Газовата суматоха в Европа - акцент от събитията по света през седмицата

Газова суматоха на Стария континент, евроангажимент за спестено потребление, руско намаляване на доставките на синьо гориво, ръст на фона на рекордна инфлация в еврозоната, набираща сила контраофанзива на украинските сили в Херсон, приземени заради стачка самолети на най-големия европейски авиопревозвач и нови епидемични предизвикателства. Така звучаха водещите световни събития през изминалата седмица.

Енергийна суматоха в Европа

Страните от Европейския съюз постигнаха споразумение доброволно да намалят потреблението си на газ с 15% от 1 август до края на март догодина. Това стана на извънредна среща в Брюксел на ресорните министри на държавите от Съюза, а целта е компенсиране на намаляващите доставки на синьо гориво от Русия.

Намаленото потребление не трябва да засяга домакинствата, здравеопазването и отбраната.

Изключение от този план се предвижда за островни държави като Ирландия, Кипър или Малта, и държави без връзка с международна мрежа за доставка на газ. Дерогация има за балтийските страни, чиято електрическа мрежа е синхронизирана с руската.

Постигнатата договорка ще даде повече правомощия на държавите членки да задействат механизма за обявяване на тревога.

Има два начина за това. Ако Брюксел реши, че има опасност от намаляване на доставките на газ, Еврокомисията ще представи предложение на Съвета. Вторият вариант е Комисията да представи предложение, ако поне пет държави обявят тревога на национално ниво.

Ден след европейското решение след поредица от предупреждения, че ще го направи, "Газпром" съкрати за пореден път драстично доставките си към Германия по газопровода "Северен поток" - до едва 20 процента от договорените количества. Намаленият капацитет на най-голямата връзка за доставки на руски газ за Европа доведе до драстично увеличаване на цената на природния газ, като достигна 430 процента над равнището отпреди година.

Преди извънредната евросреща чешкият министър на индустрията Йозеф Сикела, чиято страна е ротационен председател на ЕС, съобщи, че руският президент Владимир Путин стои зад плана на държавната компания "Газпром" да намали доставките на газ за Европа.

Планът за спестяване на ресурсите не беше приет еднозначно. Унгария единствена гласува против плана, като го определи като безполезен, неприложим и дори вреден. Възражения изрази Франция, която се обяви против това всички страни членки да намалят с еднакъв процент от потреблението си.

Премиерът на Полша Матеуш Моравецки настоя да има възможност да бъде налагано вето върху решение, ако намаляване на потреблението на природен газ в Европейския съюз стане задължително. Полша е сред еврочленките, които разполагат с най-много запаси от газ.

Испания пък обяви, че има капацитета да стане газов хъб за Европа, който да подпомага регионалните усилия за ограничаване на зависимостта от руския газ.

Същевременно говорителят на Кремъл Дмитрий Песков увери, че "Газпром" "работи" за възстановяване на доставките, но не се ангажира с никакви срокове.

По-късно "Газпром" поиска гаранции от Европейския съюз и Великобритания, че няма да прилагат санкции за вноса на ремонтираната турбина на газопровода "Северен поток 1", която бе изпратена по-рано този месец от Канада в Германия.

Пред телевизионния канал "Русия 24" заместник-председателят на управителния съвет на "Газпром" Виталий Маркелов се оплака, че компанията "Сименс", която е отговорна за ремонта, е отстранила едва една четвърт от посочените дефекти.

Руските власти твърдят, че именно забавения ремонт и санкциите са причината подаването по тръбите под Балтийско море да намалее до една пета от капацитета на "Северен поток".

А преди тази позиция от "Сименс" обявиха, че са готови да доставят турбината на "Газпром", но руската компания не е предоставила необходимите митнически документи за внасянето на турбината в Русия.

През седмицата стана ясно, че германското правителство ще наложи допълнителна такса за всички потребители на природен газ в страната с цел да помогне на компаниите доставчици да не фалират заради високата цена на синьото гориво на спотовите пазари и в процеса на преминаване към други източници на суровината.

Според изчисленията 4-членно домакинство може да се наложи да плати и 1000 евро допълнително за потребявания газ.

Войната в Украйна

Шест месеца след началото на руската инвазия в Украйна, контраофанзивата на украинските сили срещу град Херсон набира скорост. По данни на Киев градът е откъснат от останалите окупирани от Русия територии.

17 кораба с повече от 580 хиляди тона украинско зърно чакат знак от Истанбул, за да отплават от Черноморск и Одеса, стана ясно от изявлението на украинския президент Володимир Зеленски, който инспектира лично работата на пристанището в Черноморск:

Военните действия не стихват. Руската армия обстреля с ракети друго украинско пристанище - Николаев. Според местната управа ракетите са попаднали близо до спирка на обществения транспорт. Загинали са най-малко петима души. Десетки са жертвите в Оленовка - градче в южните покрайнини на Донецк.

Володимир Зеленски призова Русия да бъде обявена за държава, подкрепяща тероризма.

Американският държавен секретар Антъни Блинкън и руският министър на външните работи Сeргей Лавров проведоха първия си телефонен разговор след нахлуване в Украйна.

Блинкън е призовал Лавров да зачете споразумението за износ на украинско зърно през Черно море. Той е отправил и предупреждение срещу плановете на проруските власти в окупираните Херсон и Запорожие да проведат наесен референдуми за присъединяване към Русия.

Според руското външно министерство Лавров е отговорил на Блинкън, че американските санкции продължават да тежат на ситуацията с прехраната. На предупреждението срещу анексии руският първи дипломат е отвърнал, че т.нар. специална военна операция в Украйна ще продължи, докато всичките поставени цели бъдат изпълнени.

Стачка в "Луфтханза"

Над 1000 полета на авиокомпанията „Луфтахнза“ бяха отменени само за ден заради стачка на наземния персонал. Пътниците трябваше да чакат в някои случаи и с дни за следващ полет. Засегнати бяха всички големи летища в Германия.

Освен стачката проблем за пътниците е и хаосът по летищата това лято заради намаления персонал по време на ковид пандемията.

Общо 134 000 души бяха засегнати от отменените полети. За част от тях ще се наложи да променят изцяло плановете си за отпуска и да я съкратят заради липсата на полети.

Маймунска шарка

Световната здравна организация обяви епидемията от маймунска шарка за глобална заплаха за общественото здраве. Тази класификация е най-високата степен на предупреждение, която СЗО може да издаде. 

Ръководителят на СЗО Тедрос Гебрейесус взе това решение въпреки липсата на консенсус сред експертите от комисията по извънредните ситуации.

Маймунска шарка е потвърдена при над 16 хиляди случая в 75 страни. В България случаите са 4.

В Кипър случай на инфекцията не е регистриран, но вече бяха доставени първите 1400 ваксини срещу маймунска шарка. Ваксинация срещу заболяването започна Нидерландия.

Covid-19

На фона на покачващите се случаи на коронавирус страните членки на Европейския съюз трябва да започнат отсега да се подготвят за нова Covid-19 вълна през есента и през зимата, предупреди еврокомисарят по здравеопазването Стела Кириакиду.

Пред националното радио на Кипър тя беше категорична, че няма място за никакво отпускане, защото пандемията далеч не е свършила.

"Не можем обаче да позволим тя да натоварва още повече обществото и икономиката ни, които понасят сериозни трудности заради войната в Украйна и предизвикания и от нея скок на инфлацията", призова еврокомисар Кириакиду.

Рекордна инфлация в еврозоната

Икономиката на еврозоната отбеляза по-висок от очаквания растеж през второто тримесечие въпреки рекордната инфлация за месец юли от 8,9 на сто.

Данните са на Евростат, откъдето съобщават, че растежът в 19-те страни от еврозоната е достигнал 0,7%

Експертите предупреждават, че пикът на цените предстои.

Германската икономика е в стагнацията през второто тримесечие, а с рязкото намаляване на подаването на руски газ, се оправдават прогнозите и за изпадане в рецесия.

Такива са и прогнозите на анализаторите. Тази рецесия може да забави повишаването на лихвените проценти от Европейската централна банка, прогнозира Ели Гроувс - управляващ директор на Института за икономическа и парична политика на Официалния форум за парични и финансови институции.

Целия седмичен обзор на основните събития по света може да чуете от звуковия файл.