Джефри Арчър - разказвачът на истории с тираж от 300 милиона, гостува в "Понеделник вечер"

Редакторът Иван Русланов, който е също водещ и автор на предаването „Понеделник вечер“, направи интервю с един от най-обичаните съвременни писатели.

Джефри Арчър не обича да го наричат писател. Той е разказвач на истории. Книгите му са продадени в над 300-милионен тираж. Роден през 1940-та Джефри става част от британския Парламент на 29-годишна възраст. Неуспешна инвестиция обаче го кара да се оттегли от политическата сцена и да погледне на писането по малко по-сериозен начин. 

„Нито пени повече, нито пени по-малко“ е първата му книга, но с историята му за „Каин и Авел“ –двама мъже, впуснали се в битка за богатство - кариерата на Джефри, като автор достига истинския си връх. Романът става една от 50-те най-продавани съвременни книги. 

През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата, Джефри Арчър е удостоен с пожизнената титла “Пер”. Това обаче не е единствената му връзка с кралското семейство. Новият му роман „Следващата мишена“ разказва за всичко, което се случва в Службата за охрана на кралското семейство, като в книгата виждаме образи на значими фигури като Маргарет Тачър и принцеса Даяна – и двете лични приятелки на автора. 

А ето и мабко повече за неговите впечатления от принцесата на Уелс, както и за книгата „Следващата мишена“, която е в топ 10  на почти всяка българска класация за литература в момента:   

"В поредицата за детектив Уилям Уоруик – той е с различен ранг и се бори с различно престъпление във всяка книга, посветих истории на измамите, борбата с наркотиците, разкриването на убийства, полицейска корупция. Тази книга е свързана с охраната. Всяка книга е посветена на подобна тематика. Ако живея достатъчно дълго, главният ми герой ще стане и комисар. В тази Уилям е главен инспектор. Познавам двама старши офицери, те са пенсионирани и ме съветват. Заедно се срещнахме с някои от хората, които са специалисти по „охрана на кралското семейство“. Срещнах се и с ръководителя на службата за охрана на кралското семейство. Той ми разказа много истории, от които оформих сюжета на книгата.

Тръгвам натам, накъдето ме насочи историята. Аз съм колекционер на изкуство дълги години. Любовта ми към изкуството помогна да напиша цяла книга, свързана с фалшифицирането му или кражбата. Зад мен ще видиш картина на Дейвид Хокни, творба на Греъм Съдърланд е от другата страна. Можеш да видиш на стената ми и картина на Ралф Ду Кас. Дълги години събирах тези картини. Написаното в „Следващата мишена“ бе възможност да споделя наученото от ролята ми на колекционер с читателя. Винаги казвам на младите писатели – пишете за това, което знаете. Може дори да ви се струва скучно. Поне на теория. Ако го разкажете достатъчно добре и пренесете читателя в своя свят – той ще го оцени. Ако погледнем към най-великите писатели на света – ще видите, че те посягат към теми, които често може би оценяваме като досадни. Но пък те успяват да ги превърнат в магия.

Разполагах с наученото от приятелството си с принцеса Даяна. Свързах се с иконома й, с началника на личната й охрана, както и с началника на охраната на кралското семейство. Тези трима души много помогнаха за новата ми история. Правя проучване преди и след като историята се появи. За книгата, по която в момента работя – правя страшно голямо проучване за Лондонската кула и диамантите в кралската корона. Което означава, че чета много книги и говоря с хора. Понякога попадам на много интересни неща преди да седна и да напиша първото изречение от книгата. Но никога не спирам да търся. До края на книгата има поне 1000 неща, които трябва да бъдат проверени. И още 1000, които очакват да бъдат открити и да те отведат в съвсем различна посока. Ако кажа – кралят умря през 1443-та година, не тичам към библиотеката, за да проверя дали това е вярна информация. Продължавам да пиша историята, докато не я завърша. Отговорът е, че правя основно проучване преди да започна да пиша, но и след като завърша книгата. Понякога историята тръгва по път, по който не си очаквал. Възможно е сюжетът да ме отведе и до България. Аз все още не знам дали имате дворци, къде се намира президентът ви. Не знам кои са най-близките градове до столицата ви. Не зная с кои страни граничите. Не зная много за историята. Но ако България попадне на страниците на книгите ми – веднага ще проуча в подробности тази информация.

Имах удоволствието да работя с принцеса Даяна, отговарях за някои от нейните благотворителни каузи. Защото моето хоби е свързано с организация на благотворителни аукциони. Правя това вече 40 години и много ми харесва. По този начин се срещнахме с нея. Някои от случките в новата книга са посветени на тази наша дейност.

Няма човек, който да не се е влюбил в нея. Тя беше красива, много приятна компания. И много честна. В началото спазвах дистанция. С времето обаче станахме по-близки. Имах честта да бъда заедно с нея, в деня, в който обяви раздялата си с принца на Уелс. Тя ме помоли да бъда там. За мен това бе незабравим ден. Тя бе това, което публиката виждаше. Не мога да кажа, че е останало нещо скрито. Диана бе много открит човек. Беше много мила с децата, постоянно учтива с всички. Нямаше нищо егоистично в нея. Мразя егоистите. Тя се държеше с мен като с равен от деня, в който се запознахме. Спомням си момент, в който тя излезе от дома си в Кенсингтън. Изтича при шофьора ми и му каза „Дейвид“ – тя знаеше името му – мисля, че е време да си взема нова кола. Трябва ми твоят съвет. Толкова земна беше. Той ще помни случката до края на живота си.