Андрей Колесников: Обществото прие войната и подкрепи Путин. НАТО не беше толкова близо, сега приближи

Интервю на Ангел Григоров с Андрей Колесников

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Когато говори Путин, това винаги поражда безпокойство. Хората се страхуват от обявяването на военно положение, от нова вълна на мобилизацията, от затваряне на границите и т.н. Доколкото това все още не е станало, посланието мина доста гладко. По принцип този формат не предполага обявяването на подобни неща. Това е по-скоро философски формат, който трябва да обозначи някакви посоки на развитие и да предложи нещо. За щастие стана точно така. Посланието беше по-скоро успокояващо."

Това мнение изрази пред БНР руският анализатор и старши изследовател на фондация "Карнеги" Андрей Колесников.

"Струва ми се, че това беше направено нарочно, защото при високото ниво на тревожност в обществото вероятно е важно в даден момент все пак да се поговори за мирния дневен ред, плановете и социалната подкрепа. Путин направи точно това. Те редуват мобилизацията и демобилизацията. Очевидно сега наблюдаваме цикъл на демобилизация, което не означава, че след време няма пак да има нещо мобилизационно.

В сферата на идеологията естествено бяха повторени клишетата, че се води война със Запада и че Америка е виновна за всичко. Това е стандартно послание. При това абсолютно сталинистко, защото в края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ в. Америка беше обявена за основен враг", коментира Колесников в предаването "Събота 150".

Може би единствената новина от тазгодишното послание беше решението на Путин да преустанови участието на Русия в Договора за стратегическите нападателни оръжия. Какво всъщност цели руският президент?

"Това е ефектна стъпка, насочена частично към вътрешната аудитория, но преди всичко, разбира се, това е сигнал към американците, който гласи: готви сме за по-нататъшна конфронтация. Имайте го предвид! Продължавате да подкрепяте Украйна материално и военно и това не ни харесва. Ето ви сериозно предупреждение! Донякъде, разбира се, това прилича на ядрен шантаж, но всъщност става дума за изтощаване на ресурсите на Русия. Защото това де факто е и продължаване на надпреварата във въоръжаването."

Има ли Русия необходимите ресурси, за да издържи нова надпревара във въоръжаването?

"Ако се съди по бюджетния дефицит, излиза, че тези ресурси са ограничени. Защото Русия сама се отказа от започналия преди половин век износ на енергийни ресурси в Европа. Това означава рязко намаляване на бюджетните приходи. Все по-голяма част от разходната част се засекретява, което означава, че се прикриват увеличените разходи за отбрана. Публичната част на разходите също се увеличава. Те стават крайно непроизводителни, т.е. отиват за война и за социална подкрепа, а не за развитие на човешкия капитал - преди всичко за здравеопазване, образование и култура."

Това означава изтощаване на ресурсите, което няма да се ограничи в рамките на тази година. Това е дългосрочен процес. Не казвам, че режимът ще рухне през 2023 или 2024 г. заради липсата на пари. Изтощаването е материално, финансово, физическо и психологическо. Изтощаване на човешкия капитал, който или напуска страната, или се мобилизира в армията. Това може да доведе Русия до много тежко състояние след няколко години."

В посланието си президентът се обърна специално към избягалите на Запад олигарси, като ги призова да се върнат в родината си, а да не чакат западните страни да им върнат отнетите пари и имущество. Свързано ли е това с рекордния бюджетен дефицит, който беше отчетен през януари?

"Струва ми се, че е свързано с това само отчасти. По-скоро е урок по морал за онези, които решиха, че сигурният пристан е на Запад, а не в Русия. Оказа се, че е точно обратното. Нито един олигарх, нито един среден или дребен предприемач не си е представял и в най-мрачните си кошмари, че Путин ще започне това, което започна през февруари миналата година. Както и че Европа ще се окаже напълно откъсната от Русия. Между другото, не за първи път Путин се вживява в ролята на морален авторитет. От друга страна, мисля, че същия ден все пак се договориха с крупния бизнес за допълнителни еднократни вноски в бюджета. Това означава, че парите не стигат."

Какво ново научихте за Русия и за руското общество през изминалата година?

"Научихме някои неща за държавата, която премина всички възможни граници - политически, морални и военни. През ХХI век никой не се държи така, както се държи Путин. Тази държава се оказа несъстоятелна, защото елитите допуснаха всичко това да се случи. Те се съгласиха да продължат да служат на Путин. Не чухме гласове "против". Те бяха сковани от страха пред Путин, от страха да не бъдат отхвърлени от него. Това е пълен провал на руския държавен, политически, финансов и икономически елит.

Обществото също се адаптира към това, което става. Научихме, че способността за адаптация е безгранична, защото това общество преглътна нещо, което изглеждаше невъзможно, а именно военната мобилизация. Това е поразителен факт. Обществото е много широко понятие. В него има много групи с различни интереси и различни възгледи, но като цяло трябва да констатираме, че обществото прие войната, подкрепи я и подкрепи Путин.

Може би този феномен не е нов. Всички знаем как се е проявявал в тоталитарните държави през ХХ век. Всичко това е описано в книгите – "Бягство от свободата" на Ерих Фром и т.н. Удивително е, че това може да се повтори през ХХI век в модернизирано общество, което знае какво е свободен пазар, какво е пътуване в чужбина. Някога знаехме даже какво са демокрация и избори. Путин успешно разбуди дремещите тоталитарни инстинкти."

Остава ли Русия само авторитарна държава или вече се забелязват и елементи на тоталитаризъм?

"Допреди няколко години беше много модерен терминът "хибриден авторитаризъм", т.е. авторитаризъм, но с елементи на демокрация. Затова се наричаше "хибриден". Тук имаме, разбира се, истински и зрял авторитаризъм, но в него вече има тоталитарни елементи. Вече не е достатъчно хората да си мълчат. Вече ги принуждават да подкрепят този режим. Да не говорим за това, че частичната мобилизация предизвика споделяне на отговорността с вожда за това, което той направи.

През лятото вождът все още не изискваше споделяне на отговорността. Хората си живееха с усещането, че някой друг носи отговорност, а те нямат нищо общо със ставащото. Когато лидерът поиска от тях да споделят отговорността чрез собствената си кръв, тела и думи, чрез участието си във войната, това вече прилича на тоталитаризъм. Да не говорим за това, което става в образованието - в средното и висшето. Да не говорим за това, че хората доброволно започват да пишат доноси един срещу друг."

Владимир Путин обича да казва, че дълги години колективният Запад е изграждал в Украйна "анти-Русия". Ако приемем, че това е вярно, не мислите ли, че президентът успешно завърши този проект чрез своята така наречена “специална военна операция”?

"Ако Западът е искал това, значи го е постигнал. Макар че Западът, разбира се, не го е искал. Ако на Запад е имало някакъв проект, той може да бъде наречен не "анти-Русия", а "анти-Путин". Не трябва да поставяме знак на равенство между Путин и Русия, между путинска Русия и Русия като такава, между руснаците, които подкрепят Путин и руснаците, които не го подкрепят.

Вече стана банално да повтаряме очевидни неща като това, че Путин е постигнал цели, които са напълно противоположни на обявените в началото на тази операция. НАТО не беше толкова близо. Сега вече се приближи. Украйна придоби идентичност, която е абсолютно антируска. Путин загуби Украйна. Струва ми се, че губи и бившите съветски републики, защото всички те се уплашиха от действията му. Изолира Русия от света. Ако е имало такъв проект, той му помогна да се реализира. Русия остана с намалени ресурси, изолирана и озлобена."