Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Йозеф Холнбургер: Дезинформацията от Кремъл намира лесни жертви сред склонните да вярват на конспирации

Снимка: Личен архив

Времената на несигурност и страх за бъдещето, каквито преживяваме в момента, обикновено са времена на добър урожай за разказвачите на митове и легенди. Обезкуражените хора, притеснени как ще вържат двата края при галопиращите цени и очакваната дълбока рецесия, са лесна плячка за конспираторите. А те отдавна не са безобидни палячовци, както видяхме по време на пандемията.

На фона на войната в Украйна и последвалата я енергийна война привържениците на конспиративните теории посегнаха към чисто политически въпроси. В Германия например поставят под съмнение санкциите срещу Русия, питат се - защо пък да не преговаряме с Путин, защо не съживим пълния с евтин газ тръбопровод "Северен поток 2", любимия проект на Путин? И вече отправят откровени заявки за предстояща социално гореща есен.

"Социологически изследвания сочат, че всеки четвърти германец вярва в световната конспирация", припомня пред БНР Йозеф Холнбургер, изследовател на протестните движения, и особено на така наречените "инакомислещи" в Германия, организирали масово движение срещу Covid-мерките и ваксините.

"Широката публика заговори за движението на "инакомислещите" по време на пандемията, но неговите привърженици са добре познати и от преди това - в по-голямата си част те са привърженици на конспиративните теории. През 2014 година, когато Русия анексира Крим, много хора излязоха по улиците и протестираха срещу повсеместното осъждане на анексията в медиите и в обществото. Те се обявиха срещу "световния елит", който уж дърпа конците зад кулисите. Тогавашните протестиращи са същите, които шест години по-късно се обявиха срещу ограничителните мерки по време на пандемията. В този смисъл не се изненадвам, че днес същите хора използват войната в Украйна, за да прокламират идеите си и да протестират срещу медийното отразяване, заемайки проруски и пропутински позиции".

Войната им даде нов смисъл за съществуване, така ли?

Точно така. Освен войната, увеличаващите се енергийни цени също са вятър в платната им. Това е достатъчно силна причина дори за по-скептично настроените да се влеят в този протест. Тъй като Covid-мерките с времето отпаднаха, "инакомислещите" просто намериха друга тема, която да "яхнат". С очакваното продължително поскъпване на живота вероятно все повече хора биха подкрепили протестното движение.

Какъв е механизмът им на влияние?

По време на пандемията ни направи впечатление, че социалните мрежи, и особено Telegram, са предпочитан инструмент за стягане на редиците и за влияние чрез разпространение на информация. Това ще остане така и по време на енергийната криза, защото социалните мрежи се оказаха добра платформа за организирането и мобилизирането на хиляди хора. Telegram, разбира се, не е единствената мрежа, използват се още Facebook и Youtube. Значението на Telegram обаче е по-важно, защото там екстремистко съдържание не се трие и почти няма намеса на оператора.

Каква е връзката на това протестно движение с Кремъл?

В основата на това движение стои протестът срещу утвърдените медии, които те наричат "мейнстрийм". И тъй като сериозните медии и широката общественост в Германия осъждат войната на Русия срещу Украйна, "инакомислещите" се обявиха за поддръжници на Владимир Путин. Така тази сцена се превръща в лесна плячка за Кремълската дезинформационна кампания на Запад. В социалните мрежи се появяват изфабрикувани информации, зад които прозира Москва. От нашите проучвания знаем, че определени хора у нас получават пари от Русия за разпространяването на тези фалшиви новини.

Защо антиваксърите смятат, че Путин е жертва на западната агресия? В техните форуми четем, че Русия е нахлула в Украйна, защото Западът е притиснал Путин в ъгъла. Това на практика са опорките на Кремъл.

Установили сме, че Русия провежда дезинформационна кампания в западноевропейските държави. Но не бива да подценяваме ролята на привържениците на конспиративни теории, които лековерно приемат тази информация за чиста монета и доброволно я разпространяват чрез профилите си във Facebook, Instagram или Telegram. Руската стратегия може да се обобщи с думите на Мечо Пух: "Колкото повече, толкова повече". Но далеч не всички фалшиви новини са изфабрикувани в Москва.

Всичко това има и политически израз - отричащите пандемията и приятелите на Путин обикновено са гласоподаватели на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия". Каква е връзката?

Това не бива да ни изненадва. "Алтернатива за Германия" е крайнодясна и популистка партия. В случая на везните натежава популисткото крило в партията, което смята, че сме управлявани от някакъв имагинерен световен корумпиран елит срещу интересите на народа. Дезинформацията от Кремъл намира лесни жертви сред хора, които са склонни да вярват в световната конспирация.

Наскоро шефът на службата за защита на Конституцията в Берлин, това е контраразузнаването, предупреди, че се надига "протест без програма". Какво означава това?

Конспиративните теории обикновено са реакционерски, т.е. отричат статуквото и установеното държавно устройство, но без да предлагат алтернатива. Привържениците на конспирациите искат да свалят от власт управляващите и с това идеите им се изчерпват. Този идеологически вакуум, липсата на идеологическа рамка, е проблем за демократичното общество, защото разширява спектъра от хора, до които конспиративните теории могат лесно да достигнат.

Така изведнъж става възможно крайно десни екстремисти и неонацисти да протестират рамо до рамо с убедени марксисти и привърженици на левите политически идеи. Това обединение все още не е мащабно, но в никакъв случай не бива да го подценяваме. Затова службите наблюдават с особено внимание процеса на сближаване между двете крайни крила в обществото, защото в крайна сметка общата идея е сваляне на правителството и на установения конституционен ред.

Колко опасен е този меланж от отричащи установения ред хора с различни политически убеждения? И могат ли да се окажат опасни за социалния мир през задаващия се студен, а може би горещ есенно-зимен сезон?

Доказателство за опасността е едно убийство, което разтърси Германия миналата година. 20-годишен служител в бензиностанция беше застрелян от клиент, отказал да носи маска. По време на процеса убиецът даде ясно да се разбере, че е действал по убеждение, без да изпитва каквато и да е вина. Това наистина е единичен случай, но е установено недвусмислено, че по време на пандемията насилието се увеличи. Имаше нападения срещу лекари, срещу политици. Ескалиращото настроение сред хората, които са склонни да вярват в конспирации, може да стане много опасно.

В същото време обаче в никакъв случай не бива да се прекрачва границата - правото на протест е основно право в една демокрация! Високите цени са факт. Важно е да се изисква от управляващите да предприемат мерки срещу поскъпването на живота. Особено когато социално слаби хора се страхуват за оцеляването си. Но протестите трябва да бъдат инициирани от демократични организации - профсъюзи, партии, гражданското общество, неправителствения сектор. Отправените към управляващите искания трябва да бъдат формулирани от социалните партньори, а не от привърженици на конспиративни теории, на които им се привижда някакъв световен заговор срещу обикновените хора. Нещо повече - които се стремят към унищожаването на установения демократичен ред и които искат да използват днешната енергийна криза като ракета носител.

Как трябва да противодействат политиците, за да избегнат нажежаване на обстановката?

В основата на вкопчването в конспиративни теории е страхът от бъдещето. Нужни са социални мерки, финансова помощ за най-тежко ударените от галопиращите цени, така че тези хора да не са толкова уязвими. Важна е също така превенцията - да обърнем повече внимание на самотните хора, на онези, които се чувстват изолирани от обществения живот, защото нямат финансовата възможност да участват в него.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Си Цзинпин и Доналд Тръмп в Хамбург

За първи път от 6 години се срещат Доналд Тръмп и Си Цзинпин

Американският президент Доналд Тръмп и китайският му колега Си Цзинпин ще разговарят в Южна Корея. Проблемните теми между двете водещи икономики са в широк спектър - от редкоземните метали до търговията със земеделска продукция. Очаква се Тръмп да поиска от Китай ангажимент в борбата с наркотика фентанил, който вече е причинил десетки хиляди..

публикувано на 30.10.25 в 02:18

САЩ удариха нов кораб с наркотици

Американските военни са атакували още един кораб в Тихия океан, за който смятат, че е пренасял наркотици. Убити са четирима души, поясни с публикация в платформата "Х" шефът на Пентагона Пийт Хегсет.  Съобщението идва ден след като при американски военни удари бяха убити повече от 12 души в четири кораба в източната част на Тихия океан. С това общият..

публикувано на 30.10.25 в 02:06

Южна Корея ще придобие ядрена подводница

Американският президент Доналд Тръмп съобщи, че е дал съгласието си Южна Корея да изгради ядрена подводница. От публикацията му в "Трут сошъл" става ясно, че тя ще бъде построена във Филаделфия, щата Пенсилвания.  Ройтерс пояснява, че Доналд Тръмп и южнокорейският президент Ли Дже Мюнг са финализирали търговска сделка, в която Сеул ще купи нови количества..

публикувано на 30.10.25 в 01:23

Данъчна реформа в Кипър

В Кипър се задават промени в данъчното облагане. Корпоративният данък се увеличава от 12,5% на 15%. Въвеждат се и по-строги механизми за борба с укриването на данъци. Годишният необлагаем доход се повишава с 1 000 евро и става 20 500 евро. Допълнителни данъчни облекчения се предоставят на семейства с деца с годишен доход до 80 000 евро. Това е..

публикувано на 30.10.25 в 01:13
Роб Йетен

Центристката партия Д66 печели най-много гласове на изборите в Нидерландия

Центристката партия Д66 е на път да спечели най-много гласове на парламентарните избори в Нидерландия и да победи крайната десница, показват данните от екзитпол, цитирани от световните агенции. Така Роб Йетен може да стане най-младият министър-председател на страната. Първите данни показват по-висока избирателна активност на предсрочния вот,..

публикувано на 30.10.25 в 00:02
Илияна Йотова

Третият Международен форум на кирилицата ще се проведе през месец март

Третият Международен форум на кирилицата по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова ще се проведе през месец март догодина. Това заяви вицепрезидентът по време на представянето на сборника „Азбука. Език. Идентичност“. Изданието включва доклади, посветени на кирилското културно наследство, християнизацията, формирането на книжовната норма, замяната на..

публикувано на 29.10.25 в 23:20
Еманюел Макрон

Войната в Украйна във фокуса на Световния форум за мир

Във Франция се провежда осмият Световен форум за мир. Участниците търсят нови пътища за дипломация и сътрудничество пред световните геополитически и технологични сътресения. Нови коалиции за мира, народите и планетата - това е червената нишка на Парижкия форум за мир. Главни теми на дискусиите са войната в Украйна и ситуацията в Близкия изток,..

публикувано на 29.10.25 в 23:07