии..

публикувано на 21.05.25 в 15:05

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04