Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Анастасия Стойчева, НИМХ: Сняг в планините - в средата на месеца

Аномални застудявания няма да има, посочи тя

Снимка: БГНЕС

"Вървим към по-топли сезони. Наблюдава се тенденция зимата да закъснява, но да продължава по-дълго и да имаме сняг по-продължително време". Това заяви пред БНР Анастасия Стойчева от НИМХ. 

Посрещнахме годината с доста по-високи температури от нормалните за януари. Имахме 20 градуса в края на декември и началото на януари, но сме далече от абсолютния рекорд от 28 градуса, посочи тя. Рекордът за ниски температури пък е -38.3 през 1947 г. 

Зачестиха годините, в които имаме температури по-високи от климатичните норми, каза метеорологът, но добави: "Нищо чудно в един момент да се стигне и до много ниски температури".

По думите й характерът на зимата се определя от януари

Анастасия Стойчева очаква в началото на второто десетдневие на месеца увеличаване на вероятността за валежи:

"С това плавно понижение на температурите оттук нататък - най-вероятно ще влезем в по-зимни синоптични процеси". 

Валежите, които очакваме, са свързани с преминаване на средиземноморски циклон, посочи метеорологът и добави, че засега изглежда, че валежите в повечето райони ще са от дъжд, но във високите котловинни полета, в предбалкана и планините валежите ще преминават в сняг

"Още във второто десетдневие на януари ще е първата по-съществена обстановка, при която ще навали сняг в планината, при това ще се образува снежна покривка над 30-50 см. дори в по-ниската планинска част. Много е вероятно във високата част на планините снегът да достигне 70 - 80 см., тъй като очакваме значителни валежи. След тази обстановка в началото на второто десетдневие се запазват условията да има валежи. В повечето случаи в равнинната част те ще са от дъжд, но със застудявания ще има и валежи от сняг в планините. Скиорите ще могат да упражняват любомия си спорт".
Анастасия Стойчева
Аномални застудявания не очакваме, категорична бе Анастасия Стойчева. По думите й ще се движим по ръба на нормалните температури за януари. За София средно денонощната температура за тази част на януари е около 0 градуса, а сега е с 4-7 градуса нагоре от климатичната норма. 

Според нея не отиваме към тропичен климат. Имаме по-ясно изразена тенденция към периоди със засушавания и периоди с по-интензивни валежи, подчерта тя. 

Стойчева отбеляза още, че трябва да сме внимателни с това - как работим с природата. Тази масова сеч на гори и урбанизацията няма как да не оказва влияние на метеорологичното време, подчерта тя. По думите й обаче това не трябва да се бърка с климата:

"Промените в климата не стават толкова бързо. Самата природа така нагласява процесите, че да може фауната, флората и хората да се приспособяват към новия или малко по-различен климат. /.../ Не бива да си мислим, че ние не оказваме влияние върху него, но с елементарни действия можем да подпомагаме природата около нас да се чувства така, че да не стигаме до това ние да усещаме нейните резки промени. Хубаво е да отбелязваме всички промени около нас, без това да внася допълнителен натиск и смут върху собствените мисли как да се грижим за природата". 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Семерджиев

Окончателно: 20 г. затвор за Георги Семерджиев за тежката катастрофа, отнела два живота

Върховният касационен съд сложи точка на делото за тежката катастрофа от лятото на 2022 година, в която на столичния булевард "Черни връх" загинаха две млади жени. Магистратите потвърдиха 20-те години затвор, на които футболистът Георги Семерджиев беше осъден първо от Софийския градски, а след това и от Софийския апелативен съд.  Върховните съдии..

публикувано на 21.05.25 в 15:05

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04