Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо сме толкова далече от изкореняване на бедността?

"Всеки от нас, изправен пред системата на здравеопазването, може да се окаже беден"

Росица Кратункова
Снимка: БНР

Ден след Международния ден за изкореняване на бедността, продължава дебата по темата. Проблемът трябва да се разглежда многоизмерно, обясни пред БНР Росица Кратункова от „Лекари на света“.

Липсата на достъп до здравни грижи е фактор, който я засилва. Жилищната бедност пък е сред основополагащите причини за съществуването й. Не става въпрос просто за един икономически фактор. Има различни причини за бедността“.

Около 8% от домакинствата в България са с ниска интензивност на труда, а хората, които живеят в бедност или в риск от социално изключване са над една трета от населението на България, обясни тя в предаването „Хоризонт до обед“.

„Увеличават се и работещите бедни у нас. Това е едно извращение на системата. Европейско социално изследване, проведено през миналата година сред над 3000 български граждани, установи че 82% от хората не виждат реални политики за предотвратяване на бедността, но над 93% смятат, че правителствата трябва да ги защитават от нея“.

Всеки от нас, изправен пред системата на здравеопазването, може да се окаже беден, заяви Росица Кратункова.

„Много неща се плащат от джоба, независимо, че бюджета на НЗОК се увеличава. Проблем е и липсата на медицински стандарти, който пък е свързан и с липсата на кадри“.

Необходимо е повече политици да се ангажират с проблема на бедността и различните му измерения, убедена е тя.

Архитектурната среда също е свързана с бедността, обясни Моника Маринова, която е архитект и художник, както и част от екипа на архитектурно студио „Think forward“или „Мисли напред“.

„Има тясна връзка между бедност, здравеопазване, образование и мястото, където всичко това се случва. Много голяма част от нашата среда е шумна, замърсена, опасна и дори изискваща придвижване с автомобил. Тези качества са определящи. Проучвания сочат, че нашият пощенски код е по- сериозен фактор за здраве, отколкото генетичният ни код“.

Вярваме, че това, което предлага градската среда, ще определи начина, по който хората ще прекарват времето си там, заяви тя.

Училищната среда може да намали агресията и да предразположи децата към изкореняване на лоши хигиенни навици, обясни още Моника Маринова.

Пространството може да намали и маргинализацията на хората, вярва и Росица Кратункова.

Във Франция проблемът с бедността е поставен много сериозно на дневен ред, не само от политици, но и от гражданския сектор, както и от синдикатите, отбеляза тя.

Цялото интервю на Ирина Недева с Росица Кратункова и Моника Маринова може да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Турски готвачи в нашата Албена: Наемат персонал от Бангладеш и Узбекистан!

С наближаването на летния туристически сезон темата за глада за кадри за сезонна заетост отново е актуална. За поредна година в Добрич се проведе трудова борса с такава насоченост, която предоставя възможност търсещи работа да се срещнат с работодатели - хотелиери, ресторантьори, концесионери на плажни ивици и др. Могат ли всички..

публикувано на 01.04.25 в 10:40

Столичната библиотека и фондация "Глобални библиотеки – България" представиха инициативата "Образовани дигитални граждани в библиотеките"

Столична библиотека и фондация „Глобални библиотеки – България“ организираха представяне с фокус – ролята на библиотеките в изпълнението на Стратегията за цифрова трансформация на България (2020 – 2030). Участие в събитието взеха представители на ключови за изпълнението на стратегията министерствата, както и на Столичната община. Събитието е..

публикувано на 30.03.25 в 08:31
Д-р Ким Сеуон, Снежана Тодорова и д-р Райна Бенева

"Кореистика" - все по-желана специалност в Софийския университет като първо желание

Когато източният вятър премине през ума и сърцето, той носи със себе си не само думи, но и цяла вселена от значения .  Какво означава един поздрав в Корея? Не е просто "Здравейте", а поклон, жест на уважение , хилядолетна традиция, предавана през поколения.  Какво значи да изучаваш Кореистика? Не е просто запаметяване на йероглифи и..

публикувано на 28.03.25 в 10:07

Стая за ИИ в училище - готови ли сме за промяната?

В частно училище в периферията на София – в Иваняне, беше открит кабинет по изкуствен интелект. Най–доброто обяснение защо в едно училище трябва да има стая за изкуствен интелект го дават учениците.  Виктор, който е петокласник и по-големите му съученици Зулфие и Васил посочват, че така или иначе децата го използват в учебния процес ...

публикувано на 26.03.25 в 10:17
Мария Янева, председател на фондация

"Искам бебе“ настоява за промяна в правилата на Центъра за асистирана репродукция

От фондация "Искам бебе“ настояват за промяна в правилата за работа на Центъра за асистирана репродукция и за финансиране от държавата да бъдат включени и пациентите, които имат нужда от донорски генегичен материал . Това заяви председателят на фондацията Мария Янева. Тя поясни, че в началото на седмицата исканите промени са внесени и обсъдени в..

публикувано на 23.03.25 в 17:25

Държавата започна ремонти на домовете за стари хора

Държавата започна ремонти на домовете за стари хора. Модернизацията се прави с финансиране от Плана за възстановяване и устойчивост. Един от домовете, в които ще бъдат подобрени условията за възрастните хора, е в павликенското село Караисен. Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов даде началото на ремонта на този дом тази..

публикувано на 23.03.25 в 07:16

В София се проведе дискусия на тема "Аргументи - "За" и "Против" добива на шистов газ в България"

Българският енергиен и минен форум (БЕМФ), съвместно с "Клуб Сенатор", организира професионална дискусия на тема "Аргументи - "За" и "Против" добива на шистов газ в България".  Участниците в дискусията излязоха с Отворено писмо. В него се посочва: Над 13 години на територията на Република България и българската акватория на..

публикувано на 23.03.25 в 05:28