Снимките на спасителя Мирослав Маринов ще бъдат дарени на Противопожарната служба в Горна Оряховица. Фотосите на оператора на „Нова телевизия“ Пламен Иванов ще бъдат изложени в музея на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.
Мирослав Маринов е спасител в специализирания отряд в Горна Оряховица от 31 години, Пламен Иванов е телевизионен оператор от 18 години. Двамата отиват в Турция след земетресението – единият да спасява, другият да свърши журналистическата си работа.
„В спасителната операция бях още в началото, когато международните сили поискаха помощ от отряда, в който аз съм член – това е международният отряд за действия при такива ситуации. Заминахме на втория час и 11 дена продължи моята мисия там. Работихме в градовете Бесни и Адъяман“, разказа Мирослав Маринов.
„Заминахме на втората седмица от труса и изкарахме 10 дни в област Хатай, главно градовете Антакия, Искендерун, Османие. Природно бедствие от такъв мащаб, с толкова много разрушения, толкова много жертви за първи път отразяваме. И сега като гледам някои от снимките, настръхвам“, споделя Пламен Иванов.
Мъка е общата дума, казват журналистът и спасителят, които, въпреки че са научени да крият емоцията си, не могат да останат безучастни на разтърсващата трагедия, чиито свидетели стават в Турция след земетресението.
„Останал ми е пред очите един кадър със съборена жилищна сграда, камара строителни отпадъци, от които стърчат арматурни железа. На тези железа хората бяха вързали розови и сини балони. Минахме с колата, аз снимах с телефона набързо. След няколко часа от местни хора разбрахме, че под всеки балон е имало загинало дете. Единственото, което ми мина през ума, че никога не искам да виждам подобно нещо тук, в нашата страна“, споделя Пламен Иванов.
„Какво е останало в съзнанието ми – мъката на хората. Мъката и основно, че сме безпомощни, всички ние сме безпомощни пред природата. Търсим живот под развалините и ако има съмнения за такъв, се включваме ние и се опитваме да стигнем до мястото, откъдето сме чули този звук. А какво сме успели да направим – мисля, че направихме това, за което сме обучени и за което бяхме отишли там“, казва спасителят.
Мирослав Маринов е вадил хора и при труса в Измит в Турция през 1999 г., търсил е децата в Лим, моряците от кораба „Хера”, участвал е при спасителните операции след взрива в Хитрино и потопа в Цар Калоян. Научен е да изключва след работа, но спомените от последната спасителна операция в Турция тормозят съзнанието му:
„Видял съм човек, който с джобното си ножче искаше да направи дупка в панела, за да достигне, евентуално, до негов близък. Това няма как да се забрави. Мъката в очите на хората също няма как да забравя. Това е ужасът. Там е страшно“.
Споделя, че се е случвало по време на работа от очите му да капне сълза. „И тогава нищо, обърсвам я и продължаваме напред“.
Маринов споделя, че най-трогателната снимка, която показва в изложбата, е тази, на която в пикап, покрит с чергило, се возят седем турски деца, които се усмихват и махат за поздрав на българските спасители, които пътуват след тях.
Операторът Пламен Иванов разказва за най-емоционалните си снимки от командировката в Турция:
„Едната е с пикапа, с който хората изнасят покъщнина, а най-отгоре е сложена плюшена играчка мече. Другата е със семейство, което стои на тротоара пред къщата си и гледа как я събарят, защото не става за живеене. Други хора, които край една печка на тротоара са сложили три стола и там нощуват. Семейството, което се изнася с куфарите и след тях върви малко дете и гледа тъжно. Такова нещо не се вижда всеки ден и затова решихме да направим тази изложба“.
Всъщност идеята за изложбата със снимките от земетресението в Турция е на горнооряховски фотограф Стефан Русанов, собственик на фотостудио, а съпругата му Петя Русанова, която е копирала снимките, сподели, че за първи път от години е плакала, докато работи:
„Закупих една много добра машина за снимки, като идеята беше да правим снимки на усмихнати деца. Докато един ден гледам Мартин и Пламен предават пряко от Турция, само че те говореха за едни други деца, едни деца, които вече не са на този свят, родители, които плачеха. В рамките на 5 минути в мен се обърна нещо и си казах – трябва да направя нещо“, разказа Стефан Русанов.
„Първа аз видях снимките, защото аз съм ги копирала. 30 години го правя и никога не гледам какво копирам, но тук дори си поплаках. Снимките бяха потресаващи. Имам си две любими – рамка на бебе върху бебешко дюшече сред развалините и кола с огромен мечок – хора, които се изнасят от града след явно разбития си дом. Хората трябва да го видят и да го имат предвид, ако, не дай боже, се случи тук“, казва Петя Русанова.
На откриването на фотоизложбата присъства главен комисар Александър Джартов, директор на Главната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.
„Децата бяха най-впечатляващи, техните очи. И е дълбоко разстройващо. Същевременно обаче показва, че има бъдеще. Част от снимките, които ще ни бъдат дарени от изложбата, ще бъдат разположени в музея на ГДПБЗН, а останалата част ще бъдат в регионалната дирекция във Велико Търново“.
Тази фотографска изложба показва човешката ни незначителност и последиците от грешките ни, коментира областния управител на Велико Търново Георги Гугучков.
„Колко сме дребни срещу природната стихия и до какви последствия водят нашите човешки грешки. Трагедия. Поздравявам фотографите, постарали са се, показали са нещо, което наистина трябва да се види от много хора и да си правим изводите“.
Масло, тахан, брашно, крем за лице, дори оцет, както и… маджун от диня – това е продукцията на биопроизводителя Рашко Денев. В малката семейна работилничка работят той и съпругата му. Отглеждат 60 декара собствени орехови насаждения и 90 дка под наем . "Всички са био, нямаме право в стопанството да имаме и био, и не био." "Някога си..
Рекордно дълго - половин година, продължи археологическото лято в района на античния град Хераклея Синтика . Освен планираните проучвания, имаше и извънредни, които получиха допълнително финансиране и много ценни резултати. Те се проведоха по трасето на разширявания вертикален газопровод в района на античния град. В края на миналата седмица..
24.9.2025г. – За първи път образователната кампания „Пресичам безопасно с TEDI” стартира от Велико Търново. Шестото издание на инициативата бе поставено в основно училище "Патриарх Евтимий", където първокласници придобиха ценни знания за пътната безопасност от представители на Главна дирекция „Национална полиция“. Техен верен спътник в уроците бе..
От 50 до 300 лева е глобата, ако храниш бездомно животно във Варна. С това са се преборили доброволците от координационен център за противодействие на насилието над животни "Зоопатрул" с председател журналистът на свободна практика Стефан Курдов . Предстои тя да бъде отменена от Общинския съвет. Той и неговите съмишленици успяха да осигурят 120..
Музикалният педагог Весела Дякова ван Авермат е посветила целия си живот на музиката и работата с деца . Петнадесет години г-жа Дякова е преподавала клавирен съпровод в Музикалното училище в Пловдив. След 1989 г. продължава учителската си дейност в Белгия. Запалила е десетки деца по музиката, а нейни възпитаници сега се изявяват по международните..
Ярка и неудобна живопис. Така можем накратко да опреелим творбите на тандема художници Валентина Чернева - Cherry и Милен Маринов. Двамата имат прясно открита изложба, носеща името “Под едно небе 2” в пловдивската галерия “Възраждане” . Часове след събитието те дойдоха в студиото на Автономията , за да се изкажат за каквото ги..
Спомняме си за Чавдар Киселинчев. Той е един от най-авторитетните външнополитически коментатори в Българското национално радио. Красив ум, човек с голяма обща култура, впечатляващи познания за процесите в света, които е обяснявал на младите си колеги в БНР, които са го слушали с удоволствие. Липсата на коментатори от такъв ранг създава..
За схема с изсечени над 30 декара гора в Странджа, разположена близо до т.нар. подпорна стена-хотел на плаж Алепу, за да се строи на този терен , съобщи..
"Мафията изнудва София! Не трябва да се даваме". Това заяви пред БНР Елисавета Белобрадова, депутат от ПП-ДБ, за кризата с боклука в "Люлин" и..
Съществуващите реки и дерета в София масово се застрояват, а същевременно в последните 15 години не се е изграждала канализация . Огромни територии..