На 9 март преди 90 години е родена забележителната българска музикантка Ирина Щиглич - пианистка, хорова диригентка, вокален педагог и изключителен познавач на ренесансовата и бароковата музика. Тя беше акомпанятор от висока класа - съпровождаше не само на пиано, но и на орган или чембало. Беше много ерудирана личност - истинско удоволствие беше да се беседва с нея. Беше очарователен събеседник - убедителна, респектираща със своите знания и в същото време много естествена, достъпна и лъчезарна.
Трудно е началото на жизнения ѝ път: Родена е през 1933 г. и от малка учи пиано. Приемат я в Музикалното училище, предвещават ѝ блестяща кариера като пианистка, но я изключват от училището и ѝ забраняват в следващите 12 години да учи и да се изявява. (Ако си спомняте, в онези тежки времена - 40-те - 50-те години на отминалия век, човек можеше да бъде преследван и унищожаван под предлог, че родителите му са „врагове на народа“, че произходът му е „буржуазен“.) Това е причината Ирина Щиглич да бъде унижавана, но тя има борчески дух - продължава да свири, да акомпанира на различни музиканти и хорови състави, да участва в камерни състави.
Сериозно внимание ѝ обръща именитата ни клавирна педагожка проф. Люба Енчева. Докато работи като пианистка на хора на БНБ, Щиглич се запознава с младия многообещаващ диригент Васил Арнаудов. Като разбиране за музиката те много си допадат, започват съвместна работа в Хора на Софийските учителки, а през 1966 г. създават Софийския камерен хор “Любомир Пипков“, по-късно приел името на своя диригент Васил Арнаудов. Нова е състав еталон на женското хорово пеене не само у нас, но и по света - за това говорят многото му награди от престижни хорови конкурси, гостувания, концерти, многобройни записи.
Техните концерти бяха истински празници - такова съвършенство на интерпретацията рядко можеше да се чуе. Гениален диригент и хор, реагиращ емоционално на всеки жест на своя ръководител - музиката се раждаше пред очите на публиката. А зад това съвършенство се криеше упорит, детайлен труд, който се ръководеше от асистентката на диригента - Ирина Щиглич, станала по-късно художествен ръководител на състава, а след смъртта на Арнаудов и главен диригент.
Докато работи с Васил Арнаудов, тя го съпровожда и в чужбина, по-специано в Португалия за курсовете му по хорово дирижиране, където му асистира като пианист акомпанятор и преводач, а в същото време и учи трудната диригентска професия. Завършва Държавната музикална академия като студентка на Арнаудов. През 1987 г. създава хор „Пасторал“ при читалище „Славянска беседа“, с който има редица концертни изяви.
Ирина Щиглич почина на 10 септември 2007 г. В Златния фонд на БНР се съхранява обширно интервю с нея от 2003 г. - чуйте откъс в звуковия файл.
74 песни бяха допуснати за участие в категория "Нова българска поп и рок музика" на конкурса на Българското национално радио (БНР) за нова българска поп и рок музика "Пролет`24". Селекционна комисия от музикални редактори в БНР определи 12-те финалисти, които ще изпълнят песните си на живо пред жури (съставено от композитори, певци, автори..
През април отбелязваме 105-годишнината на един много обичан баритон през 50-те и 60-те години на отминалия век - Петър Петров. Предполагам, че всички, които са гледали спектакли на Софийската опера с негово участие, веднага ще си го спомнят - той беше много емоционален певец, веднага привличаше вниманието на публиката със сърцатата си..
На 23 април в Добрич започва Седмицата на камерната музика "Константин Илиев". С изданието тази година се отбелязва 100-годишнината от рождението на диригента Константин Илиев, един от основателите на фестивала, както и на местния камерен оркестър. Концертите са четири и се провеждат всяка вечер до 26 април включително в концертната зала..
Песен за заслепеното човечество, което иска да се предреши, но не може. Така, както не успява да се предреши в измислената история за несъществуващата Астория. Зойфер не е особено познат в България. Единствената книга с негови пиеси, публикувана на български, Валерия намира случайно в библиотеката на НАТФИЗ. " Стоеше на едно..
На 13 април публиката в Стъклената зала на Музикферайн имаше удоволствието да присъства на забележителна, емоционална галавечер с изкуството на гениалния композитор Фредерик Шопен. Концертът беше организиран от изявената българска пианистка Донка Ангъчева като поредна блестяща инициатива в рамките на създадения от нея в Австрия проект „Изкуството..
"Героят Наско Х. се появи отново след толкова години на забвение. Най-накрая пак излезе и се надявам да продължи да живее неговия приказен живот . Появи се в три романа, но след това Александър Секулов започна да се занимава с драматургия, написа други романи и малко ми липсваше. Той самият предложи да напише една от историите за Наско Х. Така..
Първа изложба на автентични български килими в Париж след повече от век се открива утре вечер - 18 април. Изработени преди стотици години екземпляри ще бъдат показани в галерията на Българския културен институт във френската столица. Става дума за 40 оригинални български килими от 19 -ти и 20 -ти век, които до този момент не са показвани и..
Българският Червен кръст започна раздаването на хранителни пакети за нуждаещи се от цялата страна по програмата за храни и основно материално..
" След направените конституционни промени българската правна система прилича на човек, на когото са предписали силни лекарства, които нямат нищо общо с..
"Картината след изборите е много неясна. Тя няма да съвпадне с тази, която имаме сега ". Това мнение изрази пред БНР политологът проф. Александър..