Богдан Кенаров: Войнската чест се печели с времето. Бойното знаме е светиня

„Връзката ми с армията не е станала от един миг. Всичко започна още от детските ми години. В седми клас категорично реших, че ще кандидатствам. Прости си направих избора по детска наивност. В последствие, когато започнахме изучаването на военните дисциплини по тази специализация, усетих, че съм направил правилния избор. Не съм съжалявал. Точно за тази професия и специализация не се изисква само физическата подготовка, а и работа с интелект. Преди ва вляза в университета не бях кой знае колко добър ученик. Дори към момента завършвам с по-добър успех, отколкото в гимназията, а обучението тук е по-трудно. НВУ ме промени по много начини, но най-вече промени характера ми и го затвърди“. 

Богдан Кенаров е великотърновец, завършва Националния военен университет „Васил Левски“ тази година във факултет „Сигурност и отбрана“ по военна специализация „Разузнаване“ и гражданска специалност „Национална и регионална сигурност“. Средният успех от дипломата му е 5,60, а успехът от държавния изпит по гражданската му специалност е 6,00. По предложение на Националния военен университет и след единодушно гласуване от Общинския съвет той е тазгодишният носител на Академичната награда на Община Велико Търново „3 март“, която се дава на най-изявения за годината курсант. Наградата е позлатена настолна реплика на Арката на генералите в старопрестолния град, поставена върху камък от подножието на крепостта Царевец, както и значка с коронован лъв.

„Наградата я приемам като признание за труда, времето и усилията, които съм отделил през четирите години и половина, почти пет. Искал съм да стана най-добрата версия на себе си. От друга страна го приемам и като следствие, защото, за да стигна до тук, където съм, се постарал наистина не само в учението, но и работата си с хора, с подчинени“. 

След пет години в Националния военен университет бъдещият разузнавач Богдан Кенаров споделя, че военната клетва, която е дал, днес има по-специално значение за него, особено думите, с които завършва преди заветното „Заклех се“ - „Храбро да защитавам целостта и независимостта на моята Родина и ако се наложи, да дам живота си за нея, за воинската чест и за славата на бойното знаме“. 

„Военнослужещият, давайки тази клетва, той изначално вече е готов и е обрекъл живота си в името на страната, на народа си. Бойното знаме аз го приемам като светиня, защото под него са минали толкова знаменити българи, военнослужещи, които са оставили имената си в историята. Войнската чест – тя се придобива, тя се печели, не се взема от някъде. Тя се натрупва с времето и човек просто го чувства“.  

Стотици пъти курсант Богдан Кенаров е минавал покрай паметника на Васил Левски на главния плац във Военния университет, който носи името на Апостола на свободата, и търси отговора на един въпрос: 

„Ако имаше такава фантасмагорична възможност той да бъде жив и да види това, което е в момента – военно-образователната система, обществото, страната, да бъде честен и да каже за това ли се е борил, докато е бил жив, бих искал да чуя искреното му мнение – със сигурност няма да е очарован, защото той се е борил за чиста и свята република. Чиста и свята република не е просто понятие, изречено от Васил Левски. Вярвам, че може да се постигне, но не може да го направи един човек. При сегашната ситуация можем, но трябва да сме единни, трябва да пренебрегнем, да игнорираме различията си в професионален план, в личен план, в народопсихологически дори. Всеки да даде своя граждански и войнски дълг, страната ни със сигурност може да се приближи до това понятие чиста и свята република“.  

Бъдещият разузнавач Богдан Кенаров иска от политиците и ръководството на армията ни да продължат с модернизацията на въоръжените ни сили с адекватно материално осигуряване – въоръжение и екипировка. За предстоящите избори бъдещият офицер и носител на Академичната награда „3 март“ на община Велико Търново коментира: 

„Аз се придържам към устава и изискванията към всеки военнослужещ и не съм политически ангажиран. Естествено имам свое мнение за ситуацията. Гласувам, тъй като смятам, че, ако не гласувам, гласът ми може да бъде пренасочен в интерес на друг. Гласувам, защото не искам гласът ми да отиде някъде, където нямам доверие“. 

Снимки: Здравка Маслянкова