Учители пенсионери си спомнят с любов за студентския празник

Утре е 8 декември - студентският празник. За него с любов си спомнят членовете на Клуб "Иван Байчев" в Силистра – учители пенсионери от крайдунавския град.

Общият знаменател е духът им, а спомените им ни връщат в едно друго време, когато акцент на празника са били студентите и знанията им, облечени в академичност. Когато, както казват те, е имало нравствени ценности. И това не означава, че не е имало вечеринки и забавления, но някак енергията е била по-различна.

Вече шест години членовете на клуба се срещат всяка сряда. Отбелязват минали и предстоящи празници. Споделят болка и радост в една стая, намираща се в сградата на Дома на учителя в Силистра.

Именували са клуба си на Иван Байчев – дългогодишен учител и директор, педагог, чието име се помни и до днес. И именно с неговото име се свързва и Дома на учителя, когато наистина е бил такъв, каза доц. Илиана Горанова, председател на сдружението. Нейното име също е неизменна част от историята на педагогическото образование в Силистра - учител, директор на училище, а след това и на Педагогическия институт. Нейният първи студентски празник е през 1962 година, когато е възстановено отбелязването на Деня на българските студенти. В онези години в Силистра е имало три ресторанта, които са приютявали студентите и преподавателите.

Но още от онова време е била в сила максимата, че всяка жена трябва да има в гардероба си по една малка черна рокля, спомня си Катя Тодорова, по чието студентско време не е имало обособен празник, но студентски живот е имало. 

За да пребори свенливостта си, Йорданка Господинова разказва, че е избрала да е част от празничната програма по време на студентските празници, а не от аудиторията. И въпреки че е било друго време, други нрави – суетата човешка не е била чужда никому и с трепет са избирани рокли и прически, и не само за студентския празник.

Студентските празници във Велико Търново също са се отбелязвали тържествено - спомня си Момка Чумпилева.

И задочните студенти празнувахме, разказа Иванка Келчева. Вярно, на по-малки групи се събирахме, за да отидем на някое хубаво заведение, почти както и сега правят младите, но някак по-друго беше, казва тя.

И тогава, и сега е имало студенти, които са били по-празнуващи от другите и са осъмвали в нелепи ситуации. Но младостта прощава всичко.