"По ръба" с Калина Андролова: Агенти за влияние и полезни овце

В големия хаос, който се образува при сложната международна обстановка, всички значими разузнавателни служби, включително партньорски, се опитват да участват в преподреждането на политическата архитектура в България. Колапсът на политическата ни система отвори пространство, което службите моментално заеха, държейки се псевдополитически, като преки участници в конструирането или в обгрижването на проекти. Апропо - както чуждите, така и българските. 

В момента монета да хвърлиш във въздуха, ще падне върху агентура. Новите партии са директни конструкторски проксита на външни вектори, а по-старите, т.нар. "системни партии", са обекти на усвояване от същите тези служби, така или иначе в тях има дълготрайно разполагане. Това се случва, защото партиите са изтърбушени от своето вътрешнополитическо съдържание. Партиите все повече се превръщат в празни схеми, в едни актьори, които се ангажират да изразяват нагласите на конкретен външен фактор, като гаранция за собствената им тежест и в обмен на някаква устойчивост. Това е опасно. Защото този процес в същността си представлява преливане на властови ресурс към чужди служби.

Мащабната технология, която виждаме и с просто око, е безпрецедентно разполагане на агентура за влияние в различни сектори от обществото. Изключително ефикасна разузнавателна практика, с която контраразузнаването не е в състояние да се справи. Това, което постига, е единствено да е информирано. Агентите за влияние са лица, които използват своята авторитетна длъжност или обществена позиция, за да упражняват влияние върху политическите решения на държавния апарат в полза на чужда държава. Такива лица могат още да действат, като изменят и моделират общественото мнение, особено когато то трябва да се адаптира за непопулярно решение на правителството. Агентите за влияние са по-необвързани с някакъв пряк контрол от страна на чуждото разузнаване в сравнение с дейността на шпионите. На агентите за влияние рядко им се провежда класическа вербовъчна беседа, която да завърши със споразумение за съвместна дейност и конкретни детайли. Използват се естествени и деликатни форми на влияние, които стъпват върху желанието на един човек за успех, например да прави кариера, да бъде популярен, да живее добре. 

Най-резултатната техника е, когато вербовчиците избират хора, които вече имат мотивация, емоция, аргументи и възгледи, близки до задачите на чуждата разузнавателна служба. Тогава службата може само да подпомогне и затвърди тази мотивация. Немалка част от такава агентура се ползва на тъмно. Някои разработвани дори не осъзнават, че са обекти. Ако нямаш представа от този вид техники, не ги регистрираш като валидни, не можеш да разпознаеш какво се случва. Считаш погрешно, че шеметният ти успех се дължи единствено на гениалните ти качества. А всъщност си получил много силна подкрепа. От теб обаче се очакват резултати, но не придружени с необясним инат, пици с кристали и скандални любовни афери.

Роля на такава агентура за влияние могат да имат и някои организации, включително наднационални. В подобна форма навътре в националната тъкан функционират и НПО-тата с политически вкус. Там не те посреща никой от разузнавателните служби, за да те уведоми, че ще работиш за тях, но хората, които биват привлечени, са наясно, че трябва да се движат в конкретен коловоз на мислене. 

НПО-тата могат да са елементи от инструментариума на специалните служби, но не можем да ги отъждествим в цялост с разузнаването. И именно в това се състои тяхната сила. Агентурата е ефективна в своята невидимост. Иначе не е агентура за влияние, а официален търговски посредник. Именно такъв е смисълът на американския Закон за регистрация на чуждестранните агенти (FARA), той не ги забранява, той ги обезсмисля, като ги осветява. Затова едно от най-важните правила в тази дейност е обектът да не бъде натискан прекалено силно за драстични ходове, защото това ще го провали, ще намали влиянието му. Нещо подобно се случи с проекта ПП. Те проявиха свръхенергичност за сложни решения, които изискваха по-бавно обществено обръщане. Бяха свръхсамонадеяни в грешките си и поставиха хората, които ги лансираха, в неловка ситуация.

Резонният въпрос е - а как да разграничим агента за влияние от човек, който просто има подобни възгледи. Важно е да правим разлика между агенти за влияние и полезни овце. Това са хора, които действат в една посока, но мотивите им да го правят са коренно различни. Едните манипулират, а другите са манипулирани. Много удобни са хора, които не могат да разшифроват ситуацията, в която се намират, и биват управлявани рефлексивно. Но такива хора често създават риск от провал, защото могат да сменят посоката, съобразно други въздействия. Например политиците в една формация като ПП не могат да се сложат под един знаменател. Обикновено в такъв проект има хора, единични случаи, които са си чиста агентура, с които се работи с класически агентурни методи и форми, на които им се поставят специални задачи. Но по-голямата част са просто увлечени хора. ПП са вдъхновени като концепция от Демократическата партия в САЩ, те са направени по образеца на американските социалисти. И такива партии като ПП, казано иронично, приключват политическата си траектория, когато в САЩ президентът демократ се подмени на изборите евентуално от президент републиканец.

Редно е да се отбележи, че освен американските, също така руските, турските и някои други заинтересовани от Балканите служби са твърде активни напоследък. Просто САЩ имат най-силно влияние и оперативни възможности и са най-неприкрити и свободни в действията си. Според напълно обезоръжителния факт, че сме съюзници. Наблюдаваме как всички водачи на партии буквално са заградени от агенти, легендирани по разнообразни начини, най-често като съветници, експерти и заинтересувани идейни съмишленици. 

Филмовата опция - да се подхожда с въвеждане на жена или мъж към личността на лидера, които да срещнат неговите интимни предпочитания, също е много популярна и както виждаме от нашата действителност – твърде работеща. Просто един политически лидер е обект на всевъзможни домогвания с една-единствена цел – да се коригира или поддържа неговото поведение в посоката, която е удобна за задачите на съответната служба. Често странните зигзагообразни движения на българските политически лидери, които скандализират обществото, са векторна сума от влиянието, което им оказват външните фактори. Разузнавателните служби създават много повече политическа действителност, отколкото гражданите-избиратели могат да си представят.