Националният съвет за тристранно сътрудничество ще обсъжда проекта на правителственото постановление за размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 година. Кабинетът предвижда тя да стане 770 лева, вместо досегашните 710.
Споровете за минималната работна заплата имат 30-годишна история. Десетилетия не може да се въведе автоматичен механизъм за определянето й по обективни критерии. Вече има и нова европейска директива за адекватно минималното възнаграждение в ЕС. Бизнесът и синдикатите обаче се обвиняват взаимно в некоректния й прочит.
Служебният вицепремиер и социален министър -Лазар Лазаров, адресира до МС доклад относно постановление на правителството за определяне на размера на минималната заплата от 1 януари 2023 година. В него се предлага ниво от 770 лева.
Депутатите от социалната комисия решиха в кодекса на труда да се запише понятието „брутна минимална работна заплата“. Така в нея се включва и клас прослужено време.
АИКБ обяви, че подкрепя предложението, направено в проекта за правителствено постановление за определяне на минималната работна заплата от 1 януари 2023 година, но ако се уточни, че става въпрос за брутна минимална работна заплата.
КНСБ излезе с остра позиция и обяви, че не подкрепя проекта на постановлението за 770 лева.
Икономистът Владимир Сиркаров заяви пред БНР, че е шокиран от този дебат в края на годината и в при управлението на служебен кабинет, изпълняващ удължителен бюджет.
„Работната заплата не би трябвало до е актуална с днешна дата“.
Вкарването на класа прослужено време е интересно чисто политически, обясни Сиркаров.
„Предложението за отпадането му, направено от ПП , от една страна, има солидни аргументи. Защото за него липсва сериозна икономическа обосновка за нещо подобно. От друга, социалните победи на синдикатите, свързани с класа прослужено време, показват, че чисто политически то не може да бъде съборено. Класът прослужено време много трудно може да отпадне“.
Големият казус е свързан с брутната минимална работна заплата и вкарването в нея на класа прослужено време, смята той.
„Чисто счетоводно може да се направи, но хората с по-голям стаж ще бъдат ощетени. Това ще доведе до негодувание от страна на синдикатите и до политическо напрежение. По-скоро ще има крачка назад“.
Ако можеше с повишаване на минималната заплата да се повишава благосъстояние, щеше да е лесно, но не е така, посочи икономистът.
Обща минимална работна заплата на национално ниво не е ефективен инструмент, смята той.
„Има различно заплащане в различните индустрии, както и регионално разпределение. При увеличаването й в по-ниско развитите региони и индустрии, може да се стигне до раздаване на пари под масата и до освобождаване на работници“.
В европейската директива за адекватна минималната работна заплата се вклинява ясно предложението във всяка страна да се насърчи колективното договаряне, отбеляза още Сиркаров. Той смята, че това е по-ефективният инструмент.
„Фиксирането на минималната заплата в строителството се повиши от 890 лева на 994 през призмата на подписан отраслов колективен трудов договор. Подобен модел може да работи и да се регулира по-ефективно минималната работна заплата“.
Добавената стойност в икономиката се генерира от частния сектор, държавата има преразпределителна дейност, обясни икономистът.
„Административно наложената минимална работна заплата в голяма част от случаите не просто не помага, а пречи. Тя е обвързана с доста други плащания и подобни промени са опасни за фискалната стабилност“.
Трябва да гледаме икономическото развитие и производителността на труда в България, когато се повишава минималната работна, отбеляза той.
Експертната битка между работодатели и синдикати е полезна, но не и вкарването на политически елемент – депутатите, които до голяма степен са неадекватни, защото им липсва им експертиза, отбеляза Сиркаров.
Въвеждането на мярката за СУПТО ще бъде от април 2026 година, уточняват от Министерството на финансите в съобщение, с което искат да опровергаят “манипулативни” според тях твърдения. “С промяна в Закона за ДДС, заложена в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г., се предвижда производителите и разпространителите на софтуериза..
Парламентарната комисия по туризъм прие бюджета на Министерството на туризма за 2026 година с 11 гласа "За" и 5 "Против". Общата стойност на бюджета е 14 742 800 евро. В тази сума влизат разходи за персонал в размер на 3 031 500 евро, издръжка и други текущи разходи - 10 731 700 евро и 979 600 евро за капиталови разходи. "Няма съществени..
В Скопие започна процесът за пожара в дискотека „Пулс“ в Кочани, при който загинаха 63 души. След като прочете имената на 34-мата обвиняеми и присъстващите им адвокати, съдия Диана Илиевска постанови да обедини делото „Кочани“ с обвинителния акт срещу собственика на охранителната агенция „Рубикон“ Александър Нацев. Той е обвинен в особен принос към..
На извънредна сесия Общинският съвет в Костинброд отпусна 400 хиляди лева на дружеството "Общински превози" за купуване на нови автобуси, след като тази сутрин изгоряха пет автобуса от автопарка в базата в село Петърч. Общинският съвет на Костинброд решава как да осигури обществения превоз след пожара При инцидента няма пострадали...
Парламентарна комисия по образование и наука одобри на първо четене проекта на бюджет. Два часа продължиха обсъжданията по параметрите в частта за образование и наука. Предвидените разходи за следващата година са над 5 милиарда и 800 милиона евро, посочи пред депутатите министър Красимир Вълчев, който представи параметрите: "4,8% от БВП...
Представители на Русия и на администрацията на американския президент Доналд Тръмп са съгласували помежду си мирен план за Украйна, съобщават "Файненшъл Таймс" и "Ройтерс". От Киев се изисква да направи значителни отстъпки по отношение на територията и на армията си в замяна на прекратяването на огъня, сочат източниците на двете медии, запознати с плана..
Парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност прие на първо четене Законопроекта за държавния бюджет за 2026 година. Ето как коментира парите, предвидени за вътрешното министерство, заместник-вътрешният министър Филип Попов: "Ние искаме много неща да реализираме. Разбира се, за това са необходими много средства. Но с този бюджет, който ние..
"Конституционният съд удари звучна плесница на доцента по конституционно право ." Това мнение изрази пред БНР бившият конституционен съдия и..
Президентът Румен Радев определи решението на Конституционния съд като победа на правото над произвола на политическата класа. "Призовавам..
"При първичната и извънболнична медицинска помощ (ПИМП) увеличението е 5,5% и ние приемаме това като нещо разумно, съобразно ситуацията в държавата, не..
Дъжд
Облачно
Превалявания