Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Григор Сарийски с право на отговор

Снимка: Иван Русланов

"Не съм съгласен с намекнатото в репортажа, че участниците в инициативата предлагаме България не просто да остане бедна, а да бъде обедняваща държава. Коментарите на репортера са за дискредитиране на инициативата. Извън еврозоната има страни като Швеция, Дания, Чехия, Румъния с много по-високи доходи от страни в периферията на еврозоната като Гърция, Италия, Испания, в които доходите стагнират, меко казано. Една неподготвена за еврозоната страна стига до такава ситуация. Големият проблем е степента на една страна да се присъедини към еврозоната". 

Това каза пред БНР макроикономистът доц. Григор Сарийски от Икономическия институт на БАН в право на отговор, тъй като има възражение спрямо начина на отразяване по програма "Хоризонт" на пресконференция, свикана от него, от икономисти и от общественици за събиране на подписка за свикване на референдум срещу еврото. 

Той поясни, че България се е съгласила да приеме еврото, но като страна с дерогация и е записано, че страни, които не са достатъчно интегрирани, трябва да стоят и да чакат, докато икономиките им не станат конкурентноспособни, за да издържат на натиска в еврозоната. 

В предаването "12+3" доц. Сарийски каза, че мнението му е лично и не ангажира БАН с него. С негови колеги подготвят доклад, в който да станат ясни позитивите и основно негативите от присъединяване на България към еврозоната в момента: 

"Всеки дава своето становище обосновано и целта е докладът да звучи като обосновано цяло... Отлагането на въвеждането на единната валута е замисълът на нашия договор за присъединяване. Но политиците, които започнаха да движат въпроса, много бързо забравиха идеята на тази клауза - че страната трябва по някакъв начин да интегрира икономиката си. Не може за икономиката си да разчитате на хотели, ресторанти, а съседната икономика да разчита на завършен продукт като мобилни телефони, хладилници и телевизори и да казвате, че има степен на интеграция. Влизането в еврозоната натоварва с допълнителни разходи, нещо което не се артикулира достатъчно". 

Като основно притеснение макроикономистът посочи разрушаването на финансовата дисциплина на България

"Огромната част от българския народ не желае въвеждането на еврото. Не и сега. Има допитване на "Евростат", според което едва 18% от българските граждани искат въвеждане на еврото. Парламентът върви напряко на волята на тези, които искат отлагане. Дерогацията допуска това. Никъде не се казва, че страната трябва да въведе еврото след 15-20-30 години. Страна, която не може да се интегрира, остава извън еврозоната". 

Цялото интервю с доц. Григор Сарийски в предаването "12+3" можете да чуете в звуковия файл. 
По публикацията работи: Лозина Владимирова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Европрокуратурата разследва възможна измама със земеделски субсидии в България

Главната дирекция "Национална полиция" извърши серия от обиски и изземвания в Бургас, свързани със съмнения за измама със земеделски субсидии от ЕС. Това стана в рамките на разследване, водено от Европейската прокуратура в София. Проверяват се фалшиви или подвеждащи данни, подадени от бенефициент в заявления за финансова подкрепа по различни..

публикувано на 21.11.25 в 16:05

Николай Попов: Получавах обаждания да обвиня политици, за да успея в каузата

Бащата на 12-годишната Сияна - Николай Попов, заяви, че е получавал обаждания от представители на "Демократична България", "Продължаваме промяната" и ГЕРБ с искане да посочи конкретни политици като отговорни за състоянието на пътя между Телиш и Радомирци, където в края на март в катастрофа загина детето му: "Обясняваха ми, че по времето на..

публикувано на 21.11.25 в 15:52
Фридрих Мерц и Еманюел Макрон в Париж, 7 май 2025 г.

Мерц, Стармър и Макрон изразиха пълна подкрепа за Украйна по пътя към траен и справедлив мир

Германия, Великобритания и Франция изразиха пълна подкрепа за Украйна по пътя ѝ към траен и справедлив мир. Това обяви говорител на правителството в Берлин след телефонен разговор между германския канцлер Фридрих Мерц, британския премиер Киър Стармър и френския президент Еманюел Макрон с президента на Украйна Володимир Зеленски. Преди през..

публикувано на 21.11.25 в 15:24
Даниел Бенатов

Даниел Бенатов: В този документ САЩ правят украинската позиция като на капитулация

Документът за мирното споразумение за спиране на войната в Украйна няма да бъде подписан в настоящата редакция, сподели в интервю пред БНР доц. Даниел Бенатов, университетски преподавател в Украйна. "За последните 3 години толкова много планове за мирно споразумение видяхме, че това е пореден шедьовър. Разглеждаме като новата стъпка да..

публикувано на 21.11.25 в 15:13

Нов паметник на Захарий Стоянов беше открит срещу входа на старата сграда на НС

Нов паметник на Захарий Стоянов беше открит днес срещу северния вход на старата сграда на Народното събрание. Монументът е дело на Иван Чолаков, Пламен Вълчев и арх. Димитър Младенов, а ръководител на инициативния комитет е Димитър Главчев, който през 2017-та година, когато се заражда идеята за паметника, е председател на Народното събрание...

публикувано на 21.11.25 в 15:02

Парламентът одобри на първо четене финансовата рамка за догодина

Въпреки острите критики парламентът одобри на първо четене финансовата рамка за догодина. Проектобюджетът за 2026 г. получи подкрепата на депутатите от ГЕРБ-СДС, "БСП - Обединена левица", "Има такъв народ", "ДПС - Ново начало" и независими. Против гласуваха от ПП-ДБ, "Възраждане" и МЕЧ. "Величие" не се включиха в гласуването.  Според финансовия министър..

публикувано на 21.11.25 в 14:59

ЕК даде България на Съда на ЕС заради неспазени ангажименти по директива

Европейската комисия даде България на Съда на ЕС за неспазване на ангажиментите по Директивата за намаляване на националните емисии.  България не е изпълнила задължението си за намаляване на емисиите на амоняк, като е налице системен пропуск в действията на властите въпреки поредица от предупреждения и анализи през последните години...

публикувано на 21.11.25 в 14:46