Какви символи трябва да има върху питката за Бъдни вечер

Снимка: архив

В навечерието на Рождество Христово се събираме с близки хора, за да отбележим Бъдни вечер. По традиция се подготвя постна трапеза с нечетен брой ястия. Нарича се Бъдни вечер, защото в рождественската нощ се сбъдват древните пророчества за идването в света на Божия Син, който е Спасител на човечеството. Според народните обичаи от днес започва и Коледуването.

На Бъдни вечер една от най-важните традициите е приготвянето на обреден хляб. Символите, които са върху питката, която задължително е постна, изразяват надеждите на хората за берекет и благоденствие. В различните региони на страната мотивите върху питката варират, но най-често върху нея е изобразен кръст.

Питката е най-важната част от трапезата на Бъдни вечер, обяснява Валентина Костова от община Димитровград.

"Кръстът трябва да присъства на обредния хляб, салкъмът грозде - което е берекета, също така житните класове. Имаме и заградена кошара - символ на дома".

Минка Димитрова от с. Крум спазва традицията, която повелява:

"Вечерта най-старият стопанин взема питата, вдига я високо и казва: "Колкото вдигам нависоко, толкова едри да са класовете и царевиците, да има благоденствие, да има здраве в това семейство, да има много деца. Първата хапка я слага на иконата. Ще отчупи и на свекървата. И после - по старшинство, всеки си чупи. На който се падне паричката, ще има много пари през годината".

На Игнажден с празни ръце вкъщи не се връщаме

Бъдникът и содената питка – част от празничната обредност на Бъдни вечер

В Средните Родопи съществено място в обичаите за Бъдни вечер заемат обредите, свързани с домашния огън, трапезата и Коледуването на деца и ергени. Около обредната трапеза се нарежда цялото домoчадие, а най-възрастната жена в семейството запалва свещ върху обредния хляб и прекадява трапезата и дома.

Бъдни вечер е първата кадена вечеря и е един от най-почитаните семейни празници. Няколко дни преди Рождество стопанинът на дома е отсякъл дебело дърво, което трябва да подържа буен огъня през цялата нощ, каза Анна Булгурова - екскурзовод в РИМ "Стою Шишков" в Смолян:

"Обредната трапеза в Средните Родопи се подрежда върху чиста и нова кърпа, постлана върху пода. Ястията са постни, включват варен фасул, сърми със зелеви листа, царевица или пшеница. Слагат се още сушени плодове, чесън, стафиди, орехи. Особено място на трапезата заема хлябът, той се отличава с богата пластична украса. На трапезата присъства и "Коледницата" - меден съд, пълен със сурови зърнени храни и има сложена една свещ - символ на изобилието в дома. В средата на тази празнично подготвена трапеза се слага, задължително, кесията на чорбаджията, за да се множат парите в нея през предстоящата година".

Видинчани ще посрещнат бъдни вечер със семействата си, както традицията повелява. Те си пожелават предимно здраве и смирение. На трапезата непременно трябва да има варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур. До тях се слагат чесън, лук, пресни плодове.

В Пернишко трапезата е изцяло постна, като гозбите са нечетен брой. В Пернишко обикновено се слагат 7 ястия - колкото са дните в седмицата или девет- колкото трае бременността при жените. Някога бабите редили трапезата на земята върху слама. Сламата напомняла за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. И сега в пернишко има къщи, където тази традиция се спазва. Неизменна част от празника са ритуалите като каденето на къщата с тамян, откъсването на първата хапка от питката за Богородица, търкалянето на децата на сламата. Част от тях продължават и на следващия ден - сламата се събира и се поставя в чаталите на плодните дървета като част от ритуал за плодородие.