Навършиха се 100 години от рождението на първата българска жена диригент - Радосвета Бояджиева. Тя е на пулта на Софийската опера 22 години, повече от 15 години е главен художествен ръководител на Врачанската филхармония, а от 2002-ра до края на живота си през 2018 г. дирижира основания от нея камерен оркестър „Враца“. Тя е невероятен пример за всеотдайност към музикалното изкуство.
Радосвета Бояджиева е родена на 10 януари 1923 г. във Враца. Баща ѝ е известният адвокат Анто Бояджиев, от когото наследява любовта си към музиката и изкуството. В Музикалната академия учи композиция при Панчо Владигеров.
Първата ѝ изява като диригент е на 31 март 1946 г. - на абсолвентски концерт прозвучават увертюра към операта „Оберон“ на Вебер, Концерт за цигулка и оркестър от Чайковски със солист нейният брат - известният цигулар Радосвет Бояджиев, и Симфония №7 от Бетовен. За първи път нашата публика вижда жена диригент и посреща нейната изява с бурни акламации.
Изпратена е на специализация в Русия, където е аспирант в Московската консерватория и учи при големия руски диригент Борис Хайкин, а от 1948 г. е асистент-диригент в Московската филхармония, дирижира спектали в Болшой театър и в Мариинския театър в Санкт Петербург. Защитава дисертация и получава титлата кандидат на изкуствознанието.
След завръщането си, от 1950 до 1973 е диригент на Софийската опера. Дебютира със спектакъл на „Евгений Онегин“, а първата ѝ самостоятелна постановка е на “Царска годеница“ от Римски Корсаков. През цялата си кариера Бояджиева дирижира спектакли на операта „Травиата“ - 400 пъти, "Бохеми", "Тоска", "Дама Пика", "Кармен", "Аида", "Борис Годунов", балета "Ромео и Жулиета" и др. Една нейна способност впечатлява всички - тя дирижира наизуст. Гостувала е като диригент в Полша, Италия, Белгия, Германия, Куба и най-често в Румъния.
Повече от 20 години преподава в Националната музикална академия. През 2008 г. композира творбата си за солисти, хор и оркестър “Молитва за България“. Почина на 95-годишна вързраст, като до последния си ден тя работи и дирижира.
В Златния фонд на БНР се съхранява изказване на Радосвета Бояджиева за работата ѝ и за трудността да бъдеш жена диригент. Интервюто е записано през 2018-а - последната година от живота ѝ. Чуйте в звуковия файл.
На 24 март, при възторжен прием от страна на публиката и музикалната критика, се състоя най-новата премиера във Виенската Щатсопер – "Йоланта" от Пьотр Илич Чайковски. Автор на либретото на тази последна творба на композитора е неговият брат Модест Чайковски, а съдържанието е по пиесата "Дъщерята на крал Рене" от датския поет Хайнрих Херц...
Всяка пролет, вече 14 години, в София се събират любители на пианото, които искат да се изявят на сцена, въпреки че не са избрали музиката за своя професия. Конкурсът Vivapiano, организиран по инициатива на пианистката и клавирен педагог проф. Даниела Дикова, им дава шанс, а състезанието постепенно се превръща в среща на съмишленици. 14-ото издание..
Още преди пет години младата цигуларка Зорница Иларионова спечели наградата за активна творческа дейност в националната анкета "Музикант на годината 2019" на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт". Заедно с това беше наградена и в дуо с пианистката Мартина Табакова като "Ансамбъл на годината 2019". Активната творческа дейност на Зорница Иларионова..
На литературния пазар вече може да намерите книгата "Изгревът в деня на жътвата" – предистория на поредицата за "Игрите на глада" с автор Сюзан Колинс. Антиутопията, която се развива в едно евентуално бъдеще, разделено от политически манипулации и насилие, е сред най-успешните литературни и филмови поредици. В предаването "Понеделник..
Тази вечер е последното събитие от поредицата "Българска музика" на Симфоничния оркестър на БНР с главен диригент Константин Илиевски. В Първо студио на Националното радио ще прозвучат три концерта на композиторката проф. Борислава Танева. Те са в жанра "Кончерто пиколо". Идеята на авторката е да създаде инструментална форма,..
25-ото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“ е посветено на 100-годишнината от рождението на великия български тенор Никола Николов. В него са включени изказвания на слушатели, споделени на редакционния телефон, част от слушателски писма, изпратени на електронната поща, и..
За почти 80-годишната история на Израелската опера за пръв път е поставена “Отело“ на Джузепе Верди. На традиционната лекция преди спектакъла драматургът на операта даде задача на слушателите си да открият какво прави тази творба предтеча на веризма. Според него тя се отличава коренно от предишните опери на Верди и отваря вратите на любимия му..
Това е един своеобразен данък, който хегемонът налага на света. Така п роф. Иво Христов, социолог и преподавател в Пловдивския университет, коментира..
"Играем на руска рулетка! Голям е трафикът. Движението е страшно! Не се спазват пътни знаци". Това обясни пред БНР Нели Дакова, кмет на село Телиш,..
"Престъпници и нехайници. Няма да се измъкнат! Тези хора трябва да си понесат отговорността!" Искаше да помага и да твори добро. Тя беше ангел!..