В Народния театър все още има напрежение. В основата му е бунтът на режисьора Александър Морфов срещу пиара Велислава Кръстева. Стигна се и до оставки. Такива подадоха Захари Карабашлиев и Явор Гърдев.
Последните скандали нанесени толкова огромни щети на театъра, че публиката би могла да се отврати, заяви пред БНР режисьорът Лилия Абаджиева.
„Ние, които се занимаваме с театър, обясняваме феномени като човек, създание и култура. Правим опит да дадем оптимистична перспектива. Да се занимаваш с изкуство е нещо голямо. То трябва да е съпътствано и с развитие на човечността в теб и в обществото“.
Тя не пожела да коментира формата на протест, която е избрал Александър Морфов, но заяви, че не бива да става достояние на обществото.
„Тези процеси, които се завихриха там, са доказателство, че разпад има не само в театъра. Има саморазрушаване на етиката и на природата на изкуството. Превръщаме се в едно саморазрушително общество“
„От листата на големите театри бяха тотално зачеркнати големите български режисьорски имена. Подобна санкция не е имало дори по времето на комунистическата цензура. Това са държавни културни институти. Не може театрите да са под едноличното управление на една единствена личност. Режисьорските колегии трябва да решават репертоарния план и да имат грижа за развитието на всеки един актьор.
Тя обаче не е сигурна дали има политическа воля да се нанесат подобни корекции.
„На път сме всеки театър да се превърне в малка тоталитарна държава“.
Делегираният бюджет е една доста примитивна форма на финансиране, която унищожи природата на театъра, обясни Лилия Абаджиева.
„Появиха се едни увеселителни спектакли. Цялата система е изкривена. Катаклизмите в Народния театър са плод на много грешки. Надявам се да се въведат корекции. Трябва да се оптимизират конкурсите и критериите, по които се назначават хората, за да има ръководно ядро, а не еднолично самовластие“.
Цялото интервю на Петър Волгин с Лилия Абаджиева може да чуете в звуковия файл.
Заради ударната вълна от паднала наблизо ракета, която изпочупи стъкла на сградата на Операта в Тел Авив, премиерата на “Турандот“ от Пучини – последна за сезона, беше не в края на юни, а през юли. За най-нетърпеливите в едно от фоайетата се състоя концерт-лектория с избрани арии от творбата, изпълнени от студентите в специализирания клас на..
В осмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Разговор със сопрана Красимира Стоянова, диригента Павел Балев и продуцента Георги Еленков за звукозаписната работа по предстоящия моцартов албум на българската оперна прима със Симфоничния оркестър..
Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. От 20 години..
От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят. Милена е запазила чистотата си...
В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..
Специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен готвят изненади за поредното издание "Лято в музея 2025". То ще се проведе от 21 до 25 юли. За заниманията разказва Елвира Конова , ръководител отдел "Връзки с обществеността и медиите". "Децата ще могат отново да се вживеят в професията на археолога, в професията на летописците, като..
В Дома на киното днес - 15.07, ще бъде почетена паметта на един от най-значимите български документалисти – Атанас Киряков. Гилдията "Режисьори" на СБФД е организирала специална прожекция на 35-милиметрова лента, която ще събере пет от неговите кратки, но въздействащи филми, заснети между 1988 и 1990 година. "Атанас Киряков е..
Имам документ, в който ми се обяснява, че един съдия не е написал делото си 13 месеца – повече от година, защото е трябвало да отговаря на народния..
Не очаквам да има среща между Путин и Зеленски, Русия иска капитулация на Украйна! Това мнение изказа пред БНР о.р. кап. I ранг Васил Данов от..
Трябва сериозно разграничение, когато съдии заседават и се опитват в рамките на справедливия и честен процес да вземат решения и те имат известна..
Разкъсана облачност
Ясно