Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Историята, която разединява

Снимка: архив

Цялото общество в момента, с много малки изключения, е жертва на една полуофициална пропаганда, в която се настоява, че трябва да се отбелязва единствено съхраняването на живота на евреите от предвоенните територии на България и да не се говори за депортирането на 11 343 души от окупираните тогава територии на Македония, Тракия и Пиротско. 

Тази позиция изрази пред БНР Вени Марковски, съосновател на "Интернет общество". Според него "това е едно безкрайно странно поведение, тъй като доброто дело не може да зачеркне лошото. Лошото е първо по време".

"Тази позиция е разбираема в България, тъй като политиците много обичат да се хвалят с добри дела, за които нямат заслуга", смята Марковски.

Нито Живков, нито Борис III могат да бъдат наречени спасители, изтъкна той.

"Истината е, че това спиране на депортацията се случва под натиск – основно от Българската православна църква, от Димитър Пешев и други депутати, от опозиционни лидери, от общественици. Това е едно действително общонародно дело, действително чудо."

Вени Марковски  Снимка: Ани ПетроваИсторическите факти са важни, но още по-важна е интерпретацията им, посочи Марковски. По думите му днес интерпретацията в някои среди е "едва ли не, че държавната политика е била насочена за спасяване на евреите, което не отговаря на действителността".

Не е било тайна, че те отиват на сигурна смърт, категоричен е Марковски.

"Един от аргументите на привържениците на цар Борис III е, че българската държава през 1943 г.не е знаела къде отиват депортираните евреи, че ще бъдат убити и тя се е грижела много добре за тяхното имущество. Държавата не е очаквала те да бъдат върнати."  

Депортацията е престъпление, без значение дали е извършена от старите предели на царството, от окупираните, присъединени или администрирани територии, както и без значение каква е съдбата на евреите след депортирането им, подчерта той.

Вместо да се срамуваме, притесняваме или страхуваме, че някаква част от тогавашната ни история не е в добра светлина, би трябвало да признаем това за факт, но да се отчете, че "след като това престъпление е извършено, останалите 48 000 души не са изпратени в Треблинка и са оцелели от ужасите на Холокоста", призова Вени Марковски.

В навечерието на 3-ти март Марковски коментира, че граф Игнатиев е сред имената в българската история, които се ползват "с незаслужена слава". По думите му "той е искал българското население да бъде послушно оръдие на руската политика".

"В България, в нашето общество трябва да положим много усилия, досега не са положени – за осмисляне на тези важни събития от нашата история, така че те да не бъдат у нас самите представяни просто и еднозначно. Истината винаги е една, но зад нея стоят феномени, които са динамични, сложни процеси."

Това каза в предаването "Хоризонт до обед" Димитър Драгнев, преподавател по история и латински език в няколко столични училища и в НБУ. Той е класически филолог, завършил е старобългаристика, специализирал е източни езици – арабски, персийски, библейски еврейски.

Националният празник е фиксиран в Кодекса на труда. Всяка от тези дати, които днес имаме като празници, е достойна, щом е изведена в този национален календар, смята Драгнев. В неговите представи 3-и март е "безспорна българска дата".

"Реферира към края на войната между Руската империя и Османската империя, но за мен акцентът винаги е бил България. За мен тази дата е много важна в моя личен календар."

Снимка: БГНЕС

Запитан за спора за Паметника на Съветската армия Димитър Драгнев посочи, че мотивът за освобождението не е на мястото си там.

"Там не е на място. За България Съветската армия трайно се установява по нашите земи и оказва желано за някои и нежелано за други негативно влияние върху нашата история."

Да остане, да се премахне или да се премести паметникът?

"По-скоро би трябвало да се премести. Колкото повече отлагаме решението на този въпрос, толкова по-труден става той."

Как да се гордеем с доброто дело – спасяването на 48 000 български евреи, при положение, че същевременно други 11 000 са качени на влаковете за депортация?

Преподавателят апелира да погледнем на случилото се в контекста на събитията в цяла Европа, "за да видим къде е доброто, кой го е извършил и съответно къде евентуално са престъпленията, кои са престъпленията, имало ли е Холокост по нашите земи и къде".

Двете мнения чуйте в звуковите файлове.

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пътуване назад във времето с първа спирка - Военната академия "Георги Раковски"

Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..

публикувано на 26.11.25 в 15:09
Полина Карастоянова

Поли Карастоянова: 2026-а година ще бъде по-добра за българския туризъм

2025-а година е определена като най-успешната  след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..

публикувано на 25.11.25 в 13:42
Мартин Димитров

Мартин Димитров: Сегашното управление става опасно за финансовата система

"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..

публикувано на 25.11.25 в 09:16
Хранителна банка в САЩ

Кърт Шулц за бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас

За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..

публикувано на 24.11.25 в 15:46

ИИ и туристическите платформи - кое е новото и кое е "забравеното старо"?

Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка.  Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..

публикувано на 24.11.25 в 14:44

Дигитален туризъм и нови професии на изкуствения интелект в сферата

Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..

публикувано на 23.11.25 в 11:53
с. Баните, община Баните

Старата минерална баня в Баните ще стане музей на балнеологията

Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..

публикувано на 23.11.25 в 07:45