Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Елизабет II - портрет на един монарх и няколко епохи

По време на властването ѝ страната и светът преживяват огромни трансформации

Кралица Елизабет Втора
Снимка: ЕПА/БГНЕС

BBC нарече кончината на най-дълго управлявалия британски монарх - Eлизабет II, "моментът, в който историята свърши". Кралицата, като личност и символ, беше константа в променливите времена на нейния земен път за Великобритания и за целия свят. 

Постоянно присъствие в променящ се свят, най-дълго управлявалият британски монарх, майка и баба, любителка на коргита и коне, турата на монетите, символ на омразната държава със зачертани очи върху пънкарско знаме. Елизабет Втора беше всичко това. И за достатъчно хора животът и смъртта й са съответно цяла епоха и краят й. Но каква епоха?!

Когато се възкачва трона през 1952 година, принцеса Елизабет е и нещо друго - надежда за позитивна промяна в години на възстановяване. Докато руините след Втората световна война се разчистват, светът с въоръжени с атомни бомби велики сили навлиза в ново, "студено" противопоставяне. Самата Великобритания се трансформира от глобална империя в европейска островна държава с голямо влияние. А британската монархия се превръща в красива брошка - ролята й е символична, но важна за опазването на нацията.
Разболяването от рак и последвалата кончина на крал Джордж VI натоварват младата му дъщеря с тази сложна историческа роля. Дете на радиоепохата, Елизабет вече е била най-известното бебе в света в края на 20-те, а коронацията й близо 30 години по-късно е едно от първите глобални телевизионни събития. Още преди да се възкачи на трона, тя се заема с пространните пътувания в страната и в чужбина, определящи за мисията й като кралица чак до 90-ата й годишнина. Изчислено е, че се е срещнала с 2 милиона души. И пред тях винаги е излъчвала точните послания, като тези в речта й пред Общото събрание на ООН през 1957 г.
Но в тези сложни задачи, които начертава пред новия свят и пред себе си, като един от неговите лидери, Елизабет Втора поддържаше символичната роля. Отвъд държавните посещения и стотиците благотворителни инициативи под нейния патронаж, британската кралица поне официално остави политиката на избраните от поданиците й депутати и формираните от тях правителства. Лейбъристи и консерватори превеждаха страната през бурите на Студената война, Фолклендския конфликт, влизането и излизането от Обединена Европа, изграждането на социалната мултиетническа държава и периодите на бюджетни ограничения. Видимата за камерите политическа роля на кралица Елизабет за масовата публика не е свързана с реални решения, а с отпускащи шеги на фона на тежък протокол. 
Според анализатори и биографи, Елизабет Втора е имала доста по-голяма политическа роля от това да разведрява официалните събития. Но въпреки че е посетила повече страни от всеки друг неин предшественик, срещала се е с петима папи и стотици държавни лидери - от Кенеди и Хрушчов до Тръмп и Путин, моментите на най-голямо медийно внимание към личността й са свързани с драмите на собственото й семейство.
Модернизирането на британската монархия означаваше отварянето на кралските имоти за посетители и кралския живот за камери. От една страна - коледните обръщения и градинските партита. От друга - разводите на децата й, контрастиращи на нейния щастлив брак, смъртта на Даяна, обвиненията в педофилия срещу сина й Андрю и публичното изгнаничество на внука й Хари. Опазването на имиджа на монархията като обединяващ символ за британците мина през създаването на възможност престолонаследникът, който от два дни е новият крал, да може да остане такъв след повторен брак.   
Присъствието на кралицата се разпростря между Машината на Туринг и разговорите в Зуум; съпътваше живота на милиони нейни поданици и милиарди хора по целия свят; стоеше до британските културни феномени като "Бийтълс", "Ролинг Стоунс" или пънкарите от "Секс Пистълс", които я възприемаха като символ на фашистка държава. Тя връчи световната футболна купа на Англия през 1966, когато беше на 40, и мандата на действащия премиер Лиз Тръс, два дни преди смъртта си.   
Затова и хилядите, които поднесоха цветя пред Бъкингамския дворец след смъртта й, изпращаха част от свобствения си живот.
Когато Елизабет Втора заема британския трон през 1952-ра, на власт са Уинстън Чърчил, Хари Труман и Йосиф Сталин. Нейната личност свърза Втората световна война като кулминация на ранния ХХ век, десетилетията на "студен" идеологически конфликт и последните 30 години след прибързано поставения "край на историята".
Войната в Украйна беше определена като точката на досегашния световен ред, но символното му умиране е и това на личности като Михаил Горбачов и британската кралица. Политическите превратности, социалните промени и попкултурата на миналото столетие сякаш остават зад гърба ни, без каквито и да е научени уроци. Седем десетилетия след 1952 г., в Европа отново се води война - и студена, и гореща. Светът преживя пандемия, след която глобалното разбирателство изглежда недостатъчно за справяне с настоящи и бъдещи общи проблеми. Човешкото присъствие на Луната отново е в бъдещето. Светът обаче е различен - дали е по-мирен и справедлив ще съди историята. 
Снимки в публикацията: ЕПА/БГНЕС
По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Калина Канева: Човек не трябва да се озлобява. Важното е да виждаш доброто

Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..

публикувано на 16.02.25 в 05:34

Ангел Милчев е един от малкото останали тъкачи в Северозапада

В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката.  И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан.  Ангел Милчев е един от малкото..

обновено на 16.02.25 в 05:12
Александър Симеонов

Учителят музикант Александър Симеонов: Децата ме научиха на търпение, а те много ме обичат!

Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..

публикувано на 09.02.25 в 06:00
Зорница Иларионова

Зорница Иларионова: Да носиш удоволствие на публиката - това е моето вдъхновение

Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..

публикувано на 03.02.25 в 10:48
Слава Рачева

Слава Рачева: Гледайте си децата, обичайте ги, обръщайте им повече внимание

Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...

публикувано на 02.02.25 в 07:08
Георги Господинов

Георги Господинов: Радиоскалата бе моето първо пътуване на Запад

Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..

публикувано на 27.01.25 в 20:40