Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Има неяснота по отношение на състоянието на сградния фонд след всички преустройства през годините"

Проф. д-р Богомил Петров: През 90-те години бяха направени много поразии по отношение на редица сгради

Рано или късно ще си носим последствията, предупреди той

Снимка: БГНЕС

Определено има незнание и неяснота по отношение на състоянието на сградния фонд след всички преустройства, които са правени през годините. Това заяви пред БНР проф. д-р Богомил Петров от УАСГ, ръководител на българската група в помощ след земетресението в Албания. 

Проблемът с партерите и отслабване коравината на сградата в тази зона е много често фатален за крайния резултат при едно сеизмично въздействие, коментира той в предаването "Хоризонт до обед". Той посочи, че с нормативни актове се е ограничила възможността за интервенции в тези етажни нива. През 90-те години обаче у нас бяха направени много поразии по отношение на редица сгради и рано или късно ще си носим последствията, изказа мнението си експертът. 

Според него в последните години хората са станали по-чувствителни и наблюдателни за такива неща. Постепенно тази интервенция вече е силно ограничена, смята проф. Петров. 

По думите му основният враг на един конструктивен елемент е неконтролираното проникване на влага и корозионните процеси. И още:

"Всяка една стена, която е участвала при първоначалното проектиране, работи със своя капацитет и поема определено натоварване при сеизмично въздействие. Разрушаването на вертикални елементи води до намаляване коравината на сградата и влошаване на нейния сеизмичен потенциал".

Той подчерта, че всяка интервенция в конструкцията на една сграда, без проект и специалист, води след себе си определен риск. Според него е важно да се дадат повече възможности на контролните органи при всяка интервенция. Необходима е и бърза реакция при авариране на конструкцията в резултат на всякакви въздействия върху нея. 

За паспортизацията на сградите, проф. Петров изказа мнение, че по-добре да няма паспорт, отколкото той да бъде направен фиктивно. Според него това дори е по-опасно, защото води до заблуда. Той смята, че у нас има процент фиктивни паспорти и сега. 

Експертът подчерта, че нормите за строителството от 1987 г. са отговаряли на най-високите изисквания. Именно въз основа на тези норми много дълго време са изграждани сградите в България, отбеляза той. По думите му през този век са въведени съвременни европейски изисквания, според които обаче има по-различен поглед. 

"Не можем да се предпазим от появата на дефекти, осбено при такова силно земетресение като това в Турция, но въпросът е тези дефекти да бъдат в опрелени контролирани места и да не водят до разрушване на сградите". 

Той каза, че нашите сгради са проектирани така, че да издържат земетресение с магнитуд над 7:

"Нормите са съобразени с максимално очакваното сеизмично въздействие, което може да се получи в България. Отговаря на най-високата степен, която може да се очаква у нас - става въпрос за магнитуд над 7, който би трябвало да бъде поет от нашите сгради при условията на спазване на съответните нормативни изисквания".

За множеството срутени сгради след земетресението в Турция, проф. Петров коментира:

"Става въпрос за сгради, които по една или друга причина са строени в отклонение със съществуващите нормативни изисквания или допълнително са извършвани определени интервенции в сградата, които са намалили нейната коравина, на трето място - неподдръжката на определна сграда води до сериозни корозионни процеси в някои от основните носещи елементи. Това са по всяка вероятност основните причини за това да наблюдаваме как съвсем близко стоящи сгради - едната се разрушава, а другите остават с по-малки дефекти". 

По думите му несъмнено оказват влияние и почвените условия.

Изводите на проф. Петров след земетресението са:

"Трябва да имаме подготвени специалисти. Второ - трябва да сме обезпечени със съответното оборудване. Трябва да имаме поне една сеизмична платформа за отделно изследване на сгради. Ние сме последната балканска страна, в която няма такава платформа. Трябва да притежаваме сериозно оборудване, с което да диагностицираме тези конструкции. Трябва да се закупят необходимия брой скенери за установяване състоянието на връзките в едропанелните сгради. В България такива скенери няма. Тук трябва да се намеси държавата".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Поляците - добронамерени, но не знаят много за България. Как се привличат туристи?

Три български общини - Дългопол, Провадия, Долни чифлик, ще бъдат рекламирани на полския пазар по проект за подпомагане на черноморските общини. Проектът се нарича "Открий миналото, преживей настоящето". През лятото на миналата година у нас са почивали полски туристи от всички възрастови групи , като най-много са били семействата с деца. От..

публикувано на 16.05.24 в 07:04

Географски рекорди и невероятни факти за планетата на Фестивала на науката

ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..

публикувано на 12.05.24 в 14:53

Николай Петков представя българския път към Еверест

; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..

публикувано на 12.05.24 в 06:00

Музеите в Израел отвориха безплатно врати за посетителите

45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..

обновено на 12.05.24 в 04:59
Андрей Арнаудов

Андрей Арнаудов: Няма тема, по-важна от демографията!

Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..

публикувано на 09.05.24 в 09:51
Снежана Тодорова

Снежана Тодорова: И до днес наш девиз е този на Йосиф Хербст - "Никому в угода, на никому напук"

През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..

публикувано на 08.05.24 в 13:38
Късноантична сграда

В археологическия подлез на Пловдив може да видите късноантичната сграда "Ирини"

Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..

публикувано на 05.05.24 в 16:34