Изследователска лаборатория по невротехнологии ще бъде създадена в Института по информационни технологии в БАН

Доц. Димитър Проданов, който работи във водещия изследователски център в областта на наноелектрониката в град Льовен, Белгия каза за "Закуска на тревата", че разбирането как имплантираните електроди взаимодействат с мозъчната тъкан ще спомогне за разработката на нови поколения устройства.

Проектът ще работи по четири свързани направления - високоеластични взаимодействия на импланта с тъканта, оптимизация на геометрията на сензорите, дифузионни процеси на интерфейса, ефекти на взаимодействието върху мозъчната активност. В лабораторията ще се моделират и изследват свойствата, геометрията и механичните ефекти при взаимодействие на мозъка с имплантирани електроди. Очакваните резултати ще доведат до разработването на нови технологии за лечение на неврологични заболявания, като болестта на Паркинсон, създаването на различни невроналти протези за незрящи, слухово увредени пациенти.

Към изследвания в областта на невротехнологиите интерес отдавна проявява дори и Илон Мъск. Но с чисто комерсиална цел. От 4 - 5 години, от време на време, той припомня, че компания за медицински изделия Neuralink има планове за започне изпитания с хора на мозъчен имплант, който да лекува парализа и слепота. И това ще става „като се отбият хората в кварталните заведения за бързо хирургическо поставяне“. За да може „чипове да помогнат хората да се противопоставят на заплахата от разумни машини, задвижвани от изкуствен интелект“. Доц. Димитър Проданов, който работи във водещия изследователски център в областта на наноелектрониката в град Льовен, Белгия не коментира точно тези изказвания на Мъск. Но посочва, че въпросът за етиката остава отворен.

Само преди дни, в интервю за Американското обществено радио Нита Фарахани посочи няколко примера как невротехнологии биха ограничили свободата им. Тя даде пример как полицейските власти могат да поискат данните от невротехнологични компании, за да подпомогне криминалните разследвания. Преди шест години полицията обвинява съпруга на убита жена, след като е проверила данните дори и от тракера, който е носила.

"Представете си в близко бъдеще, в което проследявате не само сърдечната честота или нивата на кислород, или стъпките, които предприемате, но и мозъчната си активност, където носите носещи мозъчни сензори, които са интегрирани във вашите слушалки, наушници и часовници, за да проследявате мозъчната си дейност по същия начин, по който проследявате цялата останала дейност.

И това ви позволява да надникнете в здравето и благосъстоянието на собствения си мозък, вниманието и фокуса ви и дори потенциално когнитивния ви спад с времето. Наблюдението може да обхване и работното място, давайки на работодателите възможност да проследят производителността или дали умовете на работниците блуждаят по време на работа.

Има случаи в САЩ, а и в други държави, в които правителствата използват т.нар. „мозъчни отпечатъци“. Така чрез фотографии се търсят специфични реакции на мозъка на човека, който единствено е наясно с подробности от местопрестъплението.

Без подходящата защита на правата на човека, неограниченото използване на тази технология може да доведе до свят, който нарушава правото ни на „когнитивна свобода“.  Не мисля, че е твърде късно да я защитаваме. Мисля, че този последен бастион на свободата, преди мозъчните устройства за носене да станат наистина широко разпространени, е моментът, когато да определим тази категория на „когнитивна свобода“ като различн", казва Нита Фарахани.

По време на лекцията в БАН стана ясно, че  Министерството на иновациите и растежа вече има споразумение с изследователски център в областта на наноелектрониката в град Льовен, Белгия.

Още по темата в звуковия файл.