На 23 юли се навършват 120 г. от рождението на легендата на българския оперетен театър - Мими Балканска. И днес за нея се говори като за едно от най-големите явления в българското изкуство, но, за съжаление, много малко са вече тези, които са имали щастието да я видят на сцената, да почувстват силата на нейния талант.
Аз съм присъствала на нейни спектакли през 50-те години на отминалия век, но това беше периода в края на нейната кариера, когато тя изпълняваше характерни роли в български и съветски оперети: Леля Сийка от „Време за любов“, циганката Фидана от „Имало едно време“, Мадам Сан-Жен от едноименната оперета, Леля Кето от „Златната долина“ и т.н. - роли, прекрасно пресъздадени, но това не беше амплоато на Мими Балканска, това не бяха прекрасните й, вълнуващи героини, от които струеше чар и красота. Все пък успях да видя третата й героиня от „Царицата на чардаша“ на Калман - Цилика /припомням само, че тя е била най-чаровната Щаси и великолепна Силва преди войната/, още помня елегантността, аристократичността на нейната героиня, духа, който носеше, и това ми беше достатъчно, за да остане в спомените ми като велика актриса.
Много спомени на нейни колеги, на писатели, музиканти и артисти съм чула, и във всички тях се усеща преклонението към нейната личност. Някои спомени са публикувани в книгата „Аз не съм Царицата на чардаша“, посветена на Мими Балканска, от журналистката Елиана Митова. Един от тях е на големия наш диригент Асен Найденов, споделен след нейната смърт:
"Минавам често по нейната улица и с мъка поглеждам към прозорците й - няма я вече Мими Баланска! А някаква радостна тръпка минаваше през душата ми, когато я видех там. Неволно си спомнях звездните мигове в оперетата и многобройните ни контакти, които оставиха у мен дълбоки впечатления. Аз акомпанирах нейни концерти с участието на тенора Илия Йосифов - тогава двамата изпълняваха арии и песни от Калман и Шуберт. Мими беше изключително музикална, тя познаваше творбите съвършено. Имаше много хубав, топъл глас - естествено поставен сопран - и чудесна дикция. Всяка дума, произнесена от нея, се чуваше до най-отдалечените кътчета на салона. Казвам това, защото понякога се опитват да критикуват пеенето на Мими - както обикновено става, бездарните са злостни към щедро надарените! Ех, ако други артистки можеха да постигнат с пеенето си това, което постигаше Мими!
Помня я малка, палава субретка в Кооперативния театър - тогава цяла София беше луда за нея. Помня я възхитителна героиня, с достойна осанка и женско обаяние, помня я в балетна пачка и в мъжки дрехи, помня и нейната Цилика! С появята й на сцената, публиката започваше да аплодира. Трябваше да изчака няколко секунди, за да каже първите си реплики - тя, нашата Царица на чардаша!
Всичко, написано или казано за нея, бледнее пред действителните измерения на художественото й творчество. То остава като еталон в историята на българското сценично изкуство, като епоха, която не е имала нито предшественици, нито последователи със същия мащаб. Едно явление - ярко и неповторимо, златна страница в нашата родна култура, живот - пример за творческо горене и човешка всеотдайност, които ще ни топлят винаги.“
Гласа на Мими Балканска, запазен в Златния фонд на БНР, можете да чуете в звуковия файл. Записът е направен през 1984 г., в последните седмици от живота на певицата.
"Не знаех доста неща за Димитър Воев, но след като гледах филма "Воев", вече съм убедена в неговия гений!", разказва Мишер Руева за вдъхновението и идеята на песента "След себе си", която заедно със Симеон Воев и Цветелина Цветкова създават още преди две години. "За да се обадя на Мони Воев, се появи първо смелостта. За мое голямо учудване и..
Литературно четене, посветено на железопътния превоз, ще се проведе на 25 ноември в подлеза на Централна гара в София. Вяра Момчева и Бояна Войнова са в основата на новосъздадения творчески колектив „ВЪЗЕЛ“. Макар и млади, двете вече имат ясна визия за ролята на изкуството в обществото. Бояна Войнова е завършила дизайн в Нидерландия, а Вяра..
Спектакълът "Съкровището" на фолклорен танцов ансамбъл "Магия" ще бъде представен в салона на Ловчанското читалище "Наука" на 25 и 26 ноември от 18:00 ч., съобщи художественият ръководител на ансамбъла Маргарита Атанасова. По-голямата част от композициите, които публиката ще види, са изцяло нови, авторски и представяни за първи път...
Фестивалът за съвременна музика NOW! в град Есен, Германия, се проведе за 15-и пореден път от 25 октомври до 9 ноември. Той се организира от Есенската филхармония в партньорство с Университета за изкуства Фолкванг, Държавния съвет за музика на областта Северен Рейн-Вестфалия и Дружеството за нова музика - Рур. Фокусът през 2025 г. беше върху..
С юбилеен концерт под наслов „Традицията е жива” камерният оркестър „Орфей” към Двореца на културата в Перник отбеляза 50-годишнината от създаването си. Солисти в концерта бяха цигуларите Ангел Станков и Лиляна Якимова-Димитрова. По повод юбилея Съюзът на българските музикални и танцови дейци отличи оркестъра със „Златна лира”, а неговия диригент -..
В рубриката "Помните ли..." на предаването за класическа музика "Алегро виваче" по "Хоризонт" разказваме за делото на проф. Иван Вульпе - диригент и педагог, свързал името си с няколко оркестъра в България, най-вече с тези в Бургас и Шумен. На 7 ноември се навършиха 95 г. от рождението му. Иван Вулпе е наследник на големи фигури в историята..
На 21 ноември от 19 часа в Софийската опера и балет е поредният концерт от сезона на Симфоничния оркестър на БНР с главен диригент Константин Илиевски. Това събитие ще бъде по-различно и емоционално, защото с него ще бъде отбелязана 65-годишнината от създаването на Детския радиохор – рожба на незабравимия акад. Христо Недялков. Това ще бъде..
Не би трябвало да има размествания по бюджета. Това обясни пред БНР бившият финансов министър Владислав Горанов. "Бюджетът е една комуникация...
Цялото интервю на Диана Янкулова с акад. Николай Денков в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.
Тревненци отправят молитви за своя свещеник Неделчо Марков , диагностициран с тежко заболяване. Преди дни тревожната новина бързо обиколи жителите..