"По ръба" с Калина Андролова: Даваме ПВО и самолетите, оставаме само по шорти

Руските ракетни удари показаха ограничената способност на Киев да се защитава от крилати ракети. ПВО, с която Украйна разполага, е ефективна срещу руските самолети и хеликоптери, но не и срещу балистичните и крилати ракети на Москва. Голям проблем се оказват нисколетящите и бавнолетящите дронове. Въздушната отбрана се превръща в нов критичен фронт от развитието на войната. Доскоро Украйна масово ползваше раменни оръжия за противовъздушна отбрана предоставени от САЩ, Полша и Великобритания като Stinger и Manpads, които са ефективни предимно срещу нисколетящи самолети. 

Белият дом обаче съобщи, че Байдън е обещал на Зеленски "по-усъвършенствани системи". По информация на Пентагона САЩ изпращат в Украйна две мобилни системи за противовъздушна отбрана NASAMS, които са ефективни срещу крилати ракети и дронове. NASAMS е норвежкa усъвършенствана ракетна система земя-въздух с малък до среден обсег и има оперативна съвместимост с Patriot. През 90-те години норвежката Kongsberg и американската компания Raytheon се обединяват, за да реализират проекта NASAMS като усилие на Кралските норвежки военно-въздушни сили. Германия също достави на Украйна първата от четирите противоракетни системи Iris-T със среден обсег, всяка от които струва 140 милиона евро. Въпреки че и тази разработка е от 90-те, версията Iris-T е съвсем нова, тестовете ѝ са проведени едва в края на миналата година и дори Бундесверът все още не е закупил такава. 

Според германските медии Украйна през лятото е поискала да закупи 11 системи Iris-T, търсейки финансова подкрепа от самата Германия в обем на 1,5 млрд. евро. Не че няма политическа воля, казват германците, но въпросът е от областта на производството. Испания също така обучава украинската армия да използва Aspide, съвместна испанско-италианска противовъздушна система. Министърът на отбраната на Украйна Резников каза, че настъпва "нова ера" за украинците. Но военните експерти твърдят, че тези противоракетни системи не са достатъчни, за да покрият инфраструктурата на Украйна и че са повече символична, отколкото реална военна сила. Вашингтон не планира да изпраща в Украйна ракетни системи Patriot, които САЩ ползват за защита на въздушни бази и други ключови съоръжения. 

Украйна настоява и за тактически ракетни системи с по-далечен обсег, за да може да удари базите, от които руснаците насочват дроновете. САЩ обаче отказват да предоставят оръжие с далечен обсег, опасявайки се от разширяване на конфликта с Русия. Трудно е да се убеждават всички европейски държави по отделно да даряват оръжия на Украйна, още повече че някои държави нямат достатъчно въоръжение. Трудно е да се натискат държавите и за крупни поръчки за нови оръжия, просто защото превъоръжаването представлява огромен разход при това по време на енергийна несигурност и икономическа криза. 

Но от друга страна сега е моментът. Затoва се прибягна отново до базовата работеща схема, която по-лесно легитимира подобни действия и бъдещи дългогодишни разходи пред електоралните все по-недоволни тълпи: колективно, съюзно решение. В този план се организира Европейската инициатива "Небесен щит", в която участват 14 държави, включително България. Идеята е Европа да работи за общо придобиване на системи за противовъздушна отбрана от типа на Arrow3 и Patriot. Израелската хиперзвукова ракета Arrow3, разработена заедно с американската компания Boeing, осигурява екзоатмосферно прихващане на балистични ракети с обсег до 2400 км и на височина над 100 км. Израел посочва, че с това оръжие могат да се свалят и сателити. Германия досега е проявявала интерес към закупуването на Arrow 3, но евентуална сделка биваше блокирана от САЩ. В момента ситуацията обаче е различна. Един общоевропейски план за съвместна защита "Небесен щит" се управлява далеч по-лесно, защото груповите решения създават усещане за сигурност и групова мощ, които действат успокояващо на бедните и малки държави.

В този план на действия ГЕРБ и ДБ са внесли проекторешения в парламента за предоставянето на оръжия на Украйна, такива, каквито тя иска, тоест ще трябва да се лишим от самолети, зенитно-ракетни комплекси и бронирана техника. Гласуването на подобно решение в парламента ще прати топката в изпълнителната власт, тоест при Радев. Министерството на отбраната ще трябва да прецени можем ли да дадем самолетите си и ПВО-системите си на Украйна. Ще бъде интересно да се наблюдава колко силен може да бъде Радев или колко слаб. Дали е истински стратег, или е обикновен изпълнител. 

И тук не е въпросът дали можем да откажем, явно, че не можем. Тук въпросът е какво, как и кога ще получим в обмен за нашата сигурност. Разбира се в проекторешенията на ГЕРБ и ДБ се казва, че ще търсим уверения за заместваща военна техника. Съвсем ясно става, че обществото трябва да се подготви да приеме, че ще се лиши от и без това бедното ни въоръжение срещу мъглявото обещание за заместване със западни образци, което ще се разтегли във времето неясно колко. И няма да бъде бартер, а ще бъде поредица от сделки, в които ние ще си купуваме въоръжение, защита, партньорство. Словакия се съгласи да предостави С-300 на Украйна, само при условие че съюзниците ѝ осигурят заместващи системи за противовъздушна отбрана. Така Германия и Холандия се наложи да доставят на Словакия американската система Patriot, но не безвъзмездно, а като временно решение за налична защита, докато по-нататък се обмисли какво да се прави. Както виждаме, обмисли се "Небесен щит", който легитимира трудни за малки държави като България решения под формата на споделена отговорност.

Прогнозите на американските стратегически умове, геополитици и анализатори, които се занимават с националната доктрина на САЩ, предвиждаха, че през първото десетилетие на XXI век Централна Азия ще бъде отново в руската сфера на влияние. Затова буферната зона, която уж се поддържаше около Русия, започна систематично да се присвоява и поставя под контрола на САЩ. Защото Америка има една основна задача: да задържи своя статут на доминираща глобална сила. Тази доктрина изисква да се предотвратява нарастването на държави с мощно регионално значение, които имат имперско минало и глобален код. 

Американската базовата военно-стратегическа оценка за Русия е, че тя се нуждае от Беларус и Украйна в много силна степен, и че не може да трупа мощ и да бъде глобална сила, без да погълне тези две държави. В този смисъл Украйна беше търсена от американския вектор като най-важната опорна точка за ограничаването на Русия срещу възможно нарастване. Загубата на Украйна не дори като неутрална, а като вражеска държава с антируски военни бази обаче е неприемлива концепция за Русия. Затова днес живеем във война. Страхът на западния свят от Русия доведе до прекомерното ѝ мачкане. Т. нар. "сдържане" отключи война за оперативно пространство, за отхвърляне на влиянието на САЩ. Но следва да кажем, че дори ако Украйна беше оставена в зоната изцяло на руското влияние, Русия пак щеше да заяви претенции за споделяне на глобалната власт. Украйна е само катализатор на процесите.