Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Хайленд парк - трагедията, която беляза живота на 2-годишния Ейдън

Полицейски автомобили след масова стрелба на парада за 4-ти юли на Хайленд парк
Снимка: Ройтерс

Едно дете чака мама и татко да си дойдат у дома. И сигурно още дълго време ще е така. Докато времето изтрие гласовете и лицата им от неговите дни. Той ще има баба и дядо, но мама и татко никога повече няма да му дарят своята нежност, закрила и обич. То няма как да разбере сега, че тях вече ги няма. Няма как да разбере, че те са двама от 7-те жертви на безсмислената и безмилостна стрелба в Чикагското предградие Хайленд парк в Деня на независимостта 4 юли.

Това е миг от живота. Случва се така  а е можело и да не се случи.

Не зная някога ще разберем ли дали Бог, или ние определяме съдбите си и случайни ли са случайностите в живота ни?

Но на празника на Независимостта в Чикагското предградие Хайленд парк едно момче хладнокръвно отне 7 човешки живота, рани десетки, остави в шок стотици хора, а едно 2-годишно момченце остана пълен сирак.

Ирина и Кевин Маккарти завеждат малкия си син Ейдън на парада в градчето, в което живеят, намиращо се на 30 километра от Чикаго. Когато започва стрелбата, семейството попада под неочакваният дъжд от близо 90 куршума. Ирина и Кевин са убити на място, а малкият им син остава под тялото на баща си. В суматохата непозната жена се притичва на помощ. Заедно с приятеля си успяват да извадят детето и го водят при полицай, който е наблизо. Обясняват му, че момченцето е изцапано с кръв, но това не е неговата кръв, не е ранено, но е само и не знае къде са родителите му. Полицаят отговаря, че в момента не може да бъде детегледачка и моли жената да се погрижи за него. Непознатата взема момченцето със себе си, но самата тя трепери и не е на себе си от случващото се. Младо семейство ѝ се притичат на помощ. Опитват се да разберат как се казва момченцето, но малкият повтаря само: “Мамо и тате, елате. Вземете ме. Колата на мама да ме вземе бързо”.

От разпространена снимка на детето съседка го разпознава и се обажда на родителите на майката. Бабата и дядото разпознават внучето си и отиват да го вземат от полицейския участък.

Майката на малкия Ейдън - Ирина, е родена в Русия и имигрира с родителите си в САЩ. Израства в Хайленд парк . Учи в университета “Де пол” в Чикаго и е работела в маркетинга на фармацевтичната индустрия до деня на трагедията. Чрез работата си се запознава със съпруга си Кевин, който работел за стартиране на генна терапия.

Ирина е единствено дете и баща ѝ казва, че за него тя е била “смисъл на всичко”. Той казва, че Ирина и Кевин са били “луди по детето си”.

Малкият Ейдън продължава да чака мама и татко да дойдат да го вземат и не знае, че той никога повече няма да има техните ласки и прегръдки. 

Само за два дни общността събра за 2-годишния Ейдън повече от 2 млн. долара. Съчувствие, състрадателност и съпричастност към съдбата на едно дете. Помощта със сигурност ще е от полза за него, и за близките му, които ще се грижат за него, но тъжното е, че обичта на родителите му няма кой да замени и няма как да се купи на никаква цена. И още по-тъжното е, че в Америка подобна съдба имат още стотици деца. С тази разлика, че често пъти за тях никой не научава и никой не ги подкрепя с нищо.

Малкият Ейдън е един от потърпевшите на тихата война, която Америка води със самата себе си. От развитите страни САЩ е страната на убийствата. Според данни на ООН процентът на убийствата в САЩ е три пъти по-висок от този в Канада, пет по-висок от Франция и 26 пъти по-висок от Япония. Според някои проучвания днес в Америка броят на оръжията е по-голям от броя на хората. И докато масовите убийства поглъщат голяма част от вниманието, реалността е много по-сложна, защото се оказва, че повече от половината от близо 45 000 смъртни случая в страната годишно са самоубийства с огнестрелно оръжие. Какво се случва с хората? И само оръжията ли са причината за толкова много отнети човешки животи?

Малкият Ейдън е един от потърпевшите на тихата война, която Америка води със самата себе си. Само в почивните празнични дни за 4 юли в САЩ са убити 220 човека, а ранените 570. Чикаго води в тази тъжна класация не от сега. През 2019 година и 3-ма от българите, които живеят тук също станах невинни жертви на стрелба с оръжие. А стрелбите и епидемията от насилието с оръжие продължава.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пъстри автентични носии и кръшни народни танци бяха представени в село Николово

Поредната изследователска мисия "От извора на България" отведе хореографа Александър Трендафилов и танцьорите от столичния клуб за народни танци "От извора" в русенското село Николово. Преди дни площадът пред читалището в село Николово, русенско, се превърна в арена за среща на хърцои от две села - домакините от Николово и приятелите им от..

публикувано на 04.05.25 в 08:08
Снежина Любенова и Василка Ненкова - учителки в град Левски

Учителска всеотдайност и обич получават децата в детските градини в град Левски

Снежина Любенова е учителка в детска градина "Слънце" в град Левски, Василка Ненкова - в детска градина "Локомотив". Те взеха участие във форум, който беше посветен на добрите практики в училищата и детските градини. Фокусът са децата, а добрите практики зависят от учителите, казва Василка Ненкова. В град Левски има само двете детски градини,..

публикувано на 04.05.25 в 07:40
Владимир Буров

Владимир Буров е човекът, който променя живота на учениците си

„Човекът, който промени моя живот“. Под това мото бижутери от цялата страна подготвят изложба в Пловдив, посветена на техния учител в занаята Владимир Буров. Майсторът бижутер също ще представи  свои собствени уникати, щастлив, че  е  отворил  за много свои възпитаници  вратите към  този красив свят.  Изложбата ще бъде открита на 8 май в галерия..

публикувано на 04.05.25 в 06:43

Бойните другари на редник Преслав Стоянов почетоха паметта му в Силистра

На трети май се навършиха 20 години от гибелта на двама български рейнджъри по време на мисия в Ирак – Преслав Стоянов от Силистра и Валентин Донев от село Любимец. Джипът, с който българските войници са се придвижвали се преобръща по време на пустинна буря. На гроба на редник Преслав Стоянов в Силистра отново се събраха бойните му..

публикувано на 04.05.25 в 06:28
Златина Русева

Златина Русева: Документалното кино днес е най-силната медия и най-силното културно оръжие

Златина Русева е артистичен директор на Международния филмов фестивал "Милениум" , който е създаден през 2009 г. и ежегодно се провежда в Брюксел. Посветен е на основните цели на ООН за хилядолетието - премахване на бедността, насърчаване на социалните промени и гарантиране на устойчиво спрямо околната среда развитие навсякъде по света...

публикувано на 02.05.25 в 12:49

Обущар от Благоевград: Сега съм на 80, а трудовият ми стаж е 83 години

Старите професии, които са на изчезване, и новите, които ще заменят човешките ръце с роботи, коментираха пред БНР двама обущари от Благоевград, чийто трудов стаж е колкото един човешки живот. Данка Попева е на 86 години, а 69 от тях са минали в ремонт на обувки. Колегата ѝ Сотир Николов е на 80, но трудовият му стаж е 83 години , колкото и..

публикувано на 01.05.25 в 14:52
Галин Томов

Галин Томов и нишките на чудесата

Галин Томов е единственият майстор тъкач в района на Априлци. Той тъче икони, а с една от тях - на Богородица,  която вижда насън, кандидатства за вписване в книгата с рекорди "Гинес" . Иконата е с размери 2,20 на 1,5 метра, изтъкана е в 19 различни цвята на 186-годишен стан . "Това е нещо уникално в България и в света. Подал съм..

публикувано на 01.05.25 в 12:05