Марк Шанахан: Едва ли Великобритания ще стигне до обща стачка

Британските медии често говорят за "Зимата на нашето недоволство", когато става дума за поскъпването на живота и стачната вълна, която залива Острова. Работници в много сектори искат увеличение на заплатите им заради инфлацията, която удари 13,3% при храните. Правителството обаче продължава да твърди, че чувалът с пари не е брашнен и бездънен и че не може да задоволи всякакви искания. В първата си реч за годината премиерът Риши Сунак издигна лозунг, който гали ухото - иска да изгради бъдеще, което ще възстанови оптимизма, надеждата и гордостта на Великобритания. Но не даде никакви надежди на стачкуващите. Все по-често при синдикатите се прокрадва идея за обща стачка, което вероятно ще промени ситуацията, но дали това ще стане? 

Професорът по политология Марк Шанахан посочи в интервю за предаването "Събота 150": 

"Не мисля, че ще стигнем до обща стачка. Обединеното кралство през 2023-а е много по-различно от края на 70-те години на миналия век или ако трябва да се върнем дори 100 години в историята, от 20-те години, когато имаше обща стачка. Сега нямаме координирани действия. Стачките идват в изключително лош момент за това правителство и отразяват цялостната липса на инвестиции в обществения сектор след 13-годишен период на затягане на коланите. Аз обаче не мисля, че на този етап много други сектори ще се присъединят към протестите. По-вероятно е да има поредица от стачки, от които ще страда обществото. Някои от тези стачки са доста сериозни - като тази на медицинските сестри например. Други - като стачките в железопътния транспорт - няма да имат толкова осезаем ефект, защото все повече хора работят вече от къщи. Правителството обаче ще трябва да реагира по-различен начин. Не може просто да се опитва да стои настрана от преговорите, като се позовава на заключенията на органите, изготвящи финансови анализи за заплащането. Правителството трябва да бъде по-активно по отношение на стачките, защото в случаи като този с медицинските сестри и фелдшерите обществените нагласи са на страната на стачкуващите. И това също е значима разлика със стачните действия в края на 70-те години".

Двете страни в трудовия спор ожесточено се обвиняват взаимно. Синдикатите обвиняват правителството в блокиране на сделка с работодателите и нежелание да преговарят, както казахте, а профъсюзите обвиняват синдикатите в нереалистични искания. Къде тогава е истината?

Много е трудно, всъщност, да се каже конкретно къде е истината във всеки от тези спорове. Вероятно е най-добре те да се разглеждат по отделно. Правителството зае твърдо идеологическата позиция, че единственият начин да се намали инфлацията е да се поддържа таван на заплащането. Това много трудно може да се наложи, защото в частния сектор условията за заплащането на служителите са уредени значително по-добре от тези на работещите в обществения сектор, а също и в университетите, които не извършват точно обществени, а квазиобществени услуги. Това се отнася и за железопътните компании.

Правителството може би трябва да бъде по-гъвкаво и повече да се вслушва, отколкото да поучава, както прави в момента. Ако ще ползва органи за финансови анализи и независими организации сред работодателите, които са натоварени с отговорността да решават възникналите проблеми, то все още не им дава тази възможност за изява. Твърде много правителството показва твърда ръка и казва „Не“ на всяко искане. Това не се приема добре от обществото.

Ако бяхме в ситуация управляващите да имат крехко мнозинство в парламента, както през 70-те години, когато беше истинската „Зима на недоволството“, това правителство щеше да падне. То нямаше да има подкрепата на хората. Кабинетът разчита на голямото мнозинство зад него, но това може да се окаже недостатъчно. Не е толкова силно това правителство, колкото си мисли че е.

Очаква се следващата седмица правителсвото да внесе в парламента законопроект за ограничаване на стачките. Какво всъщност представлява той?

Правителството иска да направи законови промени, с които чрез задължително осигуряване на ограничено количество персонал да се гарантира функционирането на някои ключови индустрии, като транспорта и здравеопазването. Например - дори медицинските сестри да започнат стачка в бъдеще, ще трябва около 20 процента от тях да работят. Да, но нали идеята на стачките е да се нарушава нормалният ход на живота! Такъв проектозакон трябва да мине през Камарата на общините и след това в Камарата на лордовете и съпротивата срещу него ще е голяма.

Какви обаче ще бъдат санкциите, ако медицинските сестри започнат стачка без да се съобразят със закона и не осигурят необходимите 20-25 процента? Ще ги уволни ли всички правителството?! Такъв закон ще бъде просто неприложим. В голямата реч, която произнесе тази седмица, премиерът Риши Сунак  набеляза високи цели с поглед, устремен в бъдещето. Речта прозвуча добре, но едва ли ще издържи проверката на времето.

Какви са рисковете за Риши Сунак? Ако приемем, че Борис Джонсън стана жертва на характера си, напълно игнориращ другите при пълна липса на дисциплина, а Лиз Тръс – на нейната некомпетентност до голяма степен, каква е опасността Риши Сунак да се провали, ако икономиката - всъщност, неговата най-силна страна - не потегли в правилната посока?

Риши Сунак е в 13-ата година на управление на консерваторите. Доста уморено е това правителство - няма много нови идеи. Освен това Консервативната партия не е обединена. Все още има много привърженици на Борис Джонсън, които само чакат Сунак да се провали, за да извадят отново Джонсън на повърхността и да го върнат на власт. Това обаче са напразни надежди - защото много депутати помнят добре какво бедствие беше правителството на Джонсън. Все пак не беше чак толкова отдавна. А на хора като Надин Дорис и други големи привърженици на Борис Джонсън им се иска всички да са с къса памет.

Сунак направи 5 обещания в речта си. Те не са толкова трудни за изпълнение. Единственото, което ще бъде по-трудно, е да се намали държавният дълг и икономиката да започне да расте. Премиерът обаче не посочи конкретни параметри. Икономиката може да отбележи растеж с не повече от 1 процент през последния месец на годината и това да бъде обявено за успех. Но, всъщност, да се извади страната от рецесията би трябвало по принцип да е цел на което и да било правителство. Така че тове не би представлявало някакъв изключителен успех.

Сред другите неща, които обеща премиерът, беше намаляване на времето, през което се чака за медицински преглед, както и на потока от мигранти през Ламанша. Тези обещания са доста мъгляви и без конкретни срокове. Дали ще са достатъчни те да задържат партията обединена зад Сунак?

Най-доброто нещо, което работи в негова полза, е огромната умора и хаос в Консервативната партия в момента. 2022 година беше ужасна за торите и те не биха искали тя да се повтори. Огромно мнозинство от депутатите от Консервативната партия искат Риши Сунак да ги води на следващите избори, но май очакват да ги загубят и без това.

Като се изключи Украйна, Сунак много рядко говори за външна политика. Мислите ли, професор Шанахан, че той може би няма добре избистрена по-широка визия за мястото на Обединеното кралство в света?

Не мисля, че има такава визия в момента. Сега той по-скоро е премиер, затрупан с вътрешни дела. Заявено беше някакво преориентиране към Азия, но досега не сме станали свидетели на нещо такова на практика. Министър-председателят ни е технократ. Той е пределно съсредоточен върху икономиката и би се заинтересувал в същата степен и от външната политика, доколкото това засяга икономиката. Но определено не изглежда, че ще бъде един нов Чърчил на глобалната сцена, направлявайки политиката на международно ниво в бъдеще. Той просто не е такъв тип политик.