Михаел Мартенс: Основният проблем между България и РСМ е взаимното недоверие

"Френско-български рекламен трик" - така влиятелният германски ежедневник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" описа сключения компромис между ЕС и Република Северна Македония, който сложи началото на процедурата по отваряне на преговорите за членство със Скопие. Автор на статията е Михаел Мартенс, дългогодишен кореспондент на изданието за Югоизточна Европа. И както личи от статиите му - добре запознат с тънкостите в политиката на Западните Балкани. В предаването "Събота 150" той коментира процеса на разширяване на Евросъюза в нашия регион.

"Не съм особено въодушевен. Всъщност, само Албания ще води преговори за членство, след като се освободи от заложничеството на българското вето. Както знаете, Албания нямаше нищо общо със спора между София и Скопие, но преговорите ѝ бяха блокирани заради него.

Само след броени месеци Северна Македония ще се изправи пред следващата пречка, защото в парламента в Скопие няма нужното мнозинство за промяна на Конституцията, в която да бъдат вписани българите като държавотворен народ.

Има обаче една идея, която може би ще отблокира интеграционния процес. Става дума за промяна на Конституцията и вписването на българите като държавотворен народ, но при условие, че тази промяна влезе в сила в деня на приемането на Северна Македония в ЕС или най-малкото на включването ѝ в общия европейски пазар.

Тази идея ми се струва резонна, защото основният проблем между двете съседни държави всъщност е взаимното недоверие. В Скопие се опасяват, че след промяната в Конституцията България може да постави нови условия. Затова Северна Македония иска да получи някакъв вид гаранция, че при изпълнение на това условие интеграцията ѝ ще продължи. Идеята ми се струва добра, но не мога да твърдя, че може да се реализира".

Наричате предложението на ЕС към Република Северна Македония "българо-френски рекламен трик". Не виждате ли никакви разумни искания на България?

"Разбираемо и разумно е например искането на София, академичната общност в България да получи достъп до архивите на Северна Македония. Ако правилно разбирам, става въпрос основно за архивите от годините след 1948 година. За страна кандидат за членство в ЕС през 21-ви век не би трябвало да е проблем да предостави достъп до архивите си, за да бъдат изследвани от историците. Това, между другото, трябва да е валидно и за другата страна, но не зная, дали българските архиви са достъпни.

Има и други разумни искания на България. Вписването на българите в Конституцията на Северна Македония е такова, то не е антиевропейско или националистическо. Проблемът обаче е по-скоро друг, и той се отнася не само до София и Скопие, а и за други страни от ЕС. Това е убеждението, че исторически комисии могат да установят обективната историческа истина, която да бъде наложена като държавна политика. Не мисля, че такова убеждение има място в отворена Европа през 21-ви век".

Твърдите, че по примера на България сега в Хърватия се заражда дискусия, дали да постави нейни условия пред страните кандидатки Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора. И че това застрашава процеса на разширяване. Защо сръбският президент Александър Вучич посъветва Скопие да приеме предложението?

"Това знае вероятно само Александър Вучич. Предполагам, че има значение близостта между Вучич и албанския премиер Еди Рама. А за Албания отпочването на преговори е много важно".

Ако погледнем към Косово или Босна и Херцеговина, спорът между София и Скопие, като че ли е най-малкият проблем пред разширяването на ЕС на Западните Балкани.

"И аз мисля така, въпреки че София и Скопие в момента са във фокуса на медиите. В същото време мисля, че проблемът не са отделни държави, като Косово или Босна и Херцеговина, а самият ЕС. Съгласен съм с френския президент Еманюел Макрон, че Евросъюзът не може да се разширява преди да се реформира. С 27 страни членки в момента съюзът трудно взима решения, представете си, какво ще стане, ако станем 32 или 33? Ние и сега имаме проблеми с отделни страни членки, като например Унгария, която се съгласи на санкции срещу Русия само заради огромните отстъпки, които Брюксел направи.

ЕС се задъхва заради изискването за единодушни решения във външната политика. Когато в съюза членуваха само 6 държави, това може би беше работеща формула. Но сега? Сега всяка държава има право на вето и може да блокира всяко едно решение.

Затова Макрон, но и други европейски лидери настояват за реформа, включително за отмяна на изискването за единодушни решения. Но тази реформа според мен няма да се случи, защото тя трябва да бъде гласувана от всички 27, включително и от онези страни членки, които са против отнемането на правото им на вето.

Затова смятам, че реформата и разширяването на ЕС са като скачени съдове. Без едното няма да има другото.

Но за да се върна на въпроса Ви, че спорът между Скопие и София е най-малкият проблем на разширяването. Така е, и затова според мен трябва да се мисли за изход от сегашната ситуация. В този смисъл има една идея, която ми се струва изпълнима - интегрирането на страните кандидатки в общия пазар, където е гарантирано свободното движение на хора, стоки и капитали.

Това значително би променило ежедневието на гражданите в Северна Македония, Сърбия или Черна гора, защото техните права ще се изравнят с тези на гражданите на ЕС. Единствената разлика ще бъде, че тези държави няма да имат право на вето при взимането на решения в Брюксел и няма да изпратят свои еврокомисари. Сигурен съм обаче, че за 99 процента от хората това е от второстепенно значение".

Влизането на страните от Западните Балкани в ЕС има и геополитическо значение. Преди почти точно две години отново разговаряхме в "Събота 150" и тогава Вие казахте, че Русия, Китай и Турция не могат да предложат на региона алтернатива на еврочленството. Как се разместват в момента пионките на фона на войната на Русия в Украйна и всички геостратегически последици от нея?

"Пионките се разместват, така е. Но въпреки това оставам на същото мнение, че нито Турция, нито Русия могат да предложат алтернатива на страните от Западните Балкани. Турция в момента изпитва сериозни икономически трудности и затъва в инфлация, а това няма да се промени, докато Ердоган управлява. Каква икономическа алтернатива може да е Турция? Политическа - също. Дори в Босна и Херцеговина, където части от обществото изпитват симпатии към Ердоган, Турция не е модел за подражание.

А що се отнася до Русия, трябва да изчакаме. Западните санкции за сега явно не ѝ се отразяват пагубно. Но санкциите не са спринтова дисциплина, а маратонско бягане. Нека изчакаме есента и зимата и политическите последици от санкциите - както в Русия, така и в Европа. Едва тогава ще можем да кажем, какво влияние ще има Русия на Балканите. Със сигурност обаче авантюрата на Путин в Украйна в дългосрочен план ще доведе до икономически крах".

Не виждате ли никаква идеологическа близост между изграждания от Путин "русский мир" и лелеяния от Вучич "српски свет"?

"Вероятно има идеологическа близост между двамата, но аз съм предпазлив с твърдението, че Вучич е придворното куче на Путин на Балканите и че Вучич иска да превърне Сърбия в руска колония. Според мен Вучич иска да има възможно най-голяма свобода за маневриране и затова влиза в различни съюзи. Вучич не иска да се идентифицира само с един съюз, а предпочита да е добре с всички. С това много напомня на Тито, въпреки че Тито ясно беше определил себе си като социалист, макар да водеше по-различна политика.

Вучич иска Сърбия да бъде страна кандидат за членство в ЕС, въпреки че като интелигентен човек прекрасно знае, че това няма никакво значение. А в същото време иска да подържа добри отношения с Русия. Идеята му за изграждането на „српски свет“ действително напомня на стари руски амбиции. Но все пак, най-важното за него е да запази автономността си. Това обяснява разкраченото му положение между Китай, Русия и ЕС".

Сърбия е получила милиарди евро предприсъединителна помощ от ЕС, но Александър Вучич продължава да лъкатуши между Москва и Брюксел. Докога може Брюксел да търпи такова поведение? Не е ли време президентът на най-влиятелната държава на Западните Балкани да се определи?

"Защо да го прави? Ще го направи, ако има какво да загуби. Ако например Албания, Северна Македония или най-напредналата в процеса - Черна гора, имат реален шанс да се присъединят към ЕС. Ако разширяването на ЕС един ден отново потръгне, защото в момента продължаваме да тъпчем на едно място, тогава Вучич вероятно ще трябва да се позиционира. Но сега? Защо да застане на страната на Европейския съюз, който не му предлага нищо друго, освен изтъркани празни обещания? Не съм привърженик на Вучич, но от чисто политическа гледна точка мога да разбера поведението му".

Интервюто на Весела Владкова с Михаел Мартенс в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.