Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Мартин Иванов: Ние сме общество, което трудно скъсва с миналото

Цените вчера и днес. Наистина ли сме в дъното на дъното

Доц. Ралица Ганева: Имало е прогрес, но и по-неблагоприятни времена

Ралица Ганева и Мартин Иванов
Снимка: Савина Спасова

"Колеги историци са ме питали дали мога да им преведа цени от далечни исторически периоди в стойности, понятни днес. Макар да твърдим, че сме нация на 1300 години, живеем в нашето ежедневие и трудно успяваме да се сравним с предишни периоди. За да можем да рационализираме това, което изживяваме сега, което изглежда като хиперкатаклизъм. Но сме преживявали значително по-големи кризи, както в 90-те години, например. Споменът за тях избледня и сега си мислим, че сме в дъното на дъното".

Това каза пред БНР историкът доц. Мартин Иванов.

Доц. Ралица Ганева, икономист и статистик, допълни, че за лева се мисли като за една и съща валута от самото му въвеждане след Освобождението до днес, но най-голямото предизвикателство при пренасянето на стойности от миналото във времето се крие във превалутирането, тъй като от тогава имаме четири смени на стойността на валутата.

Доц. Иванов и доц. Ганева са част от авторски екип, направил изследване за потреблението и издръжката на живот 270 години назад от днешна дата.

"Конструирахме пазарска количка с 12 хранителни продукта - най-базовите, включително вино и ракия - по половин литър, за да сме по-обективни. Интересното е, че през 70-те години сме могли да си купим 10-11 такива пазарски колички с една средна заплата. С минимална заплата е могло да се купят 5 такива колички, а със средна пенсия - 4 или 5. През 80-те вече сме могли да си купим 14 такива колички. Така посрещаме и демокрацията. Минималното заплащане и пенсията стигат за 6-7 колички. Но доходът ни не отива само за пазарски колички, плащаме битови сметки, имаме и други разходи. Този ориентир е условен. Интересна е носталгията по времето, тъй като обективните числа показват за годините на Прехода, с изключение на тежките 90-те, че със средна заплата можем да си позволим 22 пазарски кошници. Хората с минимални доходи - 10 кошници. През най-новото време пенсионерите изостават като покупателна способност от хората с минимални доходи. Това обяснява, че възрастното население изпитва носталгия. Другата причина за изпитване на носталгия се обяснява със сравнителния момент, тъй като през социалистическия период не се сравнявахме с никого. Третата причина за носталгия е самият бит - 70-80-те години голяма част от населението отглежда хранителни продукти в собствено стопанство. Над 2/3 от домакинствата обработват земя и отглеждат зеленчуци. Половината домакинства гледат собствени животни", каза още доц. Ганева в предаването "Неделя 150".

По думите на доц. Иванов ние сме общество, което трудно скъсва с миналото - през последните няколкостотин години живеем предимно в миналото и по-малко в настоящето и в бъдещето:

"Може би, защото много от обещаваните проекти за светло бъдеще се оказват илюзорност. Като представител на едно доскоро традиционно аграрно общество българинът предпочита малкото, но сигурно, затова трудно скъсва със старото".

Доц. Ганева цитира още данни:

"Средната заплата през 1989 година е грубо 200 лева, ако махнем три нули заради деноминацията, стават 0,20 лева. Говорим за днешния лев BGN. По подобен начин трябва да се девалвират и цените. Не трябва да се хващат онези цени и заплати и днешните, за да правят сравнение, защото това са две различни валути". 

Тя допълни, че за 20 години България е повишила БВП от 30% от средното за ЕС на 60%. "Имало е прогрес, имало е и по-тежки инфлационни времена, много по-неблагоприятни". 

Интервюто на Диана Янкулова с доц. Мартин Иванов и с доц. Ралица Ганева в предаването "Неделя 150" можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Лозина Владимирова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Украйна представи нов морски дрон

Украинската служба за сигурност представи усъвършенстван морски дрон, способен да действа в целия Черноморски басейн. Безпилотният апарат наречен "Морско бебе" може да оперира навсякъде в Черно море, носи по-тежко въоръжение и използва изкуствен интелект за прицелване. Обсегът на морския дрон е увеличен от 1000 на 1500 километра и може да носи до 2000..

публикувано на 22.10.25 в 22:05
Светофарът в Кресна

Започва изграждането на обходния път в Кресна

До месец стартира изграждането на обходния път в Кресна, който ще изнесе трафика извън града. Това стана ясно на среща в общината, на която са участвали депутатите от ГЕРБ и бивши министри Николай Нанков и Младен Маринов. Срещата е била по инициатива на народния представител от Сандански Георги Георгиев,  който заедно с колегите си  е уверил..

публикувано на 22.10.25 в 21:55

Подкрепата за Украйна във фокуса на Европейския съвет в Брюксел

Подкрепата за Украйна, европейската отбрана и последните събития в Близкия изток ще обсъдят лидерите на Европейския съюз на заседание на Европейския съвет, което ще се проведе утре в Брюксел. В него ще участва и премиерът Росен Желязков. Ще бъдат обсъдени конкретни стъпки за засилване на подкрепата за Украйна и на натиска върху Русия. Част от..

публикувано на 22.10.25 в 21:35
Протест пред Паметника на Незнайния войн в Атина срещу 13-часовия работен ден на 14 октомври 2025 г.

Управляващата партия в Гърция гласува промяна в закона за паметника пред парламента

Гръцкият парламент подкрепи с мнозинство промяната в закона за паметника пред институцията. Само с гласовете на депутатите- консерватори от управляващата "Нова Демокрация" и трима независими народни представители в подкрепа на новия закон гласуваха 159 депутати. Цялата опозиция гласува срещу закона. Дебатите преминаха в остър спор между..

публикувано на 22.10.25 в 21:20
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте

Марк Рюте: Тръмп може да постигне мир в Украйна

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че е уверен, че президентът на САЩ Доналд Тръмп може да постигне мир в Украйна.  "Имам пълно доверие в президента Тръмп. Той е единственият, който може да постигне това. Той има опит от първия си мандат и ясна визия за това как тази войда да свърши. Той иска това - да сложи край на кръвопролитията. И..

публикувано на 22.10.25 в 20:48

Президентът: Почти всички младежи посочват образованието като ключ за развитието на България

"Не е важно да знаеш накъде бягаш, а да знаеш от кого бягаш“, с тази мисъл на Тери Пратчет президентът Румен Радев описа настоящата политическа ситуация в България.  Администрацията на президента беше домакин на инициативата "Мениджър за един ден“. Двама младежи се включиха в работния процес на институцията.  "Близо 50 младежи от..

публикувано на 22.10.25 в 20:30
Росен Желязков

Премиерът Желязков: Съвместните проекти за по-добра свързаност допринасят за сигурността на Европа

България твърдо подкрепя засилването на ангажимента на НАТО и ЕС, насочен към укрепване на морската сигурност, е заявил премиерът Росен Желязков в изказването си по време на Срещата на върха в рамките на инициативата "Берлински процес" в Лондон. Това съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет. Желязков специално е подчертал..

публикувано на 22.10.25 в 20:08