Елизабет II - портрет на един монарх и няколко епохи

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Животът и делото на Елизабет II - обобщение на Константин Мравов в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

BBC нарече кончината на най-дълго управлявалия британски монарх - Eлизабет II, "моментът, в който историята свърши". Кралицата, като личност и символ, беше константа в променливите времена на нейния земен път за Великобритания и за целия свят. 

Постоянно присъствие в променящ се свят, най-дълго управлявалият британски монарх, майка и баба, любителка на коргита и коне, турата на монетите, символ на омразната държава със зачертани очи върху пънкарско знаме. Елизабет Втора беше всичко това. И за достатъчно хора животът и смъртта й са съответно цяла епоха и краят й. Но каква епоха?!

Когато се възкачва трона през 1952 година, принцеса Елизабет е и нещо друго - надежда за позитивна промяна в години на възстановяване. Докато руините след Втората световна война се разчистват, светът с въоръжени с атомни бомби велики сили навлиза в ново, "студено" противопоставяне. Самата Великобритания се трансформира от глобална империя в европейска островна държава с голямо влияние. А британската монархия се превръща в красива брошка - ролята й е символична, но важна за опазването на нацията.

Разболяването от рак и последвалата кончина на крал Джордж VI натоварват младата му дъщеря с тази сложна историческа роля. Дете на радиоепохата, Елизабет вече е била най-известното бебе в света в края на 20-те, а коронацията й близо 30 години по-късно е едно от първите глобални телевизионни събития. Още преди да се възкачи на трона, тя се заема с пространните пътувания в страната и в чужбина, определящи за мисията й като кралица чак до 90-ата й годишнина. Изчислено е, че се е срещнала с 2 милиона души. И пред тях винаги е излъчвала точните послания, като тези в речта й пред Общото събрание на ООН през 1957 г.

Но в тези сложни задачи, които начертава пред новия свят и пред себе си, като един от неговите лидери, Елизабет Втора поддържаше символичната роля. Отвъд държавните посещения и стотиците благотворителни инициативи под нейния патронаж, британската кралица поне официално остави политиката на избраните от поданиците й депутати и формираните от тях правителства. Лейбъристи и консерватори превеждаха страната през бурите на Студената война, Фолклендския конфликт, влизането и излизането от Обединена Европа, изграждането на социалната мултиетническа държава и периодите на бюджетни ограничения. Видимата за камерите политическа роля на кралица Елизабет за масовата публика не е свързана с реални решения, а с отпускащи шеги на фона на тежък протокол. 

Според анализатори и биографи, Елизабет Втора е имала доста по-голяма политическа роля от това да разведрява официалните събития. Но въпреки че е посетила повече страни от всеки друг неин предшественик, срещала се е с петима папи и стотици държавни лидери - от Кенеди и Хрушчов до Тръмп и Путин, моментите на най-голямо медийно внимание към личността й са свързани с драмите на собственото й семейство.

Модернизирането на британската монархия означаваше отварянето на кралските имоти за посетители и кралския живот за камери. От една страна - коледните обръщения и градинските партита. От друга - разводите на децата й, контрастиращи на нейния щастлив брак, смъртта на Даяна, обвиненията в педофилия срещу сина й Андрю и публичното изгнаничество на внука й Хари. Опазването на имиджа на монархията като обединяващ символ за британците мина през създаването на възможност престолонаследникът, който от два дни е новият крал, да може да остане такъв след повторен брак.   

Затова и хилядите, които поднесоха цветя пред Бъкингамския дворец след смъртта й, изпращаха част от свобствения си живот.

Войната в Украйна беше определена като точката на досегашния световен ред, но символното му умиране е и това на личности като Михаил Горбачов и британската кралица. Политическите превратности, социалните промени и попкултурата на миналото столетие сякаш остават зад гърба ни, без каквито и да е научени уроци. Седем десетилетия след 1952 г., в Европа отново се води война - и студена, и гореща. Светът преживя пандемия, след която глобалното разбирателство изглежда недостатъчно за справяне с настоящи и бъдещи общи проблеми. Човешкото присъствие на Луната отново е в бъдещето. Светът обаче е различен - дали е по-мирен и справедлив ще съди историята.