Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Гералд Кнаус: Трябва да правим разлика между отделните групи мигранти

Сирийски бежанци
Снимка: БГНЕС
"Балканският маршрут отново е отворен" - медийни заглавия в този стил отново предизвикаха паника в Западна Европа, както и провеждането тази седмица на конференция, на която ЕС и страните от Западните Балкани се договориха за по-тясно стиковане в миграционната политика и приравняване на правилата за издаване на входни визи към европейските изисквания.

Голите цифри действително са обезпокоителни - за първите девет месеца на годината по "балканския маршрут" са регистрирани 230 хиляди нелегални преминавания - толкова много не са били от началото на 2016 година. Не на последно място причината се оказва визовата политика на Сърбия. Белград въведе безвизов режим за гражданите от държави, които не признават независимостта на Косово.

"Прави впечатление, че мигрантите пристигат предимно от Индия, Куба, Тунис и Бурунди, които действително нямат нужда от сръбска виза, но през Балканския маршрут идват и много сирийци и афганистанци, които са били прекалено дълго в Турция и Гърция", обясни Карин Келер-Сутер, министър за миграцията на Швейцария, която е част от Шенгенското пространство. За промяна във визовата политика на Сърбия призова и германският вътрешен министър Нанси Фезер, която беше домакин на балканската конференция в Берлин:

Визовата политика на Сърбия зависи от това, кой не признава независимостта на Косово. Това е неприемливо. Като кандидат за членство Сърбия трябва да въведе европейските правилата, а еврокомисарят за вътрешния ред и сигурност Илва Йохансон директно заплаши с преразглеждане на безвизовия режим за сръбските граждани.


По пътя на мигрантите към Западна Европа държави като Унгария, Чехия и Австрия въведоха граничен контрол на вътрешните шенгенски граници. 213 процента повече молби за статут отчитат тази година в Австрия, но там остават само единици, повечето продължават към Германия, Италия, Франция и Белгия, защото в бежанските центрове няма места за настаняване. Правителството във Виена дори раздава на новопристигналите безплатни жп билети:

"На практика пращат хората извън Австрия с надеждата, че няма да се върнат. Така и става", разказва Лукас Галайтнер-Герц от австрийска НПО, която помага на бежанците.

За дошлите в ЕС мигранти няма връщане назад, а ЕС не помръдва напред в миграционната политика. Въпреки, че към бежанците от Сирия и Афганистан се прибавиха и бежанците от Украйна. Войната идва все по-близо до границите на съюза, а украинският президент Володимир Зеленски предупреди в обръщението си в ЕП, че руският терор над населението има за цел да предизвика бежанска вълна към Западна Европа.

Защо расте броят на мигрантите, а с него и паниката сред западноевропейските политици? С този въпрос започва разговорът с миграционния експерт Гералд Кнаус от Европейската инициатива за стабилност:

"Трябва да правим разлика между отделните групи мигранти. В повечето случаи става дума за хора, които отдавна са на територията на ЕС и сега се придвижват на запад. Прави впечатление, че рязко намаля броят на нелегалните мигранти през Средиземно море. За първите девет месеца на годината през Испания, Италия, Гърция и Кипър са преминали около 100 хиляди души".

"В Гърция пристигат много малко нелегални мигранти от Сирия и Афганистан. Властите в Западна Европа обаче обичат да говорят за "възобновяването на Балканския маршрут" и така автоматично будят спомена от голямата вълна от 2015 и 2016 година, а това не е така. Малкото бежанци, които напускат гръцките острови например тръгват към Западна Европа, защото условията в гръцките бежански центрове не са добри, но така или иначе - това придвижване няма да продължи дълго, защото на гръцките острови вече почти не са останали мигранти. От стотина хиляди миналата година броят им е паднал на около 30 хиляди. Или с други думи - това раздвижване в момента се дължи на замрелия заради пандемията обичаен бежански поток, а бежанците тръгват към Западна Европа, защото условията в Гърция са толкова лоши, че дори съдилища в Германия признават това".

"В абсолютна стойност броят на пристигащите в Западна Европа мигранти е по-голям, но това се дължи на украинските бежанци", добави още Канус:

Украински бежанци слизат от ферибота в румънското с. Исакча, 26 февруари 2022 г.

"В германската провинция Баден Вюртемберг в момента има повече бежанци отколкото при вълната от 2015 година, но от всички 145 хиляди, които тази година са получили закрила там, само 13 хиляди не са от Украйна. Бежанската вълна от Украйна е най-голямата в Европа от 40-те години на миналия век. Такова масово придвижване на хора в Европа не е имало от Втората световна война насам. За съжаление очаквам, че през зимата потокът ще се засили".

Цялото интервю с Гералд Кнаус можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Част от действащите мобилни мрежи в България ще бъдат изключени

Част от действащите мобилни мрежи в България ще бъдат изключени през тази година. Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Иван Димитров обясни, че ще бъде даден превес на мрежите от четвърто и пето поколение. Дейността на мобилните предприятия е да предоставят електронни съобщителни услуги при ползване максимално от всички..

публикувано на 02.02.25 в 12:46
Проф. Даниел Вачков

Проф. Даниел Вачков: Трябва да сме общество, осъдило насилието като явление

Изводите, които трябва да направим за датата 1 февруари и това, което трябва да помним, първо е, че принципно насилието трябва да бъде осъдено от нас, като форма за решаване на проблеми. Не говоря само за жертвите на комунизма, а да сме общество, осъдило насилието като обществено явление. Това препоръча проф. Даниел Вачков, директор на..

публикувано на 02.02.25 в 12:31
Изображението е илюстративно.

Поне 11 жени са с усложнения след инжектиране с ботокс

11 жени са пострадали след инжектиране с ботулинов токсин. Това съобщи пред БНР Нели Георгиева, заместник-председател на Асоциацията на пациентите на естетическата медицина. Тя уточни, че жените са платили по 250 лева за процедурата, а жената която е инжектирала ботокса няма медицинско образование: "С мен са се свързали 11 жени, като три от..

публикувано на 02.02.25 в 12:27
Деница Сачева

Деница Сачева: Всички институции казват, че има дупка в бюджета, до дни ще покажат реалното състояние

Курсът на ГЕРБ по отношение на еврото продължава да бъде точно толкова неотклонен, колкото и преди . Това заяви пред БНР Деница Сачева, заместник-председател на ПГ на ГЕРБ-СДС, като уточни: "Ние ясно заявихме, че еврозоната остава наш приоритет и ще работим за това тя да се случи от 1-ви януари 2026 г. Въпросът е обаче, че и Европейската комисия..

публикувано на 02.02.25 в 12:21

Продължават протестите заради загиналото при Ябълково момиче

Тридесетина кюстендилци отново излязоха на протест заради загиналото при ПТП с коне 18-годишно момиче при с.Ябълково. Тe отново блокираха за минути международния път за ГКПП "Гюешево" и Северна Македония в центъра на с.Жиленци. Полицията създаде ред и организация, за да няма напрежение. Отново при при протестиращите - въпреки настоятелните писма..

публикувано на 02.02.25 в 12:01

Мнозинството британци смятат Брекзит за грешка

Повечето британци смятат, че напускането на ЕС е било грешка, но не се очаква политиците да повдигнат въпроса за връщане в организацията, показва проучване и анализ, направени в седмицата, в която се навършиха 5 години от Брекзит. При гласуването на референдума за излизане от ЕС през 2016 година резултатът беше много оспорван - малко под 52%..

публикувано на 02.02.25 в 11:51
Асен Василев

Асен Василев: Няма документ, на който да пише "отрицателно салдо 18 млрд. лв."

В бюджета за 2025 г. дали ще има дупка, или няма да има, зависи от хората които го пишат, заяви съпредседателят на ПП-ДБ, бивш финансов министър Асен Василев в интервю пред БНР. "За 2024 дефицитът е 3%, става въпрос за единната сметка в БНБ и няма как да се промени, слава Богу, въпреки натиска на Борисов", каза той и посочи, че със..

публикувано на 02.02.25 в 11:43