Юнай Тамгач: Невъзможно е възстановяването от земетресението да се случи само за година

Какво ще се случи с турската икономика в условията на предизборна кампания и огромна човешка трагедия? Според икономиста Юнай Тамгач ситуацията ще остане изключително тежка, а най-вероятно ще се стигне до допълнително задлъжняване на Турция, което ще има негативни последици за курса на лирата и ще допринесе за допълнителна инфлация.

"Сградите убиват хората, не земетресенията. Трябва да се научим да живеем с трусовете и да вземем съответните мерки" – този пост е от 2013-а година и е публикуван от Реджеп Ердоган, тогава в качеството му на премиер на Турция. По ирония на съдбата земните трусове – толкова характерни за тази държава, съпътстват политическата кариера на Ердоган, който идва на власт след опустошителното земетресение в Измит през 1999 година. Въпреки че нарече трагедията от 6 февруари "най-голямото природно бедствие от 1939 година", Ердоган се изправя пред кошмара от Измит, довел го на власт – тогава хората осъждат реакцията на властите и амбициозният политик се възползва безпогрешно от това.

Днес – изправен пред президентски избори и в условия на галопираща инфлация, не само част от Турция, но и политическото бъдеще на президента усещат вторичните трусове.

В интервю за „Събота 150“ Юнай Тамгач, която преподава в Икономическия университет в Анкара, коментира, че според сеизмолозите по-леки земетресения ще се усещат в засегнатите региони цяла година. Това ще затрудни възстановителните дейности. Със затаен дъх много хора в Турция слушат прогнозите на учените:

"Те не очакват земетресение с подобна сила в този регион за много дълъг период от време, може би няколкостотин години. Като цяло обаче Турция е земетръсен регион и това, което е много по-сериозно и по-плашещо, е, че се очаква земетресение в района на Мраморно море, в близост до Истанбул. Това вече създаде паника сред местните хора, които искат да проверят дали жилищата им са построени добре и могат да издържат на голям трус, говорим за магнитуд около 7 или повече по Рихтер."

До края на годината ще бъдат възстановени 200 000 жилища, обеща президентът Ердоган, но мнозина чуха от думите му "предизборна лъжа", също както обещанията за повече социални разходи и то в условия на парична политика, обратна на всякаква икономическа логика, според повечето икономисти, включително в Турция.

"Турция се бореше с високата инфлация още преди земетресението. Имаше няколко много сериозни обезценявания на турската лира, която от доста време губи от стойността си спрямо американския долар. Всъщност, лирата беше сравнително стабилна до началото на тази година, бих казала, но това се дължеше основно на контролирани мерки от страна на правителството. Промените във валутния курс бяха управляван процес, затова въпреки много високата инфлация лирата не се обезцени сериозно.

Имаше дебати колко всъщност е стойността на турската лира, защото частни организации, които също изчисляваха инфлацията, твърдяха, че тя е по-висока. Официалните данни обаче сочеха 58%."

Всъщност, 57,68% през януари на годишна база на фона на рекордните 85,5% през октомври миналата година. Всичко това е съпроводено с лихвени понижения и влошаващо се състояние на бюджета и пълзящ нагоре дълг, макар и все още около 42% (по данни от 2022 г.), което е много под равнището на задлъжнялост на част от европейските държави. Какво означава трусът за икономиката и фиска?

"Регионът на земетресението не е сред икономически най-силните в Турция. По отношение на доход на глава от населението дори е от изоставащите. Има значително неравенство между отделните региони на страната. Обикновено в западните части на Турция има по-голямо производството и там са по-богати. Въпреки че в региона на трусовете живеят около 15 процента от турското население, икономическото производство е едва около 10 на сто."

Немалка част от засегнатата от трусовете територия е обработваема земеделска земя, което може да доведе до дефицит на определени видове селскостопанска продукция, а оттам до ново покачване на цените – поне в определени части на страната, смята Юнай Тамгач.

"Тази част от Турция не е богата. Но земеделието е важен отрасъл и има дял от около 14% от цялата селскостопанска продукция на страната. Макар това да не е чак толкова висок процент, важно е да се каже, че там се отглеждат някои специфични насаждения и определени градове са важни именно заради тази продукция. Като цяло обработваемата земя е около 14–15% от общата за страната или в процентно отношение, колкото е населението на региона.

Говорим за отглеждането на определени плодове – например праскови. Също така пшеница и известни количества царевица. Както и някои видове ядки. Със сигурност това, което се случи, ще има отражение върху производството на храни.Все още не знаем колко точно са щетите и на каква продукция може да се разчита. Дори и самата обработваема земя да не е чак толкова засегната от земетресенията, има проблеми с логистиката. Няма яснота и колко хора са се преместили в други региони, следователно не знаем на каква заетост може да се разчита. Всичко това нанася щети на земеделското производство в региона".

• Апокалипсисът в Турция предотвратим?

Селското стопанство не е единственият проблем – в близост до границата със Сирия, където мощните трусове също нанесоха огромни разрушения, живеят бежанци, коментира Тамгач. Има населени места, където стандартът на живот не е чак толкова лош, но и такива, в които хората живеят с доход около линията на бедност.

"Публикуван бе доклад на базата на сателитни снимки от разрушените градове и изчисленията сочат, че трусът е причинил щети на близо 7% от ефективно използваната територия. Има градове, където разрушенията обхващат две трети от сградите и инфраструктурата, щетите не са еднакви навсякъде. Някои населени места почти не са засегнати, но има и градове, които са сринати със земята и трябва да бъдат построени наново.

Не съм сигурна дали всичко би могло да бъде възстановено за една година, защото са необходими финансови ресурси, работна ръка, а и самите строителни дейности отнемат време. Когато говорим за възстановяването на напълно разрушени региони, това може да изисква мобилизирането на една трета от целия строителен потенциал на страната."

Това обаче прави политическият проблем за Ердоган още по-сериозен, а  въпросите "къде са отишли парите от "данък земетресение" и "защо контролът при строителството е толкова занижен" – все по-трудни.

"Трябва да се даде приоритет на най-необходимите строителни дейности, да се вземе решение къде незабавно трябва да започне работа, а след това за останалите да се потърси ресурс от алтернативни източници. Освен това много хора напуснаха региона. В същото време има призив хора от други части на Турция да се прехвърлят в района на земетресението, защото е необходима работна ръка. Това е друга последица – миграцията на работна сила в двете посоки към и от засегнатите райони.

Все още цялостният ефект не може да бъде оценен. Не знаем колко хора ще предпочетат да останат и колко ще отидат другаде. Няма пълна яснота какви възстановителни дейности са необходими. Това ще се разбере в следващите седмици и дори може би месеци. Мисля обаче, че е невъзможно възстановяването да се случи само за година."

Политическото обещание на Ердоган бе дадено без отговор на най-важния въпрос – как ще се финансират новите разходи. Трудната геополитическа ситуация на Анкара отдавна накара президента да се обърне към различни европейски държави за финансова помощ, включително и към Русия. Според публикация в "The Economist","Газпром" е позволил разсрочено плащане на задълженията, Турция работи сериозно с "Росатом" на изгодни за нея цени, а и търговските отношения с Китай стават все по-топли. Близките отношения с тези две държави обаче отблъскват допълнително западните инвеститори, които освен че не биха искали да се сблъскат с корупцията в Турция, осъждат остро бруталната руска война срещу Украйна.

"Още преди земетресението бюджетът не беше "в добра форма", включително и заради наближаващите президентски избори. Дефицитът започна да набъбва, но земетресенията оказаха допълнителна тежест върху правителствените разходи. Има финансова подкрепа от дарители. Въпреки това основната част от средствата трябва да бъдат осигурени от правителството, с което ситуацията се влошава. Правителството обаче трябва да намери начин да осигури необходимия ресурс.

Реално не знаем какви са намеренията на властите. Единият начин е да се финансира всичко с местен ресурс, без чужда помощ. Разбира се, винаги съществува възможността да се потърсят средства от Международния валутен фонд или други подобни кредитори, но фондът със сигурност не е предпочитан вариант. Много по-вероятно е да се предпочете нов държавен дълг. Това от своя страна ще влоши инфлационния проблем."

Освен това дългът вероятно ще е доста скъп заради недоверието на западните инвеститори към Турция. Според Юнай Тамгач местните строители ще трябва също да потърсят заемно финансиране, за да успеят с възстановителните дейности, макар и те да бъдат разсрочени далеч във времето. Това няма да улесни състоянието на турските фирми, с което турбуленциите в икономиката ще бъдат още по-сериозни. Голямата надежда е да не се стигне до нова трагедия след мощен трус, както и предизборните обещания на президента Реджеп Ердоган да не хвърлят страната в още по-тежка финансова криза.