Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

По препоръки на Европа ще трябва наново да градим разградената мрежа на онкодиспансерите у нас

Проф. Здравка Валерианова: Стигнахме до колапс на злокачествените заболявания

Университетските болници лекуват все повече и повече тежки и запуснати случаи със злокачествени заболявания, които не желаят да лекуват частните лечебни заведения, защото не носят пари, посочи тя

проф. Здравка Валерианова
Снимка: БГНЕС

Профилактиката, каквато е в момента, не отговаря по никакъв начин на изискванията за качествен онкологичен скрининг.

Това заяви в интервю за БНР проф. Здравка Валерианова, която има над 30-годишен опит в сферата на регистрация на злокачествените заболявания, епидемиологията на рака и раковия контрол. Тя е ръководител на раковия регистър.

Заплащането от НЗОК на определен пакет профилактични дейности, извършвани от общопрактикуващите лекари, не е начин за решаване на проблема с профилактиката на злокачествените заболявания в България, подчерта проф. Валерианова.

Една от основните цели на Европейския антираков план е създаването на разширени ракови центрове – нещо, което имахме в България, бившите онкологични диспансери, коментира проф. Здравка Валерианова в предаването "Хоризонт до обед".

"Тези диспансери работеха, те бяха част от националната мрежа на рака в България. Тази мрежа се разгради. В момента стигнахме до колапс на злокачествените заболявания. Не само наново трябва да създадем тази мрежа по препоръките на Европа, наново трябва да създадем и Национален онкологичен център."

"Да не дава господ в момента в България някой да е болен от рак. Той ще има да се лута къде да отиде, при кого да отиде, при този, при онзи специалист", изтъкна още проф. Валерианова. 

По думите ѝ бившите и настоящи университетски болници "лекуват все повече и повече тежки и запуснати случаи със злокачествени заболявания, които не желаят да лекуват частните лечебни заведения, защото не носят пари".

"Те са един огромен разход, който не е регламентиран и болните, особено терминално болните със злокачествени заболявания, имат сериозни проблеми с това по какъв начин да се осигури контрол на тяхната болка, кой да извършва палиативните грижи."

Националният раков регистър трябва да се осъвремени, смята проф. Валерианова. Регистърът сега се поддържа от столичната Специализирана болница по онкология. От здравното министерство предлагат прехвърлянето му към Националния център за обществено здраве и анализи. Според нея до момента тези данни не се използват ефективно за планиране на онкологичната грижа, а предлаганата промяна не решава този проблем.

Фокусът трябва да бъде в това за какво може да служи тази информация, каза Здравка Валерианова.

"Понастоящем, поради това, че вниманието е фокусирано върху това как да печелим, особено при частните лечебни заведения, как повече пари да вземаме от Здравната каса, как повече да караме пациентите да плащат за нашето злокачествено заболяване, се създават клиники, отделни филиали, където се извършва единствено и само медицинска онкология. Но лечението на проблема рак не е само медицинска онкология, не е само лъчелечение. То е комплекс от грижи. Вътре има хирургическо лечение, профилактика, експериментален отдел, където се извършват научни изследвания. Там трябва и да се диспансеризират и проследяват съответните пациенти."

Повече по темата чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Еднофамилните къщи ще бъдат санирани с финансиране от специален фонд

Еднофамилните къщи ще бъдат санирани с финансиране по линия на специално създаден фонд за декарбонизация, обяви в Тутракан премиерът Росен Желязков. Първоначално фондът ще разполага със 100 милиона лева, като впоследствие средствата могат да бъдат увеличени.  "С ваучери, около 20 000 лв. ще е стойността на ваучера. Около 100 млн. на година за началото,..

публикувано на 15.11.25 в 20:06

Ниско налягане, негодна за пиене... Проблеми с водата в Сливен

Дейностите по така наречения "Воден цикъл", по който в Сливен се изграждат довеждащи водопроводи и подмяна на водопреносната система, продължават да оставят цели квартали без вода за повече от 24 часа. Последният случай бе от почивните дни миналата седмица, когато над 24 часа домакинствата във високата зона на града бяха без вода или достигаше вода,..

публикувано на 14.11.25 в 08:45

Безплатни лекарства за деца - хубава мярка, но не особено работеща

5 лекарствени продукта за деца до 7-годишна възраст се отпускат безплатно към момента по лекарско предписание . Това са антибиотици, свързани с инфекции в горните и долните дихателни пътища, отит, както и инфекции на кожата и меките тъкани. Това стана възможно от юли тази година, след като депутатите приеха в бюджета на Здравната каса да се..

публикувано на 13.11.25 в 11:21

Защо бизнесът протестира срещу новите изисквания за стоките с висок фискален риск?

14 браншови организации от хранително-вкусовата и питейната индустрия изпратиха до Министерски съвет, Министерството на финансите, Министерството на земеделието и ресорните парламентарни комисии становище , в което категорично настояват Параграф 16 от преходните и заключителни разпоредби да отпадне от проекта на Закона за държавния бюджет за 2026..

публикувано на 13.11.25 в 10:16

Проф. Ивона Даскалова: Половината от диабетиците не знаят за заболяването си

Неправилното хранене – веднъж дневно, вечер, е сред рисковите фактори за развитие на диабет. Уязвими към болестта са хората с наднормено тегло, наследствено обременените и хората, водещи застоял начин на живот. Това каза в интервю за БНР проф. Ивона Даскалова, началник на отделението по ендокринология в столичната университетска болница..

публикувано на 13.11.25 в 10:05

Експерти: Генеративният ИИ затруднява засичането на порнографско съдържание

Генерираните с изкуствен интелект изображения влизат в инструментариума за изнудване на деца, отчитат от отдела за киберпрестъпност на ГДБОП. Проблемът, че изкуственият интелект помага на педофилите , е регистриран от Станфордския университет преди години. Изследването на учените показало, че преработването на изображение с ИИ трудно може..

публикувано на 13.11.25 в 10:01

Адв. Димо Господинов: Гражданската отговорност много по-трудно се доказва в дигиталното пространство

Книгата "Проблеми на доказването на гражданска отговорност в цифровото пространство на ЕС" ще бъде представена днес. Неин автор е Димо Господинов - адвокат, изследовател и правен активист. В изданието той пише " Дигиталните технологии променят гражданската отговорност и начините, по които тя се доказва ".  Пред БНР Господинов подчерта, че..

публикувано на 12.11.25 в 11:15