Рана Солеймани: Иранските интелектуалки подготвиха почвата за феминистката революция

публикувано на 26.10.22 в 18:09

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Интервю на Владимир Митев с Рана Солеймани в предаването ''Нещо повече''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Иран се страхува от жените в страната, защото ние, жените, вече искаме повече права, както и да имаме възможност да участваме във властта. Целта е да се преодолее сега съществуващата разлика в страната между мъжете и жените, за която целият свят научи благодарение на протестите. Трябва да има равнопоставеност не само по отношение на заплащането на труда, но и за правото на развод, на обучение, да могат да напускат страната, за правото на жилище, работа, попечителство над децата. Наложените от патриархалното общество правила, които важат в момента в Иран по отношение на жените, изглеждат нелепо за човек, живеещ в днешния модерен свят".

Това каза пред БНР иранската писателка Рана Солеймани, която живее в Швеция. Тя напуска Иран през 2014 година. Член е на Иранския литературен център, а в творчеството и присъства темата за живота на жените в Иран и техните права.

Какви са характеристиките на протестното движение в Иран, което Вие описвате като феминистка революция?

Формиралото се движение сред жените в съвременен Иран отправя като основно предизвикателство преодоляването и премахването на правните и социалните неравенства между жените и мъжете, за да се постигне равенство между половете.

Девизът на жените е "Жена, живот, свобода". От какво е вдъхновен той?

От това, че жените са твърди. Ставащото сега може да не е феминистка революция, но иранските жени са пионери в тази посока в страната си. Всички ние се борим заедно, защото единственият начин за постигане на съвършенство във всяко общество е всеки човек да постигне правата си. Правното неравенство, за което вече стана дума, се корени в културните ценности и в предубеденото отношение на обществото към жените. А ние искаме сигурност, свобода, равенство и любов.

Ще постигне ли целите си протестното движение?

Революцията се оформя и тази трансформация се случва. Ние трябва да сме силни и да вярваме в лозунга си "Животът на свободата", за да можем да променим настоящата ситуация.

Къде е мястото в протестите на писателките и интелектуалките?

През последните години жените, постигайки неоспорими позиции в иранската литература, успяват да помогнат на обществото да разбере емоциите, нуждите, способностите, правата и тревогите. Съвременните писателки чрез своя градски идеал за равна роля на мъжете и жените да наложат утопията си за защита на правата на жените.

Днес имаме жени - писателки, които пишат, независимо от мъжете. Писателки, които имат собствен стил и създават своя литература.

Затворът "Евин" в Техеран бе подпален в средата на октомври по време на протестите, какво място е това? Питам Ви не случайно, защото една от книгите Ви разказва за живота в него.

Затворът "Евин" е един от най-страшните света, известен с жестокостите, извършвани спрямо изтърпяващите наказания в него. През последните седмици на общонационални протести затворът беше сцена на стачки и протести на затворници. Сред тях има не само извършители на престъпления, но и интелектуалци, политически идеолози, представители на елита, студенти, спортисти. Някои от най-светлите умове и най-смелите сърца на Иран са несправедливо държани в Евин. Книгата ми Viva La VIda е посветена на екзекуцията на четири жени в този затвор. Аз самата никога не съм имала опит със затвора, но сякаш цял живот съм живяла там, защото, за да създам това произведение, прекарах много време в четене на спомените на затворниците или в разговори с тези, които са имали опит от там. Проливах сълзи, надявах се и умирах, и умирах там заедно с всеки един от героите в моята история.

снимка: ЕПА/БГНЕС