Прешъс Уилсън от Eruption: Духът ми трябва да се свърже с енергията на песента

„Не мога да понасям дъжда“ е първият голям хит на британската диско група „Иръпшън“. Песента достига до номер 1 и топ 10 в различни класации из Европа и света. В Американския Билборд чарт пробива под номер 18. Всичко това става през 1978-ма, а вокалист на групата по това време е страхотната Прешъс Уилсън, която в България всички познаваме и обичаме.

Концертът й в началото на 2023-та в Бургас ме подсети, че е хубаво да я поканим и в предаването. За да разкаже за първите стъпки на Иръпшън, новата си музика, работата й с други знаменити артисти.

Уилсън дава за втори път интервю за вечерното ток-шок предаване в понеделник.

"Първите ми спомени  от България бяха на Златния Орфей през 1979. Помня го, защото беше толкова горещо …

Страхотно беше времето. Прекарахме в България няколко дни. За два или три концерта. Бяхме заедно с останалата част от Иръпшън – Грег Перино на китарата, брат му Морган Перино на баса, Ерик Кингсли – на барабаните. На синтезатора мисля, че беше Джери Уилямс по това време. За съжаление, Джери почина миналата година. Това бяха останалите оригинални членове на Иръпшън. Преди това обаче имахме различни вокалисти. Аз бях беквокалистка в началото – свирех на дайрето, например", разказа за първото си пътуване до България Прешъс. 

"Бяхме в този състав за Златния Орфей през 1979 – та. Насладихме се. Изненадахме се от това колко топло приеха музиката ни. Не подозирахме. Когато си в група нямаш представа какво се случва по света. Не знаеш каква е реакцията на публиката. Бях много приятно изненадана от топлото посрещане от хората в България.

Големите успехи на Иръпшън са свързани с Германия и с продуцента на друга любима диско група.

"По това време групата ни се намираше в Западна Германия. Преди Западна и Източна Германия да станат едно цяло. Станахме част от немски лейбъл, бяхме продуцирани от Франк Фариан, продуцентът на Бони Ем. Компанията се намираше в Западен Берлин. Както знаете, по това време – буквално от другата страна на улицата беше границата с Източен Берлин. Някак си, музиката, която създавахме в Западна Германия преминаваше и към Съветския съюз, през Източна Германия", разказа още тя пред БНР. 

Така започва пътешествието на Иръпшън, което ги довежда и в България:

"Но не бяхме сигурни какви са реакциите. Когато пристигнахме в България, за наша голяма изненада – хората знаеха нашите песни. Познаваха музиката ни – особено песента „Еднопосочен билет“. Казахме си – Уау, музиката ни е наистина популярна в страните от Източния блок. Не знаехме какво да очакваме. Винаги бяхме много сериозни, когато става въпрос за музиката ни. Фокусирахме се върху това да направим концертите си добри. Репетирахме с часове, всеки ден. С много стриктен график. Ако някой изсвиреше грешен тон, или барабаниста ни се окажеше твърде бърз, се срещахме и минавахме отново през всеки детайл.

Когато пристигнахме в България бяхме много доволни от положителната реакция. Когато обаче отидохме в Москва, бяхме изненадани колко резервирана беше публиката там. Не знаехме защо. Оказа се, че там не било позволено по време на концерт да ставаш и танцуваш, да се изправяш от мястото си. Получихме много топлина от публиката си тогава, въпреки всичко. Почувствахме се добре дошли, макар и на хората да не им бе позволено да танцуват. По лицата им разбирах, че сме си свършили работата. По начина, по който ни аплодираха. Беше ново изживяване за нас, да правим концерт за по-резервирана публика. Усещахме обаче, че те се наслаждават на нашата музика. Иначе нямаше да ни канят, нали?", спомни си още световно известната певица.

"Като група нямахме представа за нивото на таланта, който имаме. В моя случай, аз съм от Ямайка. Там толкова много хора пеят. Това е начин на живот. Пееш, когато си щастлив, пееш, когато си тъжен. Пееш, когато имаш някакво житейско препятствие. Всеки може да пее в Ямайка. Това, че станах певица не беше кой знае колко специално. Семейството ми се премести в Англия, когато бях на 7. Пораснах в Лондон. С групата се срещнахме там. Бях още тийнейджърка, на 16. Останалите бяха 2-3 години по-големи от мен. Бях най-малката. В нашия окръг имаше толкова много групи. Не се мислехме за нещо по-уникално от останалите. Опитвахме се да дадем най-доброто от себе си в нашите изпълнения", призна Уилсън.

"Години по-късно, когато се върнахме към музиката на 70-те и 80-те, диско музиката, осъзнахме - о, да, доста добре се справихме. Никога обаче не си позволих да си помисля колко великолепен глас имам. Например, винаги съм се учила от американските изпълнители. Ние от Иръпшън бяхме вдъхновени от американските музиканти като Арета Франклин, Сам Кук, Уилсън Пикет, много от госпъл изпълнителите също. Слушахме ги и си казвахме – това е добро звучене, това е добра импровизация. Ще опитам така.

Как пред групата се появява възможността да направят своя версия на „Еднопосочен билет- песента, която доказва световната класа на музикантите, като и до днес тяхната версия е обичана от малки и големи меломани? 

"Често хората отдават заслугите за успеха на една песен на изпълнителя или групата. Има обаче цяло пътешествие, което всеки хит е преминал. Всичко започва от някъде. В случая на „Еднопосочен билет“, изпълнена за първи път от Нийл Седака - песента ни беше представена от един от хората, които работеха за продуцента Франк Фариан. Ханс Йорг Майер се казваше човекът. Каза ни: Хей, чуйте това, мисля, че има добра мелодия. Дайте му шанс. Изслушахме я и си казахме – да, това е добра мелодия. Много хубава история. Но има нужда от нещо, което да улови слушателя.

"Иръпшън създадохме началния рефрен “One way ticket” – това го нямаше в оригинала. Аранжирахме я, добавихме интрото с пианото. Направихме го, защото по това време имаше няколко песни в класациите с интро с пиано – Телма Хюстън – „Не ме оставяй“, както и песента на Бакара „Yes sir, I can boogie”. Казахме си – добре, нека добавим и пианото. Началото на песента бе вдъхновено от това. Така създадохме нашия облик на песента.

Кое превръща „Еднопосочен билет“ в песен, любима на милиони хора по света?

"Мисля, че е аранжиментът на песента. Изпяването й от четири мъжки гласа, един женски – заедно. Звученето на куплетите и рефренът, както и гласът ми като водещ изпълнител до края на песента. Мисля, че композицията има нещо магично в себе си. Хармониите в припева също по някакъв начин се свързват с хората. Независимо от културата, независимо от езика, който говорим. Темпото и продукцията, звученето на инструментите по това време не те оставят безразличен. Беше 1978 – по това време имаше определено звучене. Много хора след това създадоха своя версия на „Еднопосочен билет“ – но, мисля, че когато хората слушат версията на Иръпшън, има нещо уникално в нея. Много съм благодарна за това!", каза още в "Понеделник вечер" кралицата на диското. 

Кои са любимите песни на Прешъс Уилсън от кариерата й до момента?

"Професионално, в музикалния бизнес, Иръпшън започнахме с друг вокалист, не с мен. Бях беквокал в първите си дни с групата. През 1975 та спечелихме шоу за таланти. По това време бяхме шестима. Наградата от състезанието бе договор с продуцентска компания. Песента, която записахме се казваше „Нека те върна назад във времето“. Много специална песен. Първият ни официален сингъл.

Мисля, че бе много добра песен. Но не стигна много нагоре в класациите. Други любими мои песни са „Парти, парти“, „Остави светлина на моя прозорец“, отново с Иръпшън, естествено, „Еднопосочен билет“ и „Не мога да понасям дъжда“. А от соловите ми песни – любими са ми – „На пистата сме“, „Да отгледам семейството си“, „Плачи с мен“, „Писмото“ – една балада, която записах за британски лейбъл, „Ще бъда твой приятел“ – песен, която влезе в топ 40 на американския билборд чарт – тотално различен стил, но много я харесвам. Има толкова много песни, които си харесвам.

„Спри да бягаш“ – друга песен, която си харесвам. Пея само песни, които ми допадат. Мога да ти дам списък от всичките ми албуми и да ти кажа – обичам всяка една от тях. Избирам да ги пея само, ако се свържа по някакъв начин с тях. Духът ми трябва да се свърже с енергията, посланието, темпото, текстовете. Ако не мога да стана част от песента не я пея, защото няма да мога да въздействам на публиката или слушателя. Избирам само песни, които обичам да пея. Независимо дали стават номер 1 по световните класации или не, няма особено значение. По-добре се справям, когато харесвам това, което пея", сподели още певицата.

Как започнахте самостоятелната си кариера през 1979 г.?

Беше повече от страшно. Беше ужасяващо. Бях толкова нервна. Уплашена. Имах толкова много мисли в главата си. „Ще ме приеме ли публиката сама?“, Не е весело, когато пееш сам.

Дали пък няма да си кажат: „Оу, тя е напуснала Иръпшън, дай да я видим какво може“. Имах толкова много съмнения. Имах обаче и вяра в себе си. Знаех, че ако продължа да се представям в най-добрата си светлина, давайки всичко от себе си, ще бъде по-лесно. Когато пеех си представях, че има хиляди хора заедно с мен на сцената. Че не съм сама.

"Беше брилянтно. Работата с тях беше удоволствие, все още поддържаме връзка. Срещнахме се, когато с Иръпшън отидохме в Германия. Там пристигнахме през 1976 – та, защото, когато спечелихме конкурса за таланти не се случи нищо. Всички забравиха за нас. Бях все още в училище, в последната си година. Момчетата, които бяха по-големи от мен работеха. Продуцентската компания, която отговаряше за нас ни каза – вече сте професионални музиканти, трябва да се откажете от ежедневната си работа. Така и направихме, но от никъде не идваха пари. Оплакахме се на мениджъра си и той ни намери концерти в Германия. По това време Франк Фариан, продуцентът на Бони Ем, току що представяше първите записи на групата. Те вече бяха добре познати по класациите в Нидерландия. Бяха много успешни. Франк искаше Бони Ем да тръгнат на турне. Така ние се превърнахме в тяхна подгряваща група, по време на първото им европейско турне",  разказва певицата. И допълни: 

"Тази песен е мост между миналото и бъдещето ми. Първият сингъл от албум по който работя. С нови песни. Исках песен, която да напомни на хората, запознати с предишните ми постижения. Да им кажа – хей, тук съм и това е за вас", каза още певицата.

При последното си гостуване в Бургас Прешъс Уилсън получава автентични пафти от Странджа.

"Пазя ги на много специално място. Ще ги нося на важни за мен събития. Заради щедростта на хората от Бургас и България. Смирявам се пред любовта и подкрепата, която ми показвате. Винаги ще се наслаждавам, че пея за вас. Всичко, което искам да ви кажа е "Благодаря!", завърши Уилсън.