Едно дете чака мама и татко да си дойдат у дома. И сигурно още дълго време ще е така. Докато времето изтрие гласовете и лицата им от неговите дни. Той ще има баба и дядо, но мама и татко никога повече няма да му дарят своята нежност, закрила и обич. То няма как да разбере сега, че тях вече ги няма. Няма как да разбере, че те са двама от 7-те жертви на безсмислената и безмилостна стрелба в Чикагското предградие Хайленд парк в Деня на независимостта 4 юли.
Това е миг от живота. Случва се така а е можело и да не се случи.
Не зная някога ще разберем ли дали Бог, или ние определяме съдбите си и случайни ли са случайностите в живота ни?
Но на празника на Независимостта в Чикагското предградие Хайленд парк едно момче хладнокръвно отне 7 човешки живота, рани десетки, остави в шок стотици хора, а едно 2-годишно момченце остана пълен сирак.
Ирина и Кевин Маккарти завеждат малкия си син Ейдън на парада в градчето, в което живеят, намиращо се на 30 километра от Чикаго. Когато започва стрелбата, семейството попада под неочакваният дъжд от близо 90 куршума. Ирина и Кевин са убити на място, а малкият им син остава под тялото на баща си. В суматохата непозната жена се притичва на помощ. Заедно с приятеля си успяват да извадят детето и го водят при полицай, който е наблизо. Обясняват му, че момченцето е изцапано с кръв, но това не е неговата кръв, не е ранено, но е само и не знае къде са родителите му. Полицаят отговаря, че в момента не може да бъде детегледачка и моли жената да се погрижи за него. Непознатата взема момченцето със себе си, но самата тя трепери и не е на себе си от случващото се. Младо семейство ѝ се притичат на помощ. Опитват се да разберат как се казва момченцето, но малкият повтаря само: “Мамо и тате, елате. Вземете ме. Колата на мама да ме вземе бързо”.
От разпространена снимка на детето съседка го разпознава и се обажда на родителите на майката. Бабата и дядото разпознават внучето си и отиват да го вземат от полицейския участък.
Майката на малкия Ейдън - Ирина, е родена в Русия и имигрира с родителите си в САЩ. Израства в Хайленд парк . Учи в университета “Де пол” в Чикаго и е работела в маркетинга на фармацевтичната индустрия до деня на трагедията. Чрез работата си се запознава със съпруга си Кевин, който работел за стартиране на генна терапия.
Ирина е единствено дете и баща ѝ казва, че за него тя е била “смисъл на всичко”. Той казва, че Ирина и Кевин са били “луди по детето си”.
Малкият Ейдън продължава да чака мама и татко да дойдат да го вземат и не знае, че той никога повече няма да има техните ласки и прегръдки.
Само за два дни общността събра за 2-годишния Ейдън повече от 2 млн. долара. Съчувствие, състрадателност и съпричастност към съдбата на едно дете. Помощта със сигурност ще е от полза за него, и за близките му, които ще се грижат за него, но тъжното е, че обичта на родителите му няма кой да замени и няма как да се купи на никаква цена. И още по-тъжното е, че в Америка подобна съдба имат още стотици деца. С тази разлика, че често пъти за тях никой не научава и никой не ги подкрепя с нищо.
Малкият Ейдън е един от потърпевшите на тихата война, която Америка води със самата себе си. От развитите страни САЩ е страната на убийствата. Според данни на ООН процентът на убийствата в САЩ е три пъти по-висок от този в Канада, пет по-висок от Франция и 26 пъти по-висок от Япония. Според някои проучвания днес в Америка броят на оръжията е по-голям от броя на хората. И докато масовите убийства поглъщат голяма част от вниманието, реалността е много по-сложна, защото се оказва, че повече от половината от близо 45 000 смъртни случая в страната годишно са самоубийства с огнестрелно оръжие. Какво се случва с хората? И само оръжията ли са причината за толкова много отнети човешки животи?
Малкият Ейдън е един от потърпевшите на тихата война, която Америка води със самата себе си. Само в почивните празнични дни за 4 юли в САЩ са убити 220 човека, а ранените 570. Чикаго води в тази тъжна класация не от сега. През 2019 година и 3-ма от българите, които живеят тук също станах невинни жертви на стрелба с оръжие. А стрелбите и епидемията от насилието с оръжие продължава.
На 1 януари България и Румъния станаха пълноправни членове на Шенгенското споразумение. Двете държави влязоха в ЕС още през 2007 година, но до 2023 г. не бяха приемани в шенгенската зона на европейските страни, премахнали граничния контрол помежду си. С премахването на граничната бариера между България и Румъния настъпиха промени както за..
Битките по време на Средновековието по българските земи са били не просто въпрос на чест и оцеляване, а и на преминал през вековете героизъм, който предизвиква възхищение и до днес. Част от този военен блясък може да се види в изложбата "Хроники от стомана", открита на 11 декември в Национален археологически институт с музей при Българската..
Бившият футболист на "Левски" и на ЦСКА Божидар Искренов разказа живота си във футбола в книга . "Дъщеря ми настоя, че е станало време за това, а иначе идеята е стара", разказа бившият национал, известен с прозвищата Гибона и Радостта на народа, който в последните години живее в САЩ, където кара такси, и в Канада, където продава..
Наскоро във Враца отвори врати първата по рода си у нас кафе-книжарница с кауза . Там има над 20 хиляди заглавия - както нови, така и антикварни книги. От тяхната продажба и от поръчките на топли напитки се събират средства в подкрепа на деца и младежи с редки генетични и онкологични заболявания . Необикновената книжарница работи и за други..
" Базиликата е като звездното небе в лятна нощ : оставате пленени от нейния блясък и великолепие. Рискува обаче да бъде ням свидетел на "безкрайната красота", ако интелектът не е обогатен със знания, а поривът на сърцето не е подхранен от духовен опит ", казва кардинал Мауро Гамбети , архиерей на базиликата и викарий на папата за..
Ник Борисов се занимава с шоколатиерство от 12-годишен. Сега е на 14. Натрупал е вече почти тригодишен опит в изработването на шоколадови скулптури. Всичко, което знае за шоколада, дължи на шеф Ради Стамболов . От него е научил най-напред как да прави шоколадови бонбони. В момента учи графичен дизайн и смята, че това ще му помогне в..
Фолклорното изкуство е предаване на родова памет и знание . Шевицата е един от начините за съхраняване на тази памет. Това каза в интервю за БНР Даниела Дичева от Център за себепознание "Орфей", която е изследовател на везбата. " Българските шевици ме свързват с моите корени ", сподели тя. Най-емблематичните символи в българските..
Светла Тошева е литературовед, посветила много оригинална статията за поезията на Христо Смирненски. Заглавието е " Живописната палитра в поезията на..
За да се оцени какво е направил Путин в своето дълго управление, трябва да има някаква завършеност. Може да се оцени едва след като той престане да..
В първото издание на предаването "Политически НЕкоректно" през новата година гостуват журналистите Миролюба Бенатова и Генка Шикерова, автори на..