10 души бяха изключени от съвета. Сред тях личат имената на правозащитника и основател на Комитета против мъченията Игор Каляпин, на Иван Засурски - ръководител на аналитичния център "Сова", който изследва проявите на ксенофобия и екстремизъм, и на известния журналист и историк Николай Сванидзе.
Това, което ги обединява, е критичното им отношение към руското нахлуване в Украйна.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че при новите обстоятелства се появяват нови лидери на общественото мнение, които по-добре представляват гражданското общество.
Председателят на Съвета по правата на човека Валерий Фадеев описа рокадите като "рутинна процедура" и увери, че те не са свързани с предстоящата през декември среща с президента.
Истинските причини за решението на президентската администрация коментира пред БНР известният с антивоенната си позиция вече бивш председател на Комитета по политическите права към Съвета Николай Сванидзе.
Защо ви изключиха от Съвета по правата на човека при президента и беше ли това неочаквано за вас?
"В никакъв случай не беше неочаквано. Очаквах го отдавна. Мисля, че то е свързано конкретно с предстоящата среща на президента със Съвета по правата на човека. Трябваше съветът да бъде прочистен от непредсказуеми и неуправляеми елементи. Бяха премахнати няколко души от управлението и проактивната част от Комисията по политически права, която оглавявах. От самото начало на “специалната военна операция” заехме открита и активна антивоенна позиция."
Можем ли да кажем, че критерият за членство в Съвета по правата на човека при президента вече е отношението към т. нар. "специална военна операция"? Изглежда, че това, което обединява новите членове на Съвета, са патриотичните възгледи и подкрепата за операцията.
"Аз също съм с патриотични възгледи. Просто моето разбиране за патриотизма е по-различно. И не подкрепям операцията."
Какво ще представлява Съветът в новия си състав?
"Мисля, че съветът ще бъде крайно лоялистки и, опасявам се, достатъчно сервилен. Послушен и бюрократичен."
В интервю за БНР в началото на април казахте, че "масовият путински избирател иска война до пълна победа". Промениха ли се обществените настроения след обявяването на военната мобилизация на 21 септември?
"Не са се променили. Просто отсъстват видими успехи на фронта. Няма еуфория. Всички са в изчаквателна позиция. Хората искат не война, а победа. Ако няма победа, ще има разочарование от войната. Като при малките деца, които играят, за да спечелят, а ако не спечелят, губят интерес към играта. Всичко зависи от това как ще се развива войната в Украйна."
Оставам с впечатлението, че държавната пропаганда иска да представи действията на руските войски в Украйна като продължение на борбата срещу нацизма от времето на Великата отечествена война. Доколко убедително изглежда това в очите на повечето руснаци?
"Правилно сте забелязал, че има такова желание. Желание специалната военна операция да бъде представена като Велика отечествена война 2, но това е игра с непостижими цели. Драматизмът на Великата отечествена война е бил толкова голям, че четвърто поколение го усеща. Тогава сме се защитавали, сега - не съвсем. Тогава сме имали подкрепата на голяма част от международната общност, сега нямаме подкрепа. Няма сходства, само различия. Различията не са в полза на специалната военна операция и това се вижда с просто око."
Тази седмица министърът на просветата Сергей Кравцов каза пред депутатите в Държавната дума, че вече е разработен учебник за девети клас, който се нарича "Въведение в най-новата история". В нега са включени такива събития като "специалната военна операция" и "присъединяването към Русия на новите региони". Ще бъде ли успешен новият проект за патриотично възпитание на учениците?
"Сега времето върви много бързо. Кой знае какво ще започнат да преподават. Освен това всичко зависи от учителите, от масовото съзнание. Не вярвам в успеха. Не е възможен. Това е поръчка, която много трудно може да бъде изпълнена."
Докато на остров Бали течеше годишната среща на лидерите на страните от Г-20, Владимир Путин оглави по видеоконферентна връзка заседание на организационния комитет "Победа", посветено на поддръжката и развитието на мемориалните комплекси и на извършения от нацистите геноцид над съветския народ по време на Великата отечествена война. Защо руският президент постоянно говори на тази тема?
"Той се опитва да черпи от историята легитимност за решенията си и за политическото си поведение. Откъде, ако не от миналото? Ние не гледаме към бъдещето. Ние гледаме към миналото, откъдето Путин черпи легитимност в името на субективния си личен интерес. Отнася се към миналото като към куче, което държи при себе си, докато му служи. Ако му кажеш да хапе - ще хапе, ако му кажеш да яде - ще яде, ако трябва да заеме някаква стойка - ще я заеме."
Вие сте историк. Историческите аналогии винаги са неточни, но все пак искам да ви попитам с кой период от руската или съветската история може да се сравни това, което наблюдаваме в момента в Русия?
"Според мен сегашната ситуация е уникална. Можем да се опитаме да я сравним с периода около Първата световна война, когато се рушеше империята. Можем да се опитаме да я сравним с периода след Втората световна война при късния Сталин. Но всички тези аналогии все пак са неточни. Сега е уникално време. Уникално лошо и уникално страшно и гнило."
"Мисля, че днес е ден на надежда, че могат да бъдат решени едни от най-сериозните проблеми на съвременния международен свят , а именно - войната, която се води в Близкия изток между терористични групи и Израел. Това може да доведе до нормализиране на цялата обстановка в региона, а оттам и подобряване на ситуацията в света ". Това отбеляза пред БНР..
"Това, което е най-сериозно в бюджета, е именно разходната част и по-скоро това, че разходите влизат в едно такова увеличаване, което може да се сравни с принципа на снежната топка ". Това обясни пред БНР Любомир Каримански , член на Управителния съвет на Българската народна банка: "Колкото повече време минава, толкова повече тя се увеличава,..
"Категорично от доста години не виждаме воля за това да се пречупи негативният фискален тренд ". Това коментира пред БНР Михаил Кръстев , икономист от Съюза за стопанска инициатива: "Фискалната политика на България е сгрешена поне от пет години насам - от 2019 година, която беше последната нормална фискална година . Оттогава се взимат..
" Не мога да кажа колко са зависими фирмите от политиците. Има очевидно неразбирателство ". Това каза пред БНР Стефан Софиянски , бивш кмет на София, във връзка с кризата с боклука в столичните райони "Люлин" и "Красно село": "Мисля, че проблемът е в липсата на добра комуникация между почистващите фирми и общината ", коментира Софиянски...
"Частичните местни избори извън общия цикъл никога не изглеждат особено добре" . Това заяви пред БНР Даниел Стефанов , политолог и изборен експерт: "Обикновено даже има по-ниска активност от тази на вчерашните избори в Пазарджик. Местните избори по принцип в България са проблематични , защото разликите между спечелилия и загубилия са доста..
България може да използва инерцията след привличането на вниманието към страната ни като дестинация за винен туризъм . Това мнение изрази пред БНР Ивайло Катерски от Асоциацията на винените професионалисти. " Топката е в нашето поле . Трябва да използваме тази инерция и заедно всички – Министерството на туризма, Министерството на..
"Трите групи птици, които мигрират у нас - това са грабливите птици, водоплаващите и пойните птици най-общо казано и на този ден се наблюдава как мигрират, разказа в "Нощен Хоризонт" д-р Асен Игнатов от НПНМ при БАН във връзка със Световния ден на прелетните птици - 11 октомври. Всяка година на този ден в страни като САЩ и Западна Европа е да се..
Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" спира за планов годишен ремонт . Блокът има проблем с един от парогенераторите. Предвиждат се мерки да се установи какъв..
Има притеснение не само сред българските земеделци, но и сред европейските във връзка с общата селскостопанска политика. Това заяви пред БНР..