Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Румен Аврамов: Държавата не успява да намери точния език и баланс в разказа за българските евреи

Румен Аврамов
Снимка: БГНЕС

Между спасението и депортациите - съдбата на евреите по нашите земи във Втората световна война буди различни интерпретации. В навечерието на 80-ата годишнина от събитията, назовавани Спасение на българските евреи, група български учени призовават "възпоменанието на събитията да излезе от руслото на шаблонните и митологизиращи мотиви, от постоянното наддаване в приписването на заслуги и от неспиращото бягство от отговорност, като отразява и незаличимата мрачна страна на случилото се". 

Автори на призива са Румен Аврамов – икономист и историк, Александър Везенков – историк, доц. Стефан Дечев – историк, проф. Лиляна Деянова – социолог, проф. Стилиян Йотов – философ. Техният призив е подкрепен от още много други учени, журналисти, правозащитници, общественици. Над 270 души са подписали призива, към момента има и петиция по въпроса.

"Наслагват се клишета, митологизиращи мотиви в отбелязването на тази годишнина. Държавата не успява да намери точния език и баланс на отношение към тези събития, с който за разкаже и да почете това, което трябва да се почете, и да осъди това, което трябва да се осъди."

Това мнение изрази в предаването "Хоризонт до обед" Румен Аврамов.

България е третирала тези земи като анексирани територии, категоричен е той относно изпращането на евреите от т.нар. нови земи, които са били непосредствено заплашени. България е разполагала с достатъчно автономия в тези земи, с достатъчно самостоятелност да взема решения, посочи той. Едно от решенията е да не позволи на евреите от тези земи да станат български граждани, което ги обрича на депортация към лагерите на смъртта.

Антисемитското законодателство е прието "в угода на евентуално бъдещо сътрудничество и присъединяване към Тристранния пакт", уточни Аврамов. След като България става съюзник на Германия, следват и други законодателни актове, които още повече затягат режима, допълни той.

Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот е темата на двутомник под съставителството и общата редакция на проф. Надя Данова и Румен Аврамов  Снимка: БГНЕС

Тезите, които отричат българското съучастие в Холокоста, омаловажават ролята на българската държава. Оставаме с впечатлението, че има "грандиозен спасителен план" на българската държава "от онези мрачни години", коментира Румен Аврамов в предаването "Хоризонт до обед".

"Приписва се спасителна умисъл на мерки, които очевидно нямат такава."

Според него се получава "абсурдна, буквално гротескна картина, в която българската държава е представена за спасител" и "това е новата линия на  възпоменанието, която беше прокарана и силно натяквана от настоящия инициативен комитет, който отбелязва тази годишнина".

Относно ролята на цар Борис III по време на събитията през 40-те Аврамов изтъкна:

"Царят не действа с подписи. Той подписва законите, но в този случай, както и при много други политически решения той действа задкулисно и над институционалните механизми. Ако кажем, че има заслуга за спасяването, можем със същата тежест да кажем, че има заслуга и за изпращането на евреите от новите земи на изток. Това е решение, което той е одобрил от самото начало, от което в нито един момент не се е отметнал и което е изпълнено от българската държавна машина по един абсолютно последователен и хладен начин."

Аврамов открива "нишка на гузност и бягство от отговорност" в позицията на българската държава за Холокоста и българските евреи.

Само чрез критично отношение обществото може да покаже своята зрелост и цивилизованост, обобщи той. 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Стратегическият преглед на отбраната ще включи изследване на възможността за военно обучение за цивилни

Стратегическият преглед на отбраната ще препоръча изследване на възможността цивилните да получават военно обучение. Това каза служебният министър на отбраната Атанас Запрянов. Военно обучение за цивилни - от "Нужно е" до "Хващам самолета и изчезвам" Запрянов обвърза решението с това, че през парламента минаха предложенията, които от..

публикувано на 12.05.24 в 11:33
Адвокат Мария Петрова и д-р Илко Семерджиев

Казусът с "Мама и аз" и рецептата за спасяване на здравната система

Въпросът с частната болница "Мама и аз" е дали отговаря на законовите изисквания, дали данните, които са представени, са реални и дали не се обслужва повече финансовият интерес на инвеститора, отколкото общественият интерес и необходимостта от създаване на поредното болнично заведение. Това каза пред БНР адвокат Мария Петрова , лекар и юрист,..

публикувано на 12.05.24 в 11:01

Иван Демерджиев: МВР може, но ръководството не показва воля да се бори с изборните престъпления

МВР може да противодейства на купуването на гласове, но сегашното ръководство - политическо и професионално, не показва воля да се бори с тези явления. Това заяви в интервю през БНР Иван Демерджиев, юрист, бивши министър на МВР в кабинета "Гълъб Донев" и бивш правосъден министър в кабинета на Стефан Янев. "Видяхме при местните..

публикувано на 12.05.24 в 10:27

"Мейл он сънди": Разузнаването подозира Москва в саботаж на Острова

Ръководителите на британското разузнаване са предупредили министрите, че се опасяват, че Великобритания и други ключови украински съюзници са мишена на руски саботьори след поредица от подозрителни инциденти през последните месеци, съобщи "Мейл он сънди". Разузнаването говори за вълна от пожари в оръжейни фабрики и свързани с военните..

публикувано на 12.05.24 в 09:43

В Литва гласуват за президент

Литовците гласуват на президентски избори след кампания, доминирана от въпросите на отбраната, тъй като Вилнюс се стреми да укрепи сигурността си спрямо съседна Русия, предаде АФП. Балтийската република с население от 2,8 млн. души, която граничи със силно милитаризирания руски ексклав Калининград, се опасява, че може да бъде следващата жертва..

публикувано на 12.05.24 в 08:59

Международен ден на сестринството: Недостиг на близо 17 000 медсестри у нас

Държавата да определи минимален брой медицински сестри във всяка лечебна структура, така че да се гарантира качествена грижа за пациентите. Същото изискване да се прилага за акушерки, рехабилитатори, лаборанти и други специалисти. Затова настояват от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи във връзка с днешния Международен ден..

публикувано на 12.05.24 в 08:21