137 години обединена България - честваме Съединението

България отбеляза днес 137 години от Съединението на Източна Румелия и Княжество България.

• В Пловдив и София почетоха Съединението

Център на тържествата е Пловдив, където с тържествена заря-проверка на площад "Съединение", която БНР излъчи пряко, завършиха днешните чествания. Слово произнесе президентът Румен Радев.

На връх Съединението нека си спомним, че само единни сме оцелявали и само единни сме побеждавали, заяви той: "През септември 1885 г., само на 7 годината от свободата си, народът зачеркна натрапените граници от Великите сили и обяви Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Този дързък, но премислен акт на нашите предци е пример за историческа отговорност и творчество, защото дейците на Съединението творяха безкръвна история. Сбъдвайки въжделенията на милиони българи те отвориха вратата за епоха на невиждан материален и духовен възход, който за съжаление трая кратко, но доказа потенциала ни като народност и превърна България във фактор на Балканите".

"Съединението на България е важен етап, но истинският ключ към успеха винаги е бил и ще бъде в единението. Саможертвата и смиреното служение на Отечеството родиха, съградиха и устояха България“, каза в още словото си пред присъстващите на тържествената заря-проверка президентът:

"Политическите бесове и егоизмът – лични, класови, партийни, ерозират устоите на нацията. Днес в Европа отново бушува война, надигат се старите демони на шовинизма и ксенофобията. Скъпите ресурси, миграцията, климатичните промени са другите стихии, които вече изпитваме на гърба си. Само на километри от тук бедстват наши сънародници, загубили домовете и поминъка си в наводненията. Но в изпитанията ще оцелеят онези държави и народи, които осъзнаят общата си съдба и надмогнат лутанията и заблудите на егоизма", заяви Радев.

"На връх Съединението нека си спомним, че само единни сме оцелявали и единни сме побеждавали. Силата ни като народ зависи от всеки от нас. Всеки българин трябва да усеща зад гърба си силата на държавата и подкрепата на всички останали. Поклон пред дейците на българското Съединение!"

Празникът в Пловдив започна в катедралния храм "Света Богородица", където митрополит Николай отслужи молебен.

Венци и цветя бяха положени пред мемориала на Съединението, пред паметника на Захари Стоянов в Дондуковата градина и пред паметната плоча на майор Райчо Николов до Римския стадион.

Пред Военния клуб се проведе традиционната възстановка на част от историческите събития.

• Доц. Соня Пенкова: След Съединението България се превръща в сериозна политическа сила

• Какво не знаем за Съединението?

След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Българското население, останало под османска власт, се стреми към обединяване с освободените българи.

През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), който се заема със задачата да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с местното население, се учредяват комитети "Съединение".

• Съединението - княз и народ в едно

На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Два дни по-късно княз Александър Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта.

Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.

• Честването на Съединението в София е пред мавзолея-костница на княз Александър I Батенберг

• Проф. Милко Палангурски: Паметта на българина към историята му го прави неустойчив политически днес