Когато през 50-те и 60-те години на миналия век основателка на танцовия архив на Института за музикознание събирала запазеното към онова време автентично творчество, нямало смартфони с камери, HD камери, дигитални диктофони. Записът на звук ставал трудно, а на картина - още по-трудно. Но и с наличните за времето си носители, Райна Кацарова и други изследователи ентусиасти успели да съберат достатъчно, за да може последователите ѝ в Института за изследване на изкуствата към БАН да има какво да проучват.
Дигитализацията на записите отваря не само нови възможности за изследвания, но и за запазването на събраното, пояснява проф. Горица Найденова.
"Този архив е важен, защото съхранява един вече изгубен свят. Свят, който си мислим, че познаваме. Ние си мислим, че знаем какво е фолклорът, но когато влезе човек в архива и започне да слуша и да гледа, картината се оказва много различна от това, което хората днес си представят под фолклор."
Изучаването на архива до момента не е било толкова видимо, но за него винаги са били полагани най-големи грижи, отбелязва проф. Найденова пред БНР.
Дигитализацията е започнала още през 90-те години.
По думите ѝ кинолентите са били "буквално в нищото" и едва сега, благодарение на проекта, ги вадят на бял свят.
"Аналоговите носители имат срок на годност. Част от тях са на края му, хващаме последния влак. Цифровизацията означава спасяване на тези записи."
Следва много тежка обработка, преди да могат да бъдат показвани публично. Една от причините е, че трябва да се постигне синхрон с музиката, а не към всички ленти има музика, допълва Горица Найденова.
Записите са важни за всеки, който се интересува от старите селски стилове на игра, от обредите, както са изглеждали, когато са били заснемани на терен, категорична е тя.
160-те километра киноленти са минали през ръцете на етнохореолога Ивайло Първанов. Той признава, че работата му по сканирането на лентите била доста трудна.
"Отнема страшно много време, тъй като лентите са изключително стари и се изисква доста сериозна прецизност по почистването им, реставрирането им, след това настройките на скенера. Хванахме последния влак, защото тези ленти са на края на живота си."
Голяма част от лентите са вече повредени и на Първанов му отнема седмици, за да ги реставрира, за да съхрани всеки милиметър.
"Мотивира ме научният ми интерес, отговорността към изследователите, които са си оставили живота, мръзнейки по селата да обикалят и да търсят хората, които са носители на тази традиционна танцова култура."
И първите изследователи на народния фолклор като Райна Кацарова и Анна Илиева са били наясно, че нужната им по онова време технология е догонвала необходимостта автентичното народно творчество да бъде запазвано.
"Те имат много хубава крилата фраза – когато имаше какво, нямаше с какво, когато няма какво – има с какво", подчертава Ивайло Първанов.
Синът на изследователката Райна Кацарова – Гео Кукудов, вижда част от заснетия от майка му материал за първи път.
"Малко хора си дават сметка какво значи в 1927-28 година да тръгнеш с раница, тогава всичко се е записвало на ръка, да тръгнеш от село на село, из Родопите, Северна България, по помашките села – да започне да прави тези записи. Без да знае къде ще осъмне, къде ще преспи. Това е подвиг. Много малко хора си дават сметка за това."
Кукудов подчертава важността на започналия процес на цифровизация на фолклорния архив.
"Това е паметта на България."
Чуйте още детайли по темата в звуковия файл.
Снимки в публикацията: Добромир Видев, Институт за изследване на изкуствата
Утре е премиерата на новия исторически роман "Деултум посреща Свирепия". Събитието е от 18.30 часа в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В момента предишният роман от поредицата - "Мистерии в Хераклея Синтика" , се превежда на 4 езика - френски, немски, английски и гръцки език. В Деултум има амфитеатър, още не е открит и..
Масло, тахан, брашно, крем за лице, дори оцет, както и… маджун от диня – това е продукцията на биопроизводителя Рашко Денев. В малката семейна работилничка работят той и съпругата му. Отглеждат 60 декара собствени орехови насаждения и 90 дка под наем . "Всички са био, нямаме право в стопанството да имаме и био, и не био." "Някога си..
Рекордно дълго - половин година, продължи археологическото лято в района на античния град Хераклея Синтика . Освен планираните проучвания, имаше и извънредни, които получиха допълнително финансиране и много ценни резултати. Те се проведоха по трасето на разширявания вертикален газопровод в района на античния град. В края на миналата седмица..
24.9.2025г. – За първи път образователната кампания „Пресичам безопасно с TEDI” стартира от Велико Търново. Шестото издание на инициативата бе поставено в основно училище "Патриарх Евтимий", където първокласници придобиха ценни знания за пътната безопасност от представители на Главна дирекция „Национална полиция“. Техен верен спътник в уроците бе..
От 50 до 300 лева е глобата, ако храниш бездомно животно във Варна. С това са се преборили доброволците от координационен център за противодействие на насилието над животни "Зоопатрул" с председател журналистът на свободна практика Стефан Курдов . Предстои тя да бъде отменена от Общинския съвет. Той и неговите съмишленици успяха да осигурят 120..
Музикалният педагог Весела Дякова ван Авермат е посветила целия си живот на музиката и работата с деца . Петнадесет години г-жа Дякова е преподавала клавирен съпровод в Музикалното училище в Пловдив. След 1989 г. продължава учителската си дейност в Белгия. Запалила е десетки деца по музиката, а нейни възпитаници сега се изявяват по международните..
Ярка и неудобна живопис. Така можем накратко да опреелим творбите на тандема художници Валентина Чернева - Cherry и Милен Маринов. Двамата имат прясно открита изложба, носеща името “Под едно небе 2” в пловдивската галерия “Възраждане” . Часове след събитието те дойдоха в студиото на Автономията , за да се изкажат за каквото ги..
Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" спира за планов годишен ремонт . Блокът има проблем с един от парогенераторите. Предвиждат се мерки да се установи какъв..
Когато стъпваш върху плаващи пясъци и толкова голямо неизпълнение на Бюджет 2025, е много трудно да се направи нормален бюджет за догодина . Това каза..
Облачно
Предимно облачно