Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Трябва да постигнем плавен преход, който не застрашава националната сигурност, категоричен е експертът от Българския енергиен и минен форум

Антон Иванов: Ограничаването на производството от въглища с 40% = внос на скъп ток след 2026 г.

"Има процедурна възможност за предоговаряне или преоценка на заложени цели и мерки в ПВУ"

2
Антон Иванов
Снимка: БГНЕС

"Ние сме поели тежки задължения да ограничим производството от въглища със значителен процент - 40%. Това ще доведе до много затруднено положение за осигуряване на вътрешния електроенергиен баланс след 2026 г. в страната, ще трябва да разчитаме на внос. А вносът в региона е на много висока цена."

Това коментира пред БНР Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум във връзка със споровете около Плана за възстановяване и устойчивост и разписаните в него ангажименти в енергийната сфера.

"В момента всичко е политическа употреба. Иначе, назад във времето – още 2020 г., още в първия вариант на ПВУ, който беше представен от Томислав Дончев, имаше ангажимент – при други условия, да бъдат затваряни блокове на въглища. Тогава това беше обвързано с изграждане на централи на природен газ."

От ГЕРБ имат основания да алармират, защото внесеното най-накрая предложение ни задължава, без да е ясно дали ще можем да направим действия в този кратък срок за компенсиране на това задължение, поясни  Антон Иванов.

Снимка: БГНЕС

Никой досега не е подготвил и не е предлагал на Европейската комисия вариант за стратегически резерв – механизъм за капацитети. Финландия преди дни е получила одобрение за подобен механизъм, но у нас не се работи по този въпрос, заяви експертът.

"Ако няма механизъм, а такъв все още не се предвижда, не е планиран, не се обсъжда - тези наши важни за енергийната сигурност блокове да получават подкрепа, докато не работят, то това означава 1:1 затваряне на редица от мощностите в комплекса "Марица-изток". Няма защо да се заблуждаваме."

Картината е ясна – какво може да се направи при приблизително удовлетворяване на поетите ангажименти – хем България да ги изпълни, хем да постигнем плавен преход, който не застрашава националната сигурност, изтъкна Антон Иванов в предаването "Преди всички".

По думите му са необходими инвестиции за производства, при които се намаляват емисиите, както и механизъм за стратегически резерв, който да гарантира на операторите на централите средства за поддръжка на съоръженията, когато не работят.

Има процедурна възможност за предоговаряне или преоценка на заложени цели и мерки в Плана за възстановяване и устойчивост. Това обаче изисква дълъг период на разговори с ЕК, а в този период няма да могат да бъдат получавани средства. Затова е въпрос на баланс на интересите, обобщи ситуацията Иванов.

Цялото интервю по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Еднофамилните къщи ще бъдат санирани с финансиране от специален фонд

Еднофамилните къщи ще бъдат санирани с финансиране по линия на специално създаден фонд за декарбонизация, обяви в Тутракан премиерът Росен Желязков. Първоначално фондът ще разполага със 100 милиона лева, като впоследствие средствата могат да бъдат увеличени.  "С ваучери, около 20 000 лв. ще е стойността на ваучера. Около 100 млн. на година за началото,..

публикувано на 15.11.25 в 20:06

Ниско налягане, негодна за пиене... Проблеми с водата в Сливен

Дейностите по така наречения "Воден цикъл", по който в Сливен се изграждат довеждащи водопроводи и подмяна на водопреносната система, продължават да оставят цели квартали без вода за повече от 24 часа. Последният случай бе от почивните дни миналата седмица, когато над 24 часа домакинствата във високата зона на града бяха без вода или достигаше вода,..

публикувано на 14.11.25 в 08:45

Безплатни лекарства за деца - хубава мярка, но не особено работеща

5 лекарствени продукта за деца до 7-годишна възраст се отпускат безплатно към момента по лекарско предписание . Това са антибиотици, свързани с инфекции в горните и долните дихателни пътища, отит, както и инфекции на кожата и меките тъкани. Това стана възможно от юли тази година, след като депутатите приеха в бюджета на Здравната каса да се..

публикувано на 13.11.25 в 11:21

Защо бизнесът протестира срещу новите изисквания за стоките с висок фискален риск?

14 браншови организации от хранително-вкусовата и питейната индустрия изпратиха до Министерски съвет, Министерството на финансите, Министерството на земеделието и ресорните парламентарни комисии становище , в което категорично настояват Параграф 16 от преходните и заключителни разпоредби да отпадне от проекта на Закона за държавния бюджет за 2026..

публикувано на 13.11.25 в 10:16

Проф. Ивона Даскалова: Половината от диабетиците не знаят за заболяването си

Неправилното хранене – веднъж дневно, вечер, е сред рисковите фактори за развитие на диабет. Уязвими към болестта са хората с наднормено тегло, наследствено обременените и хората, водещи застоял начин на живот. Това каза в интервю за БНР проф. Ивона Даскалова, началник на отделението по ендокринология в столичната университетска болница..

публикувано на 13.11.25 в 10:05

Експерти: Генеративният ИИ затруднява засичането на порнографско съдържание

Генерираните с изкуствен интелект изображения влизат в инструментариума за изнудване на деца, отчитат от отдела за киберпрестъпност на ГДБОП. Проблемът, че изкуственият интелект помага на педофилите , е регистриран от Станфордския университет преди години. Изследването на учените показало, че преработването на изображение с ИИ трудно може..

публикувано на 13.11.25 в 10:01

Адв. Димо Господинов: Гражданската отговорност много по-трудно се доказва в дигиталното пространство

Книгата "Проблеми на доказването на гражданска отговорност в цифровото пространство на ЕС" ще бъде представена днес. Неин автор е Димо Господинов - адвокат, изследовател и правен активист. В изданието той пише " Дигиталните технологии променят гражданската отговорност и начините, по които тя се доказва ".  Пред БНР Господинов подчерта, че..

публикувано на 12.11.25 в 11:15